Нуни Нанев
Нуни Нанев рождено име Нуньо Нанев е български оперен певец тенор, солист в Софийската опера и хор „Гусла“, станал световноизвестен след гастролите си в Европа и САЩ.
| Нуни Нанев | |
| български певец | |
| Роден |
1908 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | вокал |
| Глас | тенор |
Биография
редактиранеРоден е през 1908 година в чирпанското село Рупките. Когато е на една година семейството му се мести да живее в Бургас. Докато учи в бургаската мъжка гимназия, Нанев свири на тромпет, пее в ученическия хор и участва в ученически постановки. Заради лош успех завършва училище в София, където продължава образованието си в Консерваторията в класа на Мара Цибулка.
Получава роли в редица оперети на Кооперативния театър, което му отваря път към Софийската опера. Присъединява се и към хор „Гусла“ и през 1932 година пътува на първи гастрол на хора в Италия. През 1934 година световноизвестният руският бас Фьодор Шаляпин присъства на изпълнение на Нуни Нанев и бива силно впечатлен, а три години по-късно му препоръчва да се яви на конкурс за оперни изпълнители във Виена.[1] До 1939 година Нанев прави над 100 концерта в най-известните зали в Германия, Австрия, Чехия, Полша, Унгария, Дания, Франция и издава над 200 плочи за най-големите за времето си звукозаписни фирми.[2]
През 1944 година Нанев сключва брак със своя дългогодишна почитателка Ингеборг, германка от Румбург. Първите години от съвместния им живот били тежки и бедни, докато през 1949 година не взимат решение да отпътуват за САЩ. В Ню Йорк Нанев постъпва като солист в известния хор „Донски казаци“ на диригента Сергей Жаров. Така обикаля много страни по света и изнася концерти в „Роял Албърт Хол“, в Кралския театър в Лондон, както и самостоятелен рецитал по БиБиСи.
През 1950 година Нанев и съпругата му се установяват в Торонто, Канада, където започва съвместна работа с украинеца Иван Романов, автор на радиопредавания за европейска музика. Следват предложения за роли киното и телевизията. Първата филмова роля на Нанев е във филма „Заливът Хъдсън“ от 1959 – 1960 г.
След тежък инфаркт през 1981 година, Нанев прекратява усилените си артистични занимания, като само продължава да дава уроци по пеене и солфеж, пее благотворително и понякога участва в радиопредавания. След промените, настъпили в България през 1989 година, Нанев пожелава да се върне в страната, но лекарите не му разрешават да предприеме дългото пътуване. На 23 юни 1993[3] година Нанев умира от втори инфакт.[1]
През 2001 година излиза книгата „Пях за България! Биографичен романс за Нуни Нанев“ с автор журналистката и кино-критичка Йорданка Инглизова.[4]
Източници
редактиране- ↑ а б Тенорът Нуни Нанев възхитил с гласа си дори Шаляпин, Деси Балканска, в-к „Сега“, 26 юли 2003
- ↑ Честват с концерт 100-годишнината от рождението на Нуни Нанев[неработеща препратка], 12 май 2008
- ↑ Toronto (Ontario, Canada) Star Classifieds[неработеща препратка], Free Press Obituary Index
- ↑ Биографии на членовете на журито на 6-и Международен София Филм Фест На брега, архив на оригинала от 11 май 2008, https://web.archive.org/web/20080511162827/http://www.cinema.bg/sff/2008/bourgas/bg/jury.php?pageId=3, посетен на 28 юни 2008
