Нова Испания
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Вицекралство Нова Испания (на испански: Virreinato de Nueva España) е колония на кралство Испания в Северна Америка, съществувала от 1535 до 1821 година.
| Нова Испания | |
|---|---|
| — владение на Испания — | |
| 1519 – 1821 | |
 Знаме  Герб | |
 | |
| Континент | |
| Столица | Мексико |
| Официален език | Испански, нахуатъл, маянски |
| Религия | Католицизъм, традиционни индиански вярвания |
| Форма на управление | Вицекралство |
| Площ | |
| 7 000 000 km2 | |
| Население | |
| По оценка от 1519 | 20 000 000 |
| Валута | испански колониален реал |
| |
| Днес част от |  Бахамски острови Белиз Венецуела Гватемала Доминиканска република Кайманови острови Канада Коста Рика Куба Маршалови острови Мексико Микронезия Никарагуа САЩ Салвадор Тайван Тринидад и Тобаго Филипини Хаити Хондурас Ямайка |
| Нова Испания в Общомедия | |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Състои се от съвременните територии на Мексико, югозападните части на Съединените американски щати (също и Флорида), Гватемала, Белиз, Никарагуа, Салвадор, Коста Рика и Куба. Освен тях на подчинение на вицекралството били и Филипините и други острови в Тихия океан и Карибско море.
Нова Испания се управлява от вицекрал, назначаван пряко от краля на Испания. Първият вицекрал е Диего Колумб – първородният син на Христофор Колумб, който през 1509 г. избира Санто Доминго за своя резиденция. Двадесет и шест години по-късно административният център на вицекралството се мести в град Мексико.
Вицекралят трябва да е безкрайно предан на испанския монарх и действа като официален негов представител в колониите. В колониите той има следните власти: командва войската, избира кандидати за заемане на висши църковни постове, осъществява контрол над колониалната хазна. Вицекралят обаче няма право да въвежда нови закони, има ограничен мандат и дейността му е следена от т.нар. резиденсия и от т.нар. визита. Тези две служби имат задължението да следят дейността на вицекраля.
През 1821 г., в резултат от поражението във Войната за независимост на Мексико, Испания губи всички северноамерикански територии, които непосредствено преди това съставляват вицекралството. Куба и Филипините остават под управлението на Испания до 1898 г.