Новогодишен концерт на Виенската филхармония

Новогодишният концерт на Виенската филхармония е най-гледаният новогодишен концерт за класическа музика в света.

Музикферайн във Виена
Голямата зала в сградата на Музикферайн (2 часа след новогодишния концерт 2015)

Програмата му се съставя предимно от творби на композиторите от семейство Щраус (Йохан Щраус (баща), Йохан Щраус (син), Йозеф Щраус, Едуард Щраус). През 2015 година се излъчва на живо по телевизията в над 90 държави и се гледа от повече от 50 милиона зрители[1][2]. Продуцент е Австрийската обществена радиотелевизионна компания, а събитието се провежда в Голямата зала на сградата на Виенското музикално сдружение.

История редактиране

Концертът за пръв път се състои на 31 декември 1939 г. Според анонси във вестниците е бил извънреден концерт на Виенската филхармония с цел събирането на средства за Фондацията „Винтерхилфверк“ създадена от националсоциалистите за да поеме част от държавните социални услуги и облекчи бюджета по време на война.[3][4][5] Диригент е бил Клеменс Краус.

След втория концерт, състоял се през 1941 г., датата на провеждане е 1 януари.[6] От 1952 концерт със същия репертоар се изпълнява и всеки 31 декември, но без да бъде така телевизионно и медийно отразяван.[7]

От 1958 г. концертът завърша с три биса след основната програмата. Първият бис по традиция е бърза полка. Вторият е валсът „Синият Дунав“ по Йохан Щраус (син), чието начало се прекъсва от ръкопляскания на публиката. В този момент музикантите и диригентът поздравяват всички за новата година. Третият бис е „Радецки марш“ на Йохан Щраус (баща).

Кристиан ТилеманРикардо МутиГуставо ДудамелМарис ЯнсонсЗубин МетаДаниел БаренбоймФранц Велсер-МьостМарис ЯнсонсФранц Велсер-МьостЖорж ПретреДаниел БаренбоймЖорж ПретреЗубин МетаМарис ЯнсонсЛорин МазелРикардо МутиНиколаус ХарнонкуртСейджи ОзаваНиколаус ХарнонкуртРикардо МутиЛорин МазелЗубин МехтаРикардо МутиЛорин МазелЗубин МехтаЛорин МазелРикардо МутиКарлос КлайберКлаудио АбадоЗубин МехтаКарлос КлайберКлаудио АбадоХерберт фон КараянЛорин МазелВили БосковскиКлеменс КраусЙозеф КрипсКлеменс КраусКлеменс Краус

По време на това последно изпълнение публиката ръкопляска в ритъма на музиката и диригентът се обръща към нея. Изключения в тази традиция са годините 1967, когато „Синият Дунав“ е бил част от основната програма и 2005 г., когато „Радецки марш“ не се изпълнява от уважение към жертвите от земетресението и последвалото го цунами в Югоизточна Азия на 26 декември 2004 г.[8]

Цветята в зала между 1980 и 2013 години са подарък от италианския град Санремо.[9] 2014 за пръв път Виенската филхармония предоставя флоралната декорация.[10] За украсата на концертната зала са нужни около 30.000 цветя.[11]

Често участва Хора на виенските момчета. Въпреки че програмата е доминирана от династията Щраус обикновено се включват и творби от други композитори, сред тях са Йозеф Ланер, Йоханес Брамс и Йозеф Хайдн.

Диригенти редактиране

Клеменс Краус (1893 – 1954) 1939, 1941 – 1945, 1948 – 1954
Йосеф Крипс (1902 – 1974) 1946 – 1947
Вили Босковски (1909 – 1991) 1955 – 1979
Лорин Маазел (1930 – 2014) 1980 – 1986, 1994, 1996, 1999, 2005
Херберт фон Караян (1908 – 1989) 1987
Клаудио Абадо (1933 – 2014) 1988, 1991
Карлос Клайбер (1930 – 2004) 1989, 1992
Зубин Мета (р. 1936) 1990, 1995, 1998, 2007, 2015
Рикардо Мути (р. 1941) 1993, 1997, 2000, 2004, 2018, 2021
Николаус Харнонкурт (1929 – 2016) 2001, 2003
Сейджи Озава (р. 1935) 2002
Марис Янсонс (1943 – 2019) 2006, 2012, 2016
Жорж Претр (р. 1924) 2008, 2010
Даниел Баренбойм (р. 1942) 2009, 2014, 2022[12]
Франц Велсер-Мьост (р. 1960) 2011, 2013, 2023[13]
Густаво Дудамел (р. 1981) 2017
Кристиан Тилеман (р. 1959) 2019, 2024
Андрис Нелсонс (р. 1978) 2020

Билети редактиране

Една част от билетите винаги са предварително резервирани за членове на Виенското музикално сдружение (на немски: Musikverein) и за официални лица като президента на Австрия и дипломати. За правото да се закупят останалите карти, поради големия интерес и за да се даде равен шанс на всички любители на музиката от цял свят, се разиграва томбола. Заявките за участие се приемат само по Интернет страницата на Виенската филхармония, обикновено в периода януари-февруари всяка година. Цените на билетите за новогодишния концерт на 1 януари 2017 година са между 35 и 1090 евро.[14]

Източници редактиране

  1. Walzerenergie für den Globus // Der Standard. 28 декември 2011. Посетен на 2 януари 2012. (на немски)
  2. Neujahrskonzert 2015: Jahr der Jubiläen // Die Presse. 29 декември 2014. Посетен на 1 януари 2015. (на немски)
  3. Tageszeitung Wiener Neueste Nachrichten, 22. Dezember 1939, S. 4, Rubrik Von Tag zu Tag. Прегледано на 1 януари 2015.
  4. Wiener Neueste Nachrichten, 28. Dezember 1939, S. 5, Rubrik Kleiner Kunstspiegel. Прегледано на 1 януари 2015.
  5. Das Neujahrskonzert und so manch unhaltbare Legende. Прегледано на 1 януари 2015.
  6. Tageszeitung Neuigkeits-Welt-Blatt, Wien, 22. Dezember 1940, S. 11, Rubrik Kunst und Kultur. Прегледано на 1 януари 2015.
  7. Die Geschichte des Neujahrskonzertes der Wiener Philharmoniker // Kleine Zeitung. 30 декември 2010. Посетен на 1 януари 2015. (на немски)
  8. Keine Lust auf den Radetzkymarsch // Der Standard. 1 януари 2005. Посетен на 1 януари 2015. (на немски)
  9. Blumenschmuck beim Neujahrskonzert seit 25 Jahren aus San Remo Архив на оригинала от 2016-03-11 в Wayback Machine.. Прегледано на 5 януари 2015.
  10. Neujahrskonzert 2014: Floristen-Team begeisterte mit Frühlingsblumenschmuck. APA от 2 януари 2014. Прегледано на 5 януари 2015.
  11. Neujahrskonzert 2015: Blumenschmuck von den Wiener Stadtgärten. Прессъобщение на Град Виена чрез APA от 22 декември 2014. Прегледано на 2 януари 2015.
  12. Публикация на БНР за концерта през 2022 г.
  13. Franz Welser-Möst leitet Neujahrskonzert 2023 // ORF, 2022-1-1. Посетен на 2022-1-3.
  14. Томбола и продажба на билети на страницата на Виенската филхармония. Прегледано на 1 януари 2015.