Нова Испания

Вицекралство Нова Испания (на испански: Virreinato de Nueva España) е формирование от голям брой колонии (предимно в Северна Америка), представляващо част от Кралство Испания в периода (1535 - 1821 г.)

Нова Испания
— владение на Испания —
1519 – 1821
Знаме        Герб
Континент	Централна Америка
Столица	Мексико
Официален език	Испански, нахуатъл, маянски
Религия	Католицизъм, традиционни индиански вярвания
Форма на управление	Вицекралство
Площ
	7 000 000 km2
Население
По оценка от 1519	20 000 000
Валута	испански колониален реал
Предшественик Губернаторство Куба Ацтекска империя Тараско цараство Маи Френска Луизиана Индианци Тондо Тлашкала Себу Мадяас Наследник Нова Гранада Испански Западни Индии Испански Източни Индии Френска Луизиана Територия Флорида Орегонска страна Първа мексиканска империя Испанска Формоза
Днес част от	Бахамски острови Белиз Венецуела Гватемала Доминиканска република Кайманови острови Канада Коста Рика Куба Маршалови острови Мексико Микронезия Никарагуа САЩ Салвадор Тайван Тринидад и Тобаго Филипини Хаити Хондурас Ямайка
Нова Испания в Общомедия

Устройство

Управлява се от вицекрал, назначаван пряко от краля на Испания. Първият вицекрал е Диего Колумб – първородният син на Христофор Колумб, който през 1509 г. избира Санто Доминго за своя резиденция. Към 1535 г. административният център на вицекралството се мести в град Мексико.

Вицекралят трябва да е безкрайно предан на испанския монарх и действа като официален негов представител в колониите, където има правомощия да: командва войската, избира кандидати за заемане на висши църковни постове, осъществява контрол над колониалната хазна. Властта му е ограничавана от аристокрацията, Католическата църква и едрите поземлени собственици, както и от самия крал - той няма право да въвежда нови закони, има ограничен мандат, а дейността му е следена от учреждения, наречени резиденсия и визита.

Територии

В различни времена в състава му влизат земите на съвременните Мексико (също наричано Нова Испания), югозападните части на Съединените американски щати (също и Флорида), Гватемала, Белиз, Никарагуа, Салвадор, Коста Рика и Куба. Освен тях на подчинение на вицекралството са били и Филипините и други острови и територии в Тихия океан (включително част от остров Тайван) и в Карибско море. През 1821 г., в резултат от поражението във Войната за независимост на Мексико, Испания губи всички останали й към момента северноамерикански територии. Куба, Пуерто Рико, Гуам и Филипините остават под управлението на Испания до 1898 г., когато преминават под контрола на САЩ, в резултат на Испано-американската война.