Нунатак (от инуитски nunataq) е открит, обикновено скалист елемент от склон, планина или връх, непокрит с лед или сняг сред (или на границата) на ледено поле или глетчер. Терминът се употребява на места, където обикновено има постоянна снежно-ледена покривка. Нунатаците представляват лесно разпознаваеми естествени ориентири в еднообразната среда на ледените полета и по-често получават собствени географски названия.[1]

Атанасов нунатак на Остров Ливингстън, Антарктика

Формите на живот сред нунатаците често са изолирани от заобикалящия ги лед на глетчерите, което ги прави уникални като есествен хабитат. Скалните форми са назъбени и ъгловати в резултат на изветрянето, свързано с циклите на замръзване и размразяване, и контрастират с меките и заоблени скални форми на ерозия, оставащи след отстъпването на ледника.[1]

Думата има гренландски произход[2] и се използва в западноевропейските езици от 1870-те.

Източници редактиране

Литература редактиране

  • South: The Endurance Expedition. Sir Ernest Shackleton Penguin, London, 2002, (First edition, William Heinimann, 1909).
  • The Worst Journey in the World. Apsley Cherry-Garrard. Pimlico, London, 2003.
  • The South Pole. Roald Amundsen. John Murray, London, 1929 (mentioned on page 247, volume 2: Chapter XV: The Eastern Sledge Journey, by Lt. Kristian Prestrud)