Правописен речник на българския език

Правописен речник на българския език е официален справочен речник на правописа и правоговора на българския език, съставян от Института за български език при БАН. Той съдържа лексемите и основните им словоформи и принципите на правописа и пунктуацията. ИБЕ към БАН е оправомощен да следи измененията и проблемите в езика и да внася единство в него.

Правописен речник на българския език

Последното издание (2012 г.) на речника е озаглавено „Официален правописен речник на българския език“, издателство „Просвета“.[1] Той представлява актуалната кодификация на българския книжовен език, съставена от Института за български език.

От 2022 г. ИБЕ, в сътрудничество с Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, разработва платформата БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн), чрез която Официалният речник на българския език става достъпен безплатно онлайн.[2] Проектът БЕРОН е завършен през май 2024 г.[3]

Съдържание

редактиране

Речникът от 2012 г. включва:

Речникът е променял неколкократно името си през годините. Следва обратно хронологичен списък на изданията:[4]

  • 2012 г. „Официален правописен речник на българския език“, издателство „Просвета“ ISBN 978-954-01-2701-9
  • 2002 г. „Нов правописен речник на българския език“, издателство „Хейзъл“ ISBN 954-8283-61-1
  • 1995 г. „Правописен речник на съвременния български книжовен език“
  • 1983 г. „Правописен речник на съвременния български книжовен език“
  • 1960 г. „Правописен речник на българския книжовен език“, София, ДИ „Народна просвета“, Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив. Леков, Ст. Стойков

Източници

редактиране
  • БАН. Официален правописен речник на българския език. Просвета, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9.

Външни препратки

редактиране

Вижте също

редактиране