Вицекралство Нова Испания (на испански: Virreinato de Nueva España) е колония на кралство Испания в Северна Америка, съществувала от 1535 до 1821 година.

Нова Испания
— владение на Испания
1519 – 1821
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Континент
СтолицаМексико
Официален езикИспански, нахуатъл, маянски
РелигияКатолицизъм, традиционни индиански вярвания
Форма на управлениеВицекралство
Площ
7 000 000 km2
Население
По оценка от 151920 000 000
Валутаиспански колониален реал
Предшественик
Губернаторство Куба Губернаторство Куба
Ацтекска империя Ацтекска империя
Тараско цараство Тараско цараство
Маи
Френска Луизиана Френска Луизиана
Индианци
Тондо Тондо
Тлашкала
Себу
Мадяас Мадяас
Наследник
Нова Гранада Нова Гранада
Испански Западни Индии Испански Западни Индии
Испански Източни Индии Испански Източни Индии
Френска Луизиана Френска Луизиана
Територия Флорида Територия Флорида
Орегонска страна
Първа мексиканска империя Първа мексиканска империя
Испанска Формоза Испанска Формоза
Днес част от Бахамски острови
Белиз
Венецуела
Гватемала
Доминиканска република
Кайманови острови
Канада
Коста Рика
Куба
Маршалови острови
Мексико
Микронезия
Никарагуа
САЩ
Салвадор
Тайван
Тринидад и Тобаго
Филипини
Хаити
Хондурас
Ямайка
Нова Испания в Общомедия

Състои се от съвременните територии на Мексико, югозападните части на Съединените американски щати (също и Флорида), Гватемала, Белиз, Никарагуа, Салвадор, Коста Рика и Куба. Освен тях на подчинение на вицекралството били и Филипините и други острови в Тихия океан и Карибско море.

Нова Испания се управлява от вицекрал, назначаван пряко от краля на Испания. Първият вицекрал е Диего Колумб – първородният син на Христофор Колумб, който през 1509 г. избира Санто Доминго за своя резиденция. Двадесет и шест години по-късно административният център на вицекралството се мести в град Мексико.

Вицекралят трябва да е безкрайно предан на испанския монарх и действа като официален негов представител в колониите. В колониите той има следните власти: командва войската, избира кандидати за заемане на висши църковни постове, осъществява контрол над колониалната хазна. Вицекралят обаче няма право да въвежда нови закони, има ограничен мандат и дейността му е следена от т.нар. резиденсия и от т.нар. визита. Тези две служби имат задължението да следят дейността на вицекраля.

През 1821 г., в резултат от поражението във Войната за независимост на Мексико, Испания губи всички северноамерикански територии, които непосредствено преди това съставляват вицекралството. Куба и Филипините остават под управлението на Испания до 1898 г.