Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Роден е на 6 ноември 1955 година в Копривщица. На младини си изкарва прехраната като каскадьор в 40 филма. Участвал е предимно като конник – ездач в каскадите на много от най-големите български исторически филми, в това число и в епичните ленти „Хан Аспарух“, „Време на насилие“ и „Мъжки времена“.[1][2]

През годините освен каскадьор, певец и актьор е бил също и управител на бензиностанция, както и президент на футболния клуб „Миньор“ – Раднево.[3]

Преди да стане кмет на град Раднево през 2003 година, Нончо Воденичаров е известен като собственик на голямото рибовъдно стопанство „Номиком“ – сред водещите в страната в областта на сладководното рибовъдство, на територията на арендования от него язовир „Овчарица“, недалеч от Раднево. Създаденият през 1981 година Културен център в Раднево понастоящем носи името му.[4]

През 2003 година с Решение № 250 от 5 септември същата година на ОбС – Копривщица е обявен за почетен гражданин на родния си град.[1]

На местните избори през есента на 2007 година в Раднево печели със 72% от гласовете на първи тур за втори кметски мандат.

СмъртРедактиране

През 2009 година се записва да участва в телевизионното състезание „Сървайвър 4“, където на 30 май 2009 година намира смъртта си. Като причина за това лекарите твърдят, че е масивен инфаркт,[2][1] като преди това при направените му прегледи и изследвания преди всяко състезание е показвал отлични резултати.[3]

ПаметРедактиране

  • Посмъртно през 2009 г. се издават всички песни от репертоара на Нончо Воденичаров, събрани в два албума – „Обич“ и „У дома“, в компилацията „Спомен за Нончо“, включваща и DVD с видеоклипове на песните от двата албума.
  • В памет на Нончо Воденичаров през 2010 г. оркестър „Канарите“ записват песента „Живот и песен“ по музика, текст и аранжимент на Атанас Стоев в албума си „Пътища и веселие“.
  • През 2014 г. в Копривщица, по повод пет години от смъртта на Нончо Воденичаров, е учредено сдружението с нестопанска цел „Нончо Воденичаров и приятели“. Членове в Управителния му съвет са: Искра Шипева, Петър Воденичаров, Иван Гранитски, Венцислав Иванов, Диана Миланова, Хари Янакиев, Володя Николов и Кунка Неделева. Сдружението има няколко основни цели: организаторска, образователна, информационна, конферентна и културна дейност, насочени към развитие и утвърждаване на духовните ценности, образованието и културата, както и към подпомагане на личностната реализация на млади таланти. Първата инициатива на сдружението е издадената стихосбирка „Поезия и песни“ със стихове за и от Нончо Воденичаров и текстовете на всички негови песни.

ДискографияРедактиране

Студийни албумиРедактиране

  • Обич (2005)
  • У дома (2009)

КомпилацииРедактиране

  • Спомен за Нончо – съдържа и DVD с видеоклипове на песните (2009)

ВидеоклиповеРедактиране

Видеоклип Година Албум
Малко по малко 2002 Обич
Високо 2003 Обич
Обич 2003 Обич
Най-прекрасната жена 2005 Обич
Грешна любов 2006 У дома
Роден край 2007 У дома
Зависи 2008 -
Не ме жали 2008 У дома
Сто ревниви пътища 2009 У дома

Музикални изявиРедактиране

Участия в концертиРедактиране

  • 1 година телевизия „Планета“ – изп. „Малко по малко“
  • Пирин фолк“ 2005 – изп. „Обич“

Участия в телевизионни и празнични музикални програмиРедактиране

  • Новогодишна програма в „Приказките“ 2003 – изп. „Една любовна драма“
  • Празничен хоровод 2004 – изп. „Любовта на мама“
  • Коледна програма „Коледа в Приказките“ – изп. „Да останем непознати“
  • Новогодишна програма „Наздраве в Приказките“ – изп. „Една жена без име“
  • Новогодишна програма „От всичко най-най“ – изп. „Магия“
  • Новогодишна програма „Новогодишна виелица“ – изп. „Тежка луна“

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране