Нур Инаят Хан (1 януари 1914 – 13 септември 1944) е британски агент във Франция по време на Втората световна война. Тя служи в Упралвението за специални операции - УСО, чиято цел е да извършва шпионаж, саботаж и разузнаване в страни, окупирани от нацистка Германия.

Нур Инаят Хан
Noor Inayat Khan en 1943.
Години на служба1940 - 1944
Битки/войниВтора световна война
НаградиGeorge Cross (Англия), Croix de Guerre 1939–1945 (Франция)
ОбразованиеСорбона
Дата и място на раждане
1 януари 1914 г.
Москва, Русия
Дата и място на смърт
13 септември 1944 г.
Концентрационен лагер Дахау, Бавария, Германия
РодстваХазрат Инаят Хан (баща)
Нур Инаят Хан в Общомедия


Като агент на УСО с кодово име Мадлен, тя става първата жена радист, изпратена от Обединеното кралство в окупирана Франция, за да помага на Френската съпротива.[1] Нур Инаят Хан е предадена и заловена, а по-късно и екзекутирана в концентрационния лагер Дахау. Посмъртно е наградена с "Кръста на Джордж" за службата си, най-високото гражданско отличие за храброст в Обединеното кралство.

Ранни години

редактиране

Нур Инаят Хан е родена на 1 януари 1914 г. в Москва. [2] Тя е най-голямото от четири деца на известния суфи учител Хазрат Инаят Хан. Майка й Ора Бейкър е американка [2] [3] от Албакърки, Ню Мексико.[4]


Нейни братя и сестри са Вилаят Инаят Хан, автор и суфийски учител; Хидаят Инаят Хан, композитор и суфийски учител и Хаир-ун-Ниса Инаят Хан. [3]


Като дете Нур учи музика, обича да пише стихове, а по-късно публикува поезия и детски приказки на английски и френски. През 1939 г. нейните преразкази за деца на будистките джатаки са публикувани в Лондон от George G. Harrap and Co. [5] [6]

Упралвение за специални операции - УСО

редактиране

Нур Инаят Хан се присъединява към Отдел F (Франция) на Упралвението за специални операции. Изпратена е в Бъкингамшър, за специално обучение като радист.

Тя е първата жена, изпратена да се обучава за такава длъжност. Всички жени агенти преди това са обучавани и действат като куриери в окупираните територии.[7]


След обучението си за радист, Нур е повишена в помощник-офицер.

Заради отличното си владеене на френски език и предишното си обучение, съчетано с недостиг на опитни агенти, тя се оказва много добър кандидат за британски агент в Париж. На 16-17 юни 1943 г. с кодовото име Мадлен и фалшивата самоличност на детска медицинска сестра, Нур Инаят Хан е изпратена във Франция.

Залавяне и лишаване от свобода

редактиране

На 13 октомври 1943 г. Нур е арестувана и отведена за разпит. Прави два опита за бягство, но неуспешни.

На 25 ноември 1943 г. Нур прави опит за бягство, заедно с колегата си Джон Реншоу Стар и лидера на съпротивата Леон Фей, но са заловени. По време на бягството им през покрива има предупреждение за въздушна атака. Правилата при такива ситуации изисквали преброяване на всички затворници. Така бягството им се осуетява.

След като отказва да подпише декларация, с която се отказва от бъдещи опити за бягство, Нур е отведена в Германия на 27 ноември 1943 г. и затворена в затвора Пфорцхайм в изолация. В продължение на десет месеца е държана там, окована за ръцете и краката. [8]

Екзекуция

редактиране

На 12 септември 1944 г. Нур Инаят Хан е преместена в концентрационния лагер Дахау заедно с колегите си агенти Йоланд Бекман, Мадлен Дамерман и Илейн Плюман. Призори на следващата сутрин четирите жени са екзекутирани. [9]

Отличия и награди

редактиране
 
Croix de Guerre avec étoiles vermeil
 
Мемориален бюст на Нур Инаят Хан в Гордън Скуеър Гардънс, Блумсбъри, Лондон

Нур Инаят Хан е наградена посмъртно с "Кръста на Джордж" през 1949 г. и с френския орден „Военен кръст със златна звезда“.

В началото на 2011 г. стартира кампания за набиране на средства за изграждането на неин бронзов бюст в центъра на Лондон близо до бившия й дом. [10] [11] Откриването на бюста от принцеса Ан се състои на 8 ноември 2012 г. в Гордън Скуеър Гардънс, Блумсбъри, Лондон. [12] [13]

Нур е почетена с марка, издадена на 25 март 2014 г.[14]

  1. "Noor Inayat Khan: remembering Britain's Muslim war heroine Архив на оригинала от 15 март 2017 в Wayback Machine.", 23 October 2012, The guardian.
  2. а б Noor-un-nisa Inayat Khan // Sufi Order International. Посетен на 5 June 2016.
  3. а б Tomb of Hazrat Inayat Khan // Delhi Information. Посетен на 5 June 2016.
  4. Our New Name // Inayat Order Website. Посетен на 5 May 2019.
  5. Tonkin, Boyd. Noor Anayat Khan: The princess who became a spy // The Independent. London, 20 February 2006. Архивиран от оригинала на 7 August 2016. Посетен на 5 June 2016.
  6. Twenty Jataka Tales. Retold from the Pali Jataka and the Jataka-mala by Noor Inayat, and illustrated by H. Willebeek Le Mair, London: George G. Harrap, 1939, worldcat.org. Retrieved 6 September 2020.
  7. Kramer 1995, с. 136.
  8. Visram 1986, с. 143.
  9. Helm 2005, с. 286 – 87.
  10. Milmo, Cahal. Honoured at last, the Indian heroine of Churchill's spy squad // The Independent. Архивиран от оригинала на 5 January 2011. Посетен на 4 January 2011.
  11. Talwar, Divya. Churchill's Asian spy princess comes out of the shadows // BBC News. Архивиран от оригинала на 6 October 2018. Посетен на 11 January 2011.
  12. Curtis, Lara R. Acknowledgements // Writing Resistance and the Question of Gender: Charlotte Delbo, Noor Inayat Khan, and Germaine Tillion. Switzerland, Springer Nature, 2019. ISBN 978-3-030-31241-1. p. ix-x. (на английски)
  13. Hutton, Alice. Princess Anne unveils bust of forgotten wartime spy whose last word as she faced a firing squad was 'Liberté' // Посетен на 5 June 2016.
  14. Remarkable Lives Stamp Set at Royal Mail Shop // Royal Mail. Посетен на 5 June 2016.