Новаково (област Пловдив)
Тази статия е за селото в Област Пловдив. За другото българско село с това име вижте Новаково (Област Варна).
Новаково е село в Южна България, община Асеновград, област Пловдив.
| Новаково | |
 | |
  Новаково  Новаково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 358 души[1] (15 март 2024 г.) 7,15 души/km² |
| Землище | 50,078 km² |
| Надм. височина | 506 m |
| Пощ. код | 4262 |
| Тел. код | 03344 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 51830 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Асеновград Христо Грудев (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Новаково Милен Димитров (ГЕРБ) |
| Новаково в Общомедия | |
География
редактиранеСело Новаково се намира в община Асеновград, област Пловдив, в планински район, на 506 м надморска височина в полите на Родопите, на главния път Пловдив – Асеновград – Кърджали. Новаково е на разстояние 42 км от Пловдив, на 53 км от Кърджали, и на 22 км от Асеновград.
История
редактиранеСелото се е оформило от така наречената Загор махала. По време на османската власт е носило името Инджекьой.
В деня след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в селото влиза партизанска дружина, водена от Милю Гаделев, и „осъжда“ на смърт кмета и група селяни, но саморазправата е предотвратена от случайно пристигнал партиен функционер, като са убити само един или двама души.[2]
През октомври 2015 година за кмет на село Новаково е избран Милен Демирев.
Население и религия
редактиранеВ селото има 480 къщи и в него постоянно живеят 333 души. Всички жители са българи и християни.
Обществени институции
редактиранеУчилището в селото е затворено и не функционира от няколко години поради намаляване броя на децата. Постройката е двуетажна и разполага с 10 класни стаи, голям физкултурен салон, кухня със складова база и столова. През 1965 година за учениците от махалите е построен нов пансион с 56 легла (по 4 в стая), две занимални, четири изолационни, стая за възпитателя и санитарни възли. За практическото обучение на учениците през 1970 година е построена голяма работилница със зала по дървообработване, зала по металообработване и зала по готварство.
В селото функционира Народно читалище „Христо Ботев 1928 г.”, което развива дейност чрез различни кръжоци, клубове и школи по изкуствата. Има действаща група за изворен фолклор, която участва на различни фолклорни форуми.
Културни и природни забележителности
редактиране
Църкви
редактиране- Византийски храм от XII век, открит през 2004 г.
- Средновековната църква „Св. Атанас“ се намира в южния край на с. Новаково. Разположена е в местността „Селището“, до старото оброчище „Св. Атанас“.
- Възрожденската черква „Св. Възнесение Господне“, известна още като „Свети Спас“ се намира в южната част на с. Новаково. Разположена е на едно от най-високите места в селото, така че да се вижда отдалеч. Построена е през 1843 година.
- Около селото има 19 параклиса, които са достъпни за посещения.
Кръста
редактиранеПрез 2020 г. в местността „Света Троица“ над селото, до едноименния параклис, е изграден и монтиран 10-тонен кръст, с височина 10,5 м. През 2021 г. мястото е допълнително облагородено с кът за отдих и осветление. Съоръженията са изградени с дарения и от местни жители, предприемачи и членовете на ловната дружина в село Новаково.
Туристически обекти
редактиранеНа 10 км от селото се намира хижа „Сини връх“, до която има асфалтов път и маркирана туристическа пътека. На 40 минути от хижата се отива на връх Дълга поляна, от където се открива красива гледка към Пловдив и Тракийската низина.
На 2 км от селото има спортно-конна база.
Близо до селото е язовир „Мечка“, където е разрешен риболовът. Новаковският Балкан е подходящ и за лов.
Редовни събития
редактиранеЛичности
редактиранеРодени в Новаково
редактиране- Поп Ангел Чолаков (1851 – 1886), български свещеник, революционер и политик
- Архимандрит Амвросий (1939 – 2025), български духовник, игумен на Зографския манастир
- Ангел войвода (* 1812 г.), хайдутин
- Васко ''Далаверата" - инфлуенсър
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 362.