Уикипедия

Нородом Сиамони

камбоджански крал

Нородом Сиамони (на кхмерски: នរោត្តម សីហមុនី) е крал на Камбоджа. Той става крал на 14 октомври 2004 г., седмица след абдикацията на баща му Нородом Сианук.[2]

Нородом Сиамони
នរោត្ដម សីហមុនី
камбоджански крал
22 октомври 2019 г.
Роден
14 май 1953 г. (71 г.)
РелигияТеравада
Учил вПражка консерватория[1]
Управление
Период14 октомври 2004 –
Коронация29 октомври 2004 г.
ПредшественикНородом Сианук
ТитлаКрал на Камбоджа
Семейство
БащаНородом Сианук
Съпруганяма
Деца0
Подпис
Уебсайтwww.norodomsihamoni.org
Нородом Сиамони в Общомедия

Сиамони е най-големият син на Нородом Сианук и бившата кралица-консорт Нородом Монинат и бивш посланик на Камбоджа в ЮНЕСКО, преди да бъде избран от деветчленен тронен съвет да стане следващият крал. Преди да се възкачи на трона, Сиамони учи в Чехословакия и е известен с работата си като културен посланик на Камбоджа в Европа и като инструктор по класически танци.

Биография

редактиране

Сиамони е роден на 14 май 1953 г. в Пном Пен, Камбоджа.[3] Собственото му име „Сиамони“ се състои от две морфеми от имената на родителите му – „Сианук“ и „Монинат“. Към датата на раждането му и раждането на по-малкия му брат, майка им Моник Изи, кхмерска гражданка от френско, корсиканско и кхмерско потекло, е една от съпругите на крал Нородом Сианук. Тя е негова постоянна спътница от деня на първата им среща през 1951 г. когато Изи печели първа награда в националния конкурс за красота.[4]

При брака си с крал Нородом Сианук през 1952 г. кралицата получава титлата „Неак Монеанг“ и името Монинат. Освен това кралица Монинат е доведена внучка на покойния принц Нородом Дуонг Чакър от Камбоджа и дъщеря на Поме Пеанг и на втория й съпруг Жан-Франсоа Изи, корсикански банкер.[5]

Сиамони има 14 полубратя и полусестри от баща си; неговият единствен пълнокръвен брат е Самдек Нородом Нариндрапонг, който е роден през 1954 г. и умира през 2003 г.[6][7]

Тогавашният принц Сиамони започва своето образование през 1959 г., когато посещава училище Нородом, а впоследствие Лицея Декарт в Пном Пен, показвайки силен интерес към изкуствата.[3][8]

През 1962 г. младият Сиамони е изпратен от баща си в Прага в Чехословакия, за да продължи обучението си. Като юноша участва в продукция на „Лешникотрошачката“ на Пьотр Чайковски в престижния Национален театър в Прага, където посещава частни уроци по балет и пиано и веднъж дори е избран за телевизионна интерпретация на „Брундибар“, известна детска опера . Завършва Националната консерватория в Прага, където доразвива интереса си към сценичните изкуства, и научава отлично чешки език.[3][9] От време на време се връща в Камбоджа за празници и се включва в културния живот на страната, включително участва във филм на баща си и в балетна постановка. По време на държавния преврат в Камбоджа от 1970 г., извършен от Лон Нол, Сиамони остава в Чехословакия.[10]

 
Принц Сиамони с неговата полусестра принцеса Нородом Буфа Деви получава букет цветя от американския сенатор Майк Мансфийлд през 1969 г.

Между 1971 и 1975 г. Сиамони завършва висшето си образование по класически танц и музика в Академията за сценични изкуства в Прага, което завършва с придобиването на магистърска степен, за която написва дисертация, озаглавена „Концепцията и управлението на артистичните училища в Камбоджа“. След дипломирането си през 1975 г. той напуска Прага и започва да учи кино в Северна Корея.[3]

През 1976 г. Сиамони е принуден да се върне в Камбоджа, след като е подмамен от червените кхмери с фалшива телеграма, подписана от крал Сианук, заповядваща връщането му.[10][11] Управляващият режим на червените кхмери, оглавяван от Пол Пот, незабавно се обръща срещу монархията и поставя кралското семейство, включително Сиамони, брат му принц Нородом Нариндрапонг, майка му кралица Нородом Монинат и баща му крал Нородом Сианук под домашен арест в Кралския дворец по време на по-голямата част от съществуването на Демократична Кампучия. Последвалият геноцид в Камбоджа води до убийството на няколко членове на разширеното кралско семейство, а Сиамони и най-близкото му семейство живеят в ежедневен страх за живота си, на практика изолирани от външния свят. С виетнамската инвазия през 1979 г., която прогонва червените кхмери, семейството е транспортирано с хеликоптер в Китай и впоследствие Сиамони работи като секретар на баща си.[12][13][14][15]

През 1981 г. Сиамони се премества във Франция, за да преподава балет като професор по класически танц и артистична педагогика, позиция, която заема почти две десетилетия в различни музикални училища, включително консерваторията „Мариус Петипа“, консерваторията „Габриел Форе“ и консерваторията „В. А. Моцарт“. По-късно той е и президент на Асоциацията за кхмерски танци във Франция. Сиамони живее във Франция близо 20 години и продължава да се занимава с изкуства, включително създаването на „Ballet Deva“, оригинална танцова трупа, в която служи като неин генерален мениджър и артистичен директор.[3][12] През това време той приема монашеството под егидата на Самдех Бур Кри, който по-късно става върховен патриарх на Камбоджа.

В началото на 1990 г. Върховният национален съвет на Камбоджа, който е признат от Резолюция 668 на Съвета за сигурност на ООН като част от преходния процес в страната съгласно Парижките мирни споразумения от 1991 г., единодушно избира принц Сиамони за свой постоянен представител в ООН. През 1993 г. принцът е назначен за постоянен представител на Камбоджа в ЮНЕСКО в Париж, роля, която изпълнява до 2004 г., когато става крал. Като постоянен представител на Камбоджа в ЮНЕСКО той става известен със своята упорита работа и отдаденост на камбоджанската култура. Преди това той отказва назначение като посланик на Камбоджа във Франция.[3][12]

Управление

редактиране
 
Публичен портрет на крал Сиамони в Пном Пен, на който той е изобразен седнал на трона в деня на коронацията му

На 14 октомври Сиамони е избран от специален деветчленен съвет, част от процеса за избор на нов крал след изненадващата абдикация на крал Нородом Сианук седмица по-рано.[16] По това време конституцията на Камбоджа не съдържа разпоредби относно случаите на абдикация на монарха. Изборът на принц Сиамони е утвърден от министър-председателя Хун Сен и председателя на народното събрание принц Нородом Ранарид (полубрат на Сиамони). Решението е подкрепено и от крал Сианук.[16][17][18][19] Твърди се, че Сиамони е имал задръжки да поеме поста, но в името на националния интерес приема и на 20 октомври се връща в Пном Пен, придружен от родителите си, баща му Нородом Сианук и майка му Нородом Монинат.[20][21] Близо 100 000 души се редят по пътя от международното летище „Пном Пен“ до Кралския дворец, за да приветстват бъдещия си крал.[22]

Сиамони встъпва в длъжност и официално е коронясан за крал на 29 октомври 2004 г. на церемония в Кралския дворец в столицата.[23][24] Коронацията се отличава със своята простота, за което настояват както бившият крал Сианук, така и новоизбраният крал Сиамони, който не иска церемониите да сатвърде пищни и да харчат твърде много пари на данъкоплатците във вече обеднялата страна. Скъсвайки с традицията Сиамони не заема мястото си на издигнат трон, нито носи монархическата корона от злато и диаманти, част от кралските регалии.[25][26]

10-годишнината от коронацията е отбелязана с тържества на 29 октомври 2014 г. Доброжелатели, представляващи различни слоеве от населението на кралството, се събират пред кралския дворец, за да отбележат събитието и да изразят почитта си към краля.[27]

Източници

редактиране
  1. ↑ norodomsihamoni.org
  2. ↑ People and Society ::Cambodia // CIA. Посетен на 2022-11-20. (на английски)
  3. ↑ а б в г д е Biography of His Majesty King Norodom Sihamoni of Cambodia // Official Website of His Majesty King Norodom Sihamoni. Посетен на 2022-11-20. (на английски)
  4. ↑ "The First Lady of the Kingdom"; The Royal House of Cambodia by Julio A. Jeldres, 2003. (на английски)
  5. ↑ Short Background of His Majesty Preah Bat Samdech Preah Norodom Sihanouk // 2008-04-27. Архивиран от оригинала. Посетен на 2022-11-20. (на английски)
  6. ↑ Obituary: Norodom Sihanouk, former king of Cambodia // BBC News, 2012-10-15. Посетен на 2022-11-20. (на английски)
  7. ↑ Jeldres, Julio A. The Royal House of Cambodia. 2nd. Cambodia, The Sleuk Rith Institute, 2017. ISBN 9789924907855. с. 198-201.
  8. ↑ Jeldres, Julio A. The Royal House of Cambodia. 2nd. Cambodia, The Sleuk Rith Institute, 2017. ISBN 9789924907855. с. 134.
  9. ↑ Jeldres, Julio A. The Royal House of Cambodia. 2nd. Cambodia, The Sleuk Rith Institute, 2017. ISBN 9789924907855. с. 136-137.
  10. ↑ а б Jeldres, Julio A. The Royal House of Cambodia. 2nd. Cambodia, The Sleuk Rith Institute, 2017. ISBN 9789924907855. с. 139-141.
  11. ↑ Profile: King Sihamoni // BBC News. Посетен на 2022-11-20. (на английски)
  12. ↑ а б в Norodom Sihamoni - king of Cambodia // Encyclopædia Britannica. Посетен на 2022-11-20. (на английски)
  13. ↑ Cambodia profile - Timeline // BBC News. Посетен на 5 September 2021. (на американски английски)
  14. ↑ Jeldres, Julio A. The Royal House of Cambodia. 2nd. Cambodia, The Sleuk Rith Institute, 2017. ISBN 9789924907855. с. 142.
  15. ↑ New god king ends Cambodia's pain // The Times. 17 October 2004. Посетен на 31 March 2022.
  16. ↑ а б Кралят на Камбоджа поиска да му бъде намерен приемник // duma.bg. 2004-10-08. Посетен на 2022-11-20.
  17. ↑ Cambodia king confirms abdication // BBC News. Посетен на 2022-11-20. (на английски)
  18. ↑ Cambodia's succession riddle // BBC News. Посетен на 2022-11-20. (на английски)
  19. ↑ Cambodia chooses new monarch // BBC News. Посетен на 2022-11-20. (на английски)
  20. ↑ The Prince who didn't want to be King // Khmer Times. 2017-10-27. Посетен на 2022-11-20.
  21. ↑ Son of Cambodian king 'ready to accept crown' // Irish Examiner. 2004-10-11. Посетен на 2022-11-20.
  22. ↑ WRAP Arrival of Cambodia's new King Norodom Sihamoni (video) // Associated Press, 2015-07-23. Посетен на 2022-11-20.
  23. ↑ In Pictures: King Sihamoni's coronation // BBC News. Посетен на 2022-11-20. (на английски)
  24. ↑ Ceremonies of the coronation of HM King Norodom Sihamoni of Cambodia, 28-30 October 2004 (video) // Monash University Research Repository. Посетен на 2022-11-20. (на кхмерски)
  25. ↑ King Sihamoni arrives // Phnom Penh Post. Посетен на 24 April 2022.
  26. ↑ Cambodia's muted coronation // BBC News. Посетен на 2022-11-20. (на английски)
  27. ↑ Willemyns, Alex. 10 Years into Sihamoni's Reign, A Changed Palace // The Cambodia Daily. 2014-10-29. Посетен на 2022-11-20. (на английски)

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Norodom Sihamoni в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нородом_Сиамони&oldid=12075654“.