Номер седемнайсет

Номер седемнайсет
	Номер седемнайсет
Number Seventeen
Режисьори	Алфред Хичкок
Сценаристи	Алфред Хичкок
Премиера	1932 г. ; (Великобритания)
Времетраене	63 минути
Език	английски език
Външни препратки
	IMDb Allmovie

„Номер седемнайсет“ (на английски: Number Seventeen) е комедиен трилър от 1932 г., режисиран от Алфред Хичкок. Филмът е базиран на пиесата, породена от романа на Джоузеф Джеферсън Фарджон „Номер седемнадесет“ от 1925 г.^[3] и разказва за група престъпници, които открадват бижута и скриват плячката в стара къща над железопътната линия към Ламанша. Номерът на къщата дава и заглавието на филма.

В „Номер седемнайсет“ Хичкок сблъсква топосите на страшната къща и влака, модерни в страшните филми, и ги иронизира. Клиширани ситуации, представени по нов начин от Хичкок през погледа на комедийното.

Сюжет редактиране

Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Детективът Бартън отива в изоставена къща с открехната врата. Вътре намира труп и бездомник на име Бен, твърдящ, че е невинен. Детективът го кара да прерови джобовете си. Но къщата крие и доказателство за престъпление (на крадците Брант, глухонямата Нора и Хенри Дойл) – скрита огърлица, за която те се връщат. Дали ще я намерят, или тя ще попадне в чужди ръце?

Една смела дама пада от покрива – мис Акройд (тя търси баща си), а трупът оживява – представилият се за Шелдрейк нейният баща, полицай, чуват се изстрели.

До развръзка се стига след устремно преследване между крадците и Бен във влака и догонването им с автобус от детектива. Бандитите се усъмняват и един в друг и подгонват скитника, щастливо намерил вино в един вагон. Влакът, станал неуправляем, в края на пътя си се сблъсква със спокойно чакащия го на кея ферибот. Така преследването е прекратено.

Огърлицата е в джоба на скитника и там остава почти до финала на филма, когато той съобщава, че е у него. А някъде в тази напрегната ситуация се ражда и любов от пръв поглед между детектив и крадец.

Край на разкриващата сюжета част.

Актьорски състав редактиране

Леон М. Лайън – Бен
Ан Грей – Нора, „глухонямото“ момиче
Джон Стюарт – Бартън, детективът
Доналд Калтроп – Брант, ескортът на Нора
Бари Джоунс – Хенри Дойл
Ан Касън – Роуз Акройд
Хенри Кейн – г-н Акройд
Гари Марш – Шелдрейк

Отзиви редактиране

Филмът е част от английския период на Алфред Хичкок. Това е първият му опит за вървене по ръба на комедийното. Самият режисьор е доста скептичен към успеха на филма и в края на заснемането му сам се отрича от него, наричайки го „катастрофа“.

Филмът е смятан за комерсиален провал, защото в опита за комедиен трилър не е достигната нито една от двете насоки, а частта с преследването се е оказала нелогична.

В книгата Hitchcock/Truffaut от 1966 г. и критиците от Rotten Tomatoes споделят мнението, че филмът е забавен, но доста неразбираем.

По-късно филмовият критик Ханс-Кристоф Блуменберг пише, че това е един филм, който трябва да бъде защитаван от своя автор, един от най-добрите филми на Хичкок от английския му период. Опитът е за довеждане на всички клишета в криминалните филми до крайност и получаването на пародиен ефект.