Ниоба в древногръцката митология е съпруга на царя на Тива Амфион, превърнала се в олицетворение на майката, скърбяща за изгубените си деца[1]. Дъщеря е на Тантал, но за майка ѝ има различни версии: океанидата Диона, Еврианаса, Клития, Лаодика. Имали много деца, различните автори посочват различен брой. Според Илиада на Омир са 6 сина и 6 дъщери, според Хезиод и Пиндар – 10 сина и 10 дъщери, според Аполодор са 7 сина и 7 дъщери. Много красиви били децата на Ниоба и тя много се гордеела с тях. Когато пророчицата Манто ѝ казала да принесе жертва на Лето, Ниоба се присмяла, че Лето (майката на Аполон и Артемида), има само 2 деца. Разгневената богиня пратила своите деца да отмъстят за оскърблението. Те убили всички деца на Ниоба със стрели от лък. Аполон убил младежите, докато ловували по склоновете на планината Китерон, а Артемида убила девойките в родния им дом [2]. Когато останала жива само една дъщеря – Хлорида, Ниоба помолила Лето да спрат убийствата и поне нея да ѝ оставят, но Лето останала непреклонна. Телата на убитите останали непогребани 9 дни, тъй като Зевс превърнал тиванците в камък, но на десетия ден били погребани от боговете[1]. Според друга версия, боговете оставили живи един син и една дъщеря [3]. Потресен от смъртта на децата си, баща им Амфион, се самоубил. Има и версии, според които бил поразен от мълния от Зевс или от стрела от Аполон, след като обезумял от мъка се опитал да разруши храм.

Аполон и Афродита убиват децата на Ниоба, худ. Pierre-Charles Jombert – 1772 г.

Съгласно една от версиите на мита, след смъртта на децата си, Ниоба се върнала в родната си Фригия, но там намерила баща си Тантал, обречен от боговете на вечни мъки. Ниоба не могла да издържи сполетелите я нещастия и помолила Зевс да я превърне в камък[4]. Според други версии се вкаменила, като видяла мъртвите си деца, и вятърът отнесъл каменната ѝ фигура на върха на планината Сипила в Лидия (днес Yamanlar Dağı, североизточно от Измир)[1], където от очите ѝ продължили да се леят сълзи [5]. Лидийският ѝ произход и неелинският характер на името Ниоба подсказват малоазиатски произход на образа. В основата на мита лежи съперничество между две женски божества.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Niobe. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 5 септември 2020. (на английски)
  2. Аполодор III, 5, 6
  3. Аполодор III, 5, 6
  4. Аполодор, Митологическа библиотека, III, 5, 6
  5. Овидий, „Метаморфози“, VI, 302 – 312

Външни препраткиРедактиране