Нодар Думбадзе

грузински писател

Нодар Думбадзе (на грузински: ნოდარ დუმბაძე) е грузински писател, журналист и сценарист.[1]

Нодар Думбадзе
ნოდარ დუმბაძე
грузински писател
Роден
Починал
Тбилиси, СССР
ПогребанПантеон „Мтацминда“, Тбилиси, Грузия
Учил вТбилиски държавен университет
Литература
Период1960 – 1984
ЖанровеРоман
Семейство
Уебсайт
Нодар Думбадзе в Общомедия

Биография и творчество редактиране

Роден е на 14 юли 1928 година в Тифлис. През 1950 година завършва икономика в Тбилиския университет, където работи до 1957 година. След това е сътрудник на няколко списания, както и на киностудиото „Картули Пилми“. Придобива известност с поредица от романи, най-вече първия от тях – „Аз, баба, Илико и Иларион“ („მე, ბებია, ილიკო და ილარიონი“; 1960).

Нодар Думбадзе умира на 4 септември 1984 година в Тбилиси.

Произведения редактиране

Самостоятелни романи и повести редактиране

  • Я, бабушка, Илико и Илларион (1960)
    Аз, баба, Илико и Иларион, изд.: „Отечество“, София (1989), прев. Антоанета Бежанска и Мая Чолакова
  • Я вижу солнце (1962)
    Аз виждам слънцето, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1976), прев. Росен Тренков
  • Солнечная ночь (1967)
  • Не бойся, мама! (1969)
    Не се страхувай, мамо, изд.: „Народна младеж“, София (1982), прев. Бистра Паскалева
  • Белые флаги (1973)
    Белите флагове, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1977), прев. Константин Коняров
  • Закон вечности (1978)
    Законът на вечността, изд.: „Народна култура“, София (1982), прев. Златко Стайков
  • Кукарача (1981) – разкази и повести
    Кукарача, изд.: „Народна култура“, София (1982), прев. Гюлчин Чешмеджиева

Разкази редактиране

частично представяне
  • Мать ()
    Старата майка, изд. сп. „Български писател “ (1997), прев. Доля Петринска
  • Голос добрый (1975)
  • За бессмертие Родины (1977)
  • Родина (1981)

Бележки редактиране

Външни препратки редактиране