Правописен речник на българския език
Правописен речник на българския език е официален справочен речник на правописа и правоговора на българския език, съставян от Института за български език при БАН. Той съдържа лексемите и основните им словоформи и принципите на правописа и пунктуацията. ИБЕ към БАН е оправомощен да следи измененията и проблемите в езика и да внася единство в него.
Правописен речник на българския език |
Последното издание (2012 г.) на речника е озаглавено „Официален правописен речник на българския език“, издателство „Просвета“.[1] Той представлява актуалната кодификация на българския книжовен език, съставена от Института за български език.
От 2022 г. ИБЕ, в сътрудничество с Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, разработва платформата БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн), чрез която Официалният речник на българския език става достъпен безплатно онлайн.[2] Проектът БЕРОН е завършен през май 2024 г.[3]
Съдържание
редактиранеРечникът от 2012 г. включва:
- 69 983 заглавни думи (лемите са повече, тъй като са обединени невъзвратните и възвратните форми на глаголите, което няма съществено значение за правописа, а е по-скоро от граматично-семантично-лексикално значение) и непосочен брой словоформи;
- българската, гръцката и латинската азбука;
- правописни особености с фонетичен характер;
- правописни особености с граматичен характер;
- морфологична, синтактична, стилистична и графична употреба на главна буква;
- слято, полуслято и разделно писане;
- транскрипция на чужди собствени имена на български;
- транслитерация на латиница;
- пунктуация;
- непунктуационни функции на препинателните знаци;
- оформяне на текст.
История
редактиранеРечникът е променял неколкократно името си през годините. Следва обратно хронологичен списък на изданията:[4]
- 2012 г. „Официален правописен речник на българския език“, издателство „Просвета“ ISBN 978-954-01-2701-9
- 2002 г. „Нов правописен речник на българския език“, издателство „Хейзъл“ ISBN 954-8283-61-1
- 1995 г. „Правописен речник на съвременния български книжовен език“
- 1983 г. „Правописен речник на съвременния български книжовен език“
- 1960 г. „Правописен речник на българския книжовен език“, София, ДИ „Народна просвета“, Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив. Леков, Ст. Стойков
Бележки
редактиране- ↑ Официален правописен речник на българския език, изд. Просвета, 2012 г.
- ↑ „Официалният речник на българския език ще бъде достъпен онлайн през май 2024 г.“, investor.bg
- ↑ БАН представя онлайн платформата БЕРОН за български езикови ресурси
- ↑ Двайсет години вкъщи, интервю с доц. Борислав Георгиев
Източници
редактиране- БАН. Официален правописен речник на българския език. Просвета, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9.
Външни препратки
редактиране- „Официален правописен речник на българския език“, сканирано копие в Internet Archive