Ноокрацията е теория за управление от аристоркация на мъдрите. Това е вид политическо устройство, основано на приоритетите на човешкия разум. Предложено е още в началото на ХХ век от Владимир Вернадски (същия, измислил понятието ноосфера – сферата на взаимодействие на човешкия интелект с природата).

Ноокрацията е следващата стъпка след демокрацията – нова, по-съвършена форма на държавно управление, при което властта се намира в ръцете на интелектуален елит с помощта на технологиите и науката, които тласкат човечеството напред. Разбира се, всички решения в такава държава ще се вземат максимално възвишено и прагматично. Ще се управляват много по-разумно и спорните области, като парична система, конкуренция и др. Нещо подобно на ноокрация описва и още Платон, който счита, че идеалната форма на управление е „аристокрацията на мъдрите“.[1]

Основи на ноокрацията

редактиране

Теорията смята, че механизмът един човек – един глас, предложен от демокрацията, не може да се използва за постигане на ефективни политически резултати, за това прехвърлянето на властта на по-малка, информирана и рационална група би било по-подходящо.

Източници

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Noocracy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​