Вижте пояснителната страница за други значения на Новолуние.

Новолуние е лунна фаза, при която обърнатата към Земята страна на Луната не е осветена от Слънцето. По време на новолуние Луната се намира между Земята и Слънцето. Когато Луната и Слънцето застанат точно на една и съща права, се наблюдава слънчево затъмнение.[1] Само при слънчево затъмнение се разбира ясно къде се намира Луната.

Луната е в новолуние, когато се намира в позиция 1.

При новолуние Луната не се вижда в нощното небе, тъй като по това време тя е много близо до Слънцето на небесната сфера (не повече от 5° наклон на лунната орбита към еклиптиката) и в същото време е обърната към Земята със затъмнената страна. Освен това, след известно време (обикновено около два дни[2]) след или преди новолуние, при много ясна атмосфера, все пак може да се забележи дискът на Луната, осветена от слаба светлина, отразена от Земята.

Интервалът между новолунията е средно 29,530589 дни.[3]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Новолуние // Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М. : Советская энциклопедия, 1969 – 1978.
  2. Жданов А. Луна, спутник Земли // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
  3. Аллен К. У. Астрофизические величины. Москва, Мир, 1977. с. 28, 137.