Нос (география)

форма на релефа, която се вдава в море, езеро или река
Вижте пояснителната страница за други значения на Нос.

Нос в географията е форма на релефа, която се вдава в море или езеро.[1] Той е своеобразен край на сушата, след което има само водно пространство.

Нос Кабо Менор, Сантандер, Испания

Видове редактиране

Носът може да е добре оформен и да наподобява малък полуостров. В този случай е обграден от три страни с вода и е съставен от твърди скали, които са по-устойчиви на абразията спрямо околните. Типичен пример за това са носовете Хорн, Добра надежда, Калиакра и др.

В други случаи носът е съставен от наносите (пясък и малки камъни) на морската вода. Той е нисък и има по-скоро формата прав ъгъл. Такива са носовете Алмади, Канаверал (който е част от пясъчна коса) и др.

Значение редактиране

За науката носовете са важни, защото по тях се определят крайните точки на континентите и островите. Следователно при най-северните и най-южните носове е важна тяхната географска ширина, а при най-източните и западните – географската им дължина.

Носовете са имали важна роля в хода на Великите географски открития като психологически и физически препятствия. Нос Бохадор е първият преодолян от португалските моряци (от Жил Еаниш), с което се „отпушва“ процесът на следващите плавания. Заобикалянето на нос Добра надежда през 1489 г. прави голямо впечатление на моряците в Европа и предизвиква откриването на Америка от Колумб.

 
Фар на нос Сен Матийо, Франция
 
Кабо ди Рока, Португалия
 
Нос Рас Хафун – сателитна снимка
 
Нос Хорн
 
Нос Емине

По-важни носове редактиране

Европа редактиране

Азия редактиране

Африка редактиране

Северна Америка редактиране

Южна Америка редактиране

Австралия и Океания редактиране

  • Кейп Йорк – най-северен;
  • Югоизточен – най-южен;
  • Южен – най-южен на остров Тасмания;
  • Байрон – най-източен;
  • Стип пойнт – най-западен.

България редактиране

От север на юг по-важните носове са следните: Шабла (най-източен)[4], Калиакра, Галата, Емине, Маслен нос.

Бележки редактиране

  1. Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0547-3. с. 210
  2. Islands, Capes, and Peninsulas, Water Encyclopedia
  3. The Five Southernmost Capes of the World, World Atlas
  4. Най-крайните географски точки на България, Планините инфо