Отваря главното меню

Нойрупин (на немски: Neuruppin) е град в Германия, административен център на окръг Източен Пригниц-Рупин, провинция Бранденбург. Към 31 декември 2011 година населението на града е 31 508 души.[1]

Нойрупин
Neuruppin
— град —
      
Герб
OPR Neuruppin Trinitatis-Kirche.jpg
Страна Флаг на Германия Германия
Провинция Бранденбург
Окръг Източен Пригниц-Рупин
Площ 303 320 000 m²
Надм. височина 44 m
Население (2011) 31 508 души
Град от 1256
Пощенски код 16816, 16818, 16827
Телефонен код +49 3391, 33925, 33929, 33932, 33933
МПС код OPR
Нойрупин в Общомедия

ГеографияРедактиране

Градът е разположен по брега на езерото Рупинер Зее.

ИсторияРедактиране

Нойрупин често е определян като най-пруския от всички градове в Прусия. В миналото той е важен гарнизонен град и с него са свързани видни линости от пруската история - писателят Теодор Фонтане, генерал Херман Хот, архитектът Карл Фридрих Шинкел. Крал Фридрих Велики живее в града, докато е престолонаследник.

Първоначалното селище Рупин, основано около 1150 се намира на малкия остров Погенвердер в средата на езерото. Век по-късно островът става твърде малък за нарастващото население и на брега на езерото е основан Нойрупин („Нов Рупин“). През 1246 първите заселници строят църква, съществуваща и днес.

През 1688 Нойрупин става гарнизонен град на пруската армия. След голям пожар през 1787 градът е преустроен в запазения и днес класически стил. Нойрупин остава гарнизонен град до 1993, когато оттам се изтеглят съветските войски. Дотогава съветските войници съставляват около половината от населението на града.

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Neuruppin“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.