Отваря главното меню
Сребърна рубла от 1924 г.

Новата икономическа политика (на руски: Новая экономическая политика, НЭП) представлява икономическа политика, въведена в Русия и впоследствие в СССР през 1921 година, която либерализира до известна степен следреволюционната икономика.

Тя има за цел да върне динамизма на икономиката, излизаща от световна война, революция, гражданска война и глад. Това решение е било продиктувано от обстоятелствата, тъй като Русия е имала сериозно икономическо забавяне, което не ѝ позволява да премине директно към социализма.

ПолитикатаРедактиране

Троцки пръв предлага НЕП през 1920 г., но предложението бива отхвърлено. Следващата година Ленин предлага НЕП и политиката бива приета. НЕП възстановява до известна степен частната собственост в някои сектори на икономиката и по-специално в селското стопанство. През 1921 г. икономическите нива в различните отрасли са по-ниски от тези преди Първата световна война. Производството на мед е най-силно засегнатия сектор, чието ниво бива 1,7% от това преди войната. Национализираната индустрия получава повече автономия. Система на пазарна икономика се въвежда в селското стопанство. НЕП позволява на селяните да наемат работна ръка, което е доста капиталистическо решение, както и да задържат печалбата си след като платят данъците на държавата.

За да обясни НЕП, Ленин казва "Не сме достатъчно цивилизовани за социализма". Ленин е имал предвид факта, че по онова време Русия е била главно селскостопанска държава с много малко градско население и слабо развита индустрия. Тя не е покривала икономическите критерии нужни за социализма. Основите на индустрията, големите заводи производители на въглища, желязо, електричество и т.н., остават под крилото на държавата. НЕП намалява търговските ограничения, и се опитва да намери сътрудници в чужбина.

РавносметкаРедактиране

Производството в селскостопанския сектор се увеличава многократно. Вместо правителството да си присвоява без компенсации продукцията, която остава в излишък, на фермерите се позволява да я продават, което ги тласка да произвеждат повече. Това, съчетано с краят на полу-феодалната организация, позволява на селското стопанство да премине границата на продуктивността отпреди революцията.

Правителството не започва политика по индустриализация, което довежда до дисбаланс в икономиката между бързо развиващото се селско стопанство и застоя на тежката индустрия. За да запазят високи приходи, заводите увеличават цените, което принуждава селяните да произвеждат повече. Това от своя страна довежда до сриване на цените на селскостопанската продукция и повишаване на цените на индустриалната продукция. Тази криза е известна под името "Кризата на ножиците" (Заради формата на графиката на цените в даден ден). Селяните започват да запазват продукцията си, като се надяват да я продадат по-скъпо на трети лица (търговци). Много членове на партията се противопоставят на тази практика, защото я намират за експлоатация на хората в градовете. Правителството налага фиксирани цени, за да спре ефекта на ножицата.

Краят на НЕПРедактиране

През 1925 година, след смъртта на Ленин, Николай Бухарин става основният поддръжник на НЕП. Според болшевишката партия НЕП е просто временно решение и капиталистическите ѝ черти представляват един вид предателство на комунистическите принципи. Политиката бива изоставена от Йосиф Сталин, който я замества с първия петгодишен план. Въвежда се планираната централизирана икономика.