Никос Казандзакис
Никос Казандзакис (на гръцки: Νίκος Καζαντζάκης) е гръцки писател, поет, драматург и мислител.
Никос Казандзакис Νίκος Καζαντζάκης | |
гръцки писател | |
Роден |
18 февруари 1883 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | 26 октомври 1957 г.
|
Погребан | Ираклио, Гърция |
Учил в | Атински университет |
Работил | писател, поет, философ, драматург |
Литература | |
Жанрове | роман, драма, есе, новела, поема, пътеводител |
Известни творби | „Алексис Зорбас“ (1946) „Капитан Михалис“ (1953) „Христос отново разпнат“ (1954) „Последното изкушение“ (1955) „Рапорт пред Ел Греко“ (1961) |
Семейство | |
Съпруга | Галатея Казандзаки Елени Казандзаки |
Подпис | |
Уебсайт | kazantzakis-museum.gr |
Никос Казандзакис в Общомедия |
Приеман за най-важния гръцки писател и философ на 20 век, той получава световна известност след филмирането на романа му „Алексис Зорбас“ под името „Зорба гъркът“ през 1964 г. с Антъни Куин в главната роля.
Бил е номиниран за Нобелова награда за литература в девет различни години.[1]
Биография
редактиранеНикос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Ираклион, Крит, днешна Гърция, тогава в Османската империя.
Той е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гьоте. Както своя герой Одисей (от епическата поема „Одисея“, съдържаща 33 333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция – изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. Казандзакис не спечелва Нобелова награда заради един-единствен глас – печели я френският писател Албер Камю. По-късно Камю казва, че Казандзакис заслужава тази чест „сто пъти повече“ от него самия.[2]
Баща му е Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, а майка му се казва Мария. След Критското въстание семейството бяга в Пирея, където намира убежище за 6 месеца. На шестгодишна възраст Казандзакис вече е принуден да води живот на бежанец.
Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че напуска Крит много млад, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Наксос, където научава френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г., Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 – 1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи 4 години в Атинския университет, където през 1906 г. завършва като доктор по право. Първата му книга „Драконът и лилията“ е публикувана също през 1906 г.
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в известния Колеж дьо Франс в Париж при Анри Бергсон. Тук младият автор развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 – 1930 г. пише пиеси, стихове и пътеводители. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. Първият роман на Казандзакис „Тода-Раба“ е публикуван на френски, когато той е 51-годишен.
Писателят прекарва много време, работейки в обществения сектор. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка от поста през 1927 г. Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с Ленинска награда за мир. Но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи.
Преди Втората световна война Казандзакис се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества в Антиб, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 – 1948 г. работи за ЮНЕСКО. Умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Тялото му е транспортирано по земя от Фрайбург до Атина, а след това по въздух от Атина до Ираклион, където е погребано в парка на Бастион мартинес. На гроба на писателя стои голям дървен кръст със следната епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“
Библиография
редактиране- Поезия
- Οδύσεια (έπος σε 33.333 δεκαεπτασύλλαβους στίχους), Πυρσός, Αθήνα, 1938
- Τερτσίνες, Τυπ. Κωνσταντινίδη & Μιχαλά, Αθήνα, 1960
- Ακρίτας (σχεδίασμα έπους)
- Драматургия
- Ξημερώνει, Αθήνα, 1906
- Έως πότε, Αθήνα, 1907
- Φασγά, Αθήνα, 1907
- Κωμωδία, τραγωδία μονόπρακτη (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), Κρητική Στοά, Ηράκλειο, 1909
- Ο Πρωτομάστορας (Η Θυσία) (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), αφιερωμένη στον Ίδα (Ίωνα Δραγούμη), Εστία, Αθήνα, 1910
- Ο Οθέλλος ξαναγυρίζει, Αίγινα, 1936
- Θέατρο Α' – Τραγωδίες με αρχαία θέματα: Προμηθέας (τριλογία), Κούρος, Οδυσσέας, Μέλισσα, Δίφρος, Αθήνα, 1955
- Θέατρο Β΄ – Τραγωδίες με βυζαντινά θέματα: Χριστός, Ιουλιανός ο Παραβάτης, Νικηφόρος Φωκάς, Κωνσταντίνος ο Παλαιολόγος, Δίφρος, Αθήνα, 1956
- Θέατρο Γ' – Τραγωδίες με διάφορα θέματα: Καποδίστριας, Χριστόφορος Κολόμβος, Σόδομα και Γόμορρα, Βούδας, Δίφρος, Αθήνα, 1956
- Романи
- Όφις και Κρίνο (με το ψευδώνυμο Κάρμα Νιρβαμή), χ.ε., Τυπ. Στ. Αλεξίου, Ηράκλειο, 1906
- Σπασμένες Ψυχές (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), Ο Νουμάς, Αθήνα, 1909 – 1910
- Βίος και Πολιτεία του Αλέξη Ζορμπά, Τυπ. Δημητράκου, Αθήνα, 1946
- Ο Καπετάν Μιχάλης, Μαυρίδης, Αθήνα, 1953
- Ο Χριστός Ξανασταυρώνεται, Δίφρος, Αθήνα, 1954
- Ο Τελευταίος Πειρασμός, Δίφρος, Αθήνα, 1955
- Τόντα-Ράμπα, μετάφραση Γιάννης Μαγκλής, Δίφρος, Αθήνα, 1956
- Ο Φτωχούλης του Θεού, Δίφρος, Αθήνα, 1956
- Ο Βραχόκηπος, μετάφραση Παντελής Πρεβελάκης, Εστία, Αθήνα, 1960
- Αναφορά στον Γκρέκο, Τυπ. Κωνσταντινίδη, Αθήνα, 1961
- Οι Αδερφοφάδες, χ.ε., Αθήνα, 1963
- Романи за деца
- Μέγας Αλέξανδρος, Ελ. Καζαντζάκη, Αθήνα, 1979
- Στα Παλάτια της Κνωσού, Ελ. Καζαντζάκη, Αθήνα, 1980
- Преводи
- Νίτσε (Фридрих Ницше), Η γέννησις της τραγωδίας („Раждането на трагедията от духа на музиката“), Φέξης, Αθήνα, 1912
- Νίτσε, Τάδε Έφη Ζαρατούστρας („Тъй рече Заратустра“), Φέξης, Αθήνα, 1913
- Анри Бергсон, Το γέλοιο, Φέξης, Αθήνα, 1914
- Κάρολος Δαρβίνος (Чарлз Дарвин), Η Καταγωγή των Ειδών, Φέξης, Αθήνα, 1915
- Луис Бюхнер, Δύναμις και Ύλη, Χρήστος Δ. Φέξης, Αθήνα, 1915
- Σύγχρονη Ισπανική Λυρική Ποίηση, περιοδικό Ο Κύκλος, 1933 – 1934
- Δάντης (Данте Алигиери), Η Θεία Κωμωδία („Божествена комедия“), Ο Κύκλος, Αθήνα, 1934
- Γκαίτε (Йохан Волфганг фон Гьоте), Φάουστ [Α΄μέρος] („Фауст“, откъси), εφημερίδα Καθημερινή (8/3 – 5/7/1937)
- Γιόργκενσεν Γιοχάνες (Йоханес Йоргенсен), Ο Άγιος Φραγκίσκος της Ασίζης, χ.ε., Αθήνα, 1951
- Όμηρος (Омир), Ιλιάδα (σε συνεργασία με τον Ι. Θ. Κακριδή), Εστία, Αθήνα, 1955
- Μακιαβέλι (Николо Макиавели), Ο Ηγεμόνας („Владетелят“), Γαλαξίας, Αθήνα, 1961
- Όμηρος, Οδύσσεια (σε συνεργασία με τον Ι.Θ. Κακριδή), Εστία, Αθήνα, 1965
Източници
редактиране- ↑ Nomination Database // Посетен на 2016-06-29.
- ↑ The Philosophers' Magazine, Issues 13 – 20, 2001 p. 120
Външни препратки
редактиране- От и за Никос Казандзакис в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Никос Казандзакис в Моята библиотека
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Никос Казандзакис, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- ((el)) ((en)) ((fr)) ((de)) Nikos Kazantzakis Museum
- ((el)) International Organization „Friends of Nikos Kazantzakis“