Ноктилука

вид протист

Ноктилука (на латински: Noctiluca scintillans) е род едноклетъчни морски еукариотни организми, принадлежащи към семейство Dinoflagellata (динофлагелати). Родът е съставен от един вид, N. scintillans, наричан „морска искра“, защото е биолуминесцентна.

Noctiluca scintillans
Noctiluca scintillans varias.jpg
Класификация
царство:Хромисти (Chromista)
тип:Динофитови водорасли (Dinoflagellata)
разред:Noctilucales
семейство:Noctilucaceae
род:Noctiluca
вид:N. scintillans
Научно наименование
Noctiluca scintillans в Общомедия
[ редактиране ]

Ноктилука са микроскопични организми с хетеротрофно хранене, тоест те трябва да си набавят храна от други организми. Те имат дълго пипало, в основата на което има малък шип. Сравнително често срещани в крайбрежните райони в различни части на света.

ХарактеристикиРедактиране

Имат голямо пипало, в основата на което е къс и рудиментарен шип. Те имат кълбовидна или сферична форма, добре дефинирано централно ядро и няколко хранителни вакуоли.

Не фотосинтезират, така че нямат хлоропласти. Големината е между 200 и 2000 микрометра в диаметър. Те имат специална молекула, наречена луциферин, която в присъствието на кислород и катализирана от ензима луцифераза, предизвиква явление, наречено биолуминесценция.

Учените са отделили две групи във вида, които не са таксономично валидни, но имат специфични характеристики:

Червена ноктилукаРедактиране

Популацията ѝ е строго хетеротрофна и е основна част от фитофазите, които се хранят с морски фитопланктон в регионите, в които живее, вариращи от умерени до субтропични региони.

Зелена ноктилукаРедактиране

Популацията й има фотосинтетичен симбионт (Pedinomonas noctilucae), който осигурява храна по определен начин по автотрофен начин. Те обаче са и хетеротрофи, които се хранят с други микроорганизми, когато е необходимо.

ТаксономияРедактиране

Ноктилука е от семейство Dinophyceae. Това е моноспецифичен род, тоест съдържа само един вид.

Поради широкото му разпространение, екологичното и физиологичното му поведение няколко изследователи дори публикуват, че в рода има повече от един вид Ноктилука; но въпреки това, всички тези видове се считат за синоними на Noctiluca scintillans.

Те са строго морски организми, живеят в соленоводни басейни и имат широко разпространение в световен мащаб. Те са наблюдавани от северната част на Бразилия до Флорида (САЩ), в Тихия океан, крайбрежията на Африка, Северна Европа, част от Индийския океан и край Австралия, наред с други места. Това широко разпространение показва че популациите му имат широк диапазон на толерантност към множество физични, химични и биологични фактори. Например, те живеят в райони с температури от приблизително 10 до 30 °C, понасят високи солености, но не живеят в устията на реки.

Червените ноктилуки живеят в среда с температури между 10 и 25 °C, докато зелените предпочитат по-топли местообитания, между 25 и 30 °C.

ХраненеРедактиране

Ноктилука са хетеротрофни организми, които поглъщат плячката си чрез фагоцитоза. Установено е, че имат хранителни предпочитания към диатомите от рода Таласиосира.

Друга форма на хранене на ноктилука е автотрофното. Установено е, че зелената Ноктилука абсорбира вид примитивни микроводорасли (Pedinomonas noctilucae), който след това го обитава като симбиот.

Фотосинтетичната активност на микроводораслите осигурява храна за ноктилуките.

РазмножаванеРедактиране

Ноктилука имат два вида размножаване, сексуално и безполово.

БезполовоРедактиране

Безполовият тип размножаване не включва намеса на женски и мъжки гамети, а други механизми като напъпване, фрагментация или делене. Безполовото размножаване е чрез делене.

По време на процеса на делене, прогениторната клетка дублира своя генетичен материал (ДНК) и след това поражда чрез цитокинеза до две (бинарно делене) или повече (многократно делене) дъщерни клетки. При Ноктилука се срещат както бинарно, така и многократно делене.

СексуалноРедактиране

Този тип размножаване включва наличието на женски и мъжки гамети за производството на потомство. Сексуално размножаване при Ноктилука представлява 12-стъпкова гаметогенеза.

По време на сексуалното размножаване част от популацията спонтанно се превръща в гаметогенни клетки. Тези клетки разделят ядрата си два пъти без никакво разделяне на цитоплазмата; ядреният продукт от това разделение се наричат прогамети.

Програметите мигрират към клетъчните полета с част от цитоплазмата и след като се разделят синхронно 6 до 8 пъти. Когато това разделение достигне между 200 до повече от 1000 прогамети, те се освобождават от майчината клетка като бифлагелатни зооспори.

В резултат на присъствието на безполово (бинарно и многократно делене) и сексуално размножаване (гаметогенеза), ноктилуките могат да се колонизират, адаптират и оцеляват в динамична или променлива среда, като са силно конкурентни на други планктонни организми.