Уикипедия

Ново село (община Ново село)

селище в Република Македония
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село) е село в Северна Македония, център на едноименната Община Ново село с 2756 жители (2002).

Ново село
Ново Село
— село —
Знаме
      
Герб
Изглед към Ново село
Изглед към Ново село
North Macedonia relief location map.jpg
41.4128° с. ш. 22.88° и. д.
Ново село
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Ново село
Географска област Струмишка котловина
Надм. височина 236[1] m
Население 2756 души (2002)
Пощенски код 2434
Телефонен код 389 34 355
МПС код SR
Ново село в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Струмишката котловина в южното подножение на планината Огражден и в близост до река Струмица, на 9 километра от границата между България и Северна Македония, на която има граничен контролно-пропускателен пункт Ново село - Златарево.

ИсторияРедактиране

Според традиционните легенди в селото най-ранното селище в землището на Ново село е било разположено в равнината в местността Селище, разположена на север от местностите Дракево и Калайница, в близост до местността Трънакът. В тази местност са откривани останки от градежи и предмети.

В Османската империяРедактиране

 
„Свети Георги“, 1842 г.

Предполага се, че с идването на турците на Балканския полуостров през втората половина на XIV век земите в плодородната равнина са отнети от българите и християнското население е принудено да формира ново селище източно от местността Вълча могила, което е наречено Вълчи дол. Новото препитание на вълчидолци вече е предимно скотовъдството. За това, че селището Вълчи дол е просъществувало дълго време свидетелства големият брой гробове в местността Гробчето. От това село все още се виждат останките от основите на някои къщи.

Към края на XVII и началото на XVIII век вълчидолци започват да се изселват на днешното място на селото. Окончателното изселване в новото село завършва в началото на XIX век. Постепенно селото се замогва и се превръща в пазарен център на околните села.

През XIX век Ново село е чисто българско селище в границите на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1842 година.[1] Първото българско училище в Ново село е отворено в 1866 година в къщата на рода Панзиевци в резултат на усилията на видния новоселец Димко Хаджипанов.[2] По-късно училището, в което се преподало на български, било изместено в къщата на Гозевци, а още по-късно в така наречения Попски дом. Едва през 1936 година е изградена самостоятелна училищна сграда с парични средства и доброволен труд на новоселци.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ново село е посочено като чисто българско село с 90 домакинства с 325 жители българи. [3]

През 1895 година в Ново село е основан комитет на ВМОРО.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ново село има 1400 жители българи.[4] Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1280 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ново село са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] Селото е освободено от османска власт от Седма рилска дивизия по време на войната през октомври 1912 година.

В БългарияРедактиране

В 1913 година през Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия и 160 къщи са опожарени.[7] След Букурещкия договор до 1919 година заедно с цяло Струмишко Ново село влиза в границите на Царство България в новосъздадения Струмишки административен окръг.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година селото отново е включено в границите на България. По това време негов кмет е Атанас Мачуков[8].

В Сърбия, Югославия и Северна МакедонияРедактиране

Ньойският договор от 1919 година, сложил край на участието на България в Първата световна война, предава Струмишко на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 година Югославия). В Ново село е установена сръбска власт.

През 2002 година на референдум 90% от жителите на Ново село се обявяват за смяна на името на селището. Специалната комисия по смяна на името се спира на името Александрия в чест на Александър Македонски, но македонският парламент не разрешава промяната след протест на албански депутати.

Според преброяването от 2002 година селото има 2756 жители.[9]

 
Общ изглед от Българското военно гробище в Ново село

До Ново село има българско военно гробище, в което са погребани 71 военнослужещи загинали през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Националност Всичко
македонци 2726
албанци 0
турци 0
роми 3
власи 0
сърби 11
бошняци 2
други 14

ЛичностиРедактиране

Родени в Ново село
  •   Вангел Митев Костадинов (1893 – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска[10]
  •   Георги Бояджиев (р. 1950), армейски генерал, началник на Генералния щаб на Армията на Северна Македония (2004 – 2005)
  •   Данаил Дончев (р. 1966), политик от Северна Македония, депутат от ВМРО-Народна партия
  •   Димитър Петров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 5 одринска дружина[11]
  •   Димитър Стоянов (Даскал Димитри, 1824 – 1874), български просветен деец
  •   Иван Илиев (1885 – 1923), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Кръстьо Новоселски (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Мите Велков, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[12]
  •   Мите Иванов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[13]
  •   Митко Чавков (р. 1963), македонски полицейски служител и политик, вътрешен министър на Северна Македония
  •   Стойче Димитров (1844 – сл. 1914), свещеник в родното си село между 1870 – 1914 година[14]
Починали в Ново село
Свързани с Ново село

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ а б Ново Село е најголема населба во општина Ново Село и е општински центар. // Општина Ново село. Посетен на 10 април 2014 г.
  2. ↑ Матов, Димитър. Кратка расправия по етнографията на Македония, Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, г. 7, кн. 35, 1890, с. 696.
  3. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.186-187.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
  5. ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905.
  6. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.866.
  7. ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  8. ↑ Пандевски, Манол, Стоев, Ѓорѓи - Трнката. Струмица и струмичко низ историјата. Струмица, 1969, стр.524
  9. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 706.
  11. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 558.
  12. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 123.
  13. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 291.
  14. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.199.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ново_село_(община_Ново_село)&oldid=10370904“.