Нур ад-Дин Махмуд Зенги (на арабски: نور الدين محمود زنكي‎) е селджукски атабег на Алепо от 1146 г. и емир на Дамаск от 1154 г. от династията Зенги[1]:с. 162. Управлява сирийската част на Велики Селджук между 1146 и 1174 г.

Нур ад-Дин Зенги
الملكُ العادلُ أبو القاسمِ نور الدين محمود بن عمادِ الدِّين زَنْكِي
емир на Дамаск
Роден
Починал
15 май 1174 г. (56 г.)
ПогребанДамаск, Сирия
Религиясунитски ислям
Семейство
РодЗенгиди
Нур ад-Дин Зенги в Общомедия

Биография

редактиране

Нур ад-Дин Махмуд е вторият син на Имад ад-Дин Зенги. След смъртта на баща им през 1146 г. Нур ад-Дин и брат му Саиф ад-Дин разделят бащините си владения на две, като Нур ад-Дин управлява Алепо, а брат му – Мосул. Почти веднага Нур ад-Дин напада Княжество Антиохия и завзема няколко кръстоносни крепости в Северна Сирия. Същата година отбива опита на кръстоносците начело с Жослен II да си възвърнат Графство Едеса, като при това жестоко репресира арменското население и за назидание разрушава крепостните стени на града. В битката при Инаб през юни 1149 г. побеждава Раймон дьо Поатие, но не успява да превземе Антиохия. Продължава да укрепва властта си и да разширява територията на държавата си. Мечтата му е да обедини всички мюсюлмански сили между Ефрат и Нил, за да се противопостави на кръстоносците. Първата стъпка е обединението на Алепо и Мосул, а през 1147 г. Нур ад-Дин се споразумява временно и с владетеля на Дамаск Муин ад-Дин Унур. През 1154 г. Дамаск е анексиран към Зенгидите и така цяла Сирия е във властта на Нур ад-Дин.

 
Гробницата на Нур ад-Дин в Дамаск

През 1150 г. Нур ад-Дин сключва съюз със селджукския султан на Рум Масуд и дори взема дъщеря му за жена. През 1154 г. поставя под свой контрол градовете Хомс и Хама. След това побеждава окончателно Жослен II, който бива ослепен и умира в тъмница в Алепо през 1159 г.

През 1162 г. Нур ад-Дин тръгва към Египет, като начело на армията е чичо му Ширхук. Походът продължава до 1169 г. Третото действащо лице в кампанията е египетският везир Шауер. Той е на власт в Кайро от 1162 г. Нур ад-Дин извлича полза от противопоставянето на Ширхук срещу Шауер и западноевропейските му съюзници. Успява да победи Антиохийското княжество и да плени владетеля му Боемунд III през 1164 г. През 1167 г. Ширхук печели решителна победа до селището Ел Бабейн и превзема Александрия.

През 1169 г. един след друг умират Ширхук и Шауер. Нур ад-Дин става пълновластен господар на обширни територии. Същата година побеждава обединените сили на кръстоносците и византийците (император на Източната Римска империя е Мануил Комнин). През 1171 г. Нур ад-Дин отхвърля суверенитета на селджукския султан и получава от халифа грамота за влизане във владение на Алепо, Мосул, Дамаск и Египет, която на практика легитимира суверенитета на Зенгидите.[1]:с. 209 Едно събитие от същата година променя изцяло хода на събитията в региона – падането на шиитския Фатимидски халифат. В Египет остава да управлява Юсуф, племенник на Ширхук. През 1173 г. Нур ад-Дин събира войска отново и пресича река Йордан. Започва подготовка за превземане на Египет. Предстои сблъсък между Юсуф и Нур ад-Дин, но неочаквано Нур ад-Дин се разболява тежко. Не успяват да го спасят и през 1174 г. умира.

Наследник на земите на Нур ад-Дин е Юсуф, по-известен като Саладин. Той обира плодовете от труда и победите на Нур ад-Дин. С победата си при Хатин и великодушното отношение, като разрешава на християните да ходят на поклонение на Божи гроб в Йерусалим, става известен в историята.

Източници

редактиране
  1. а б Ришар, Жан. История на кръстоносните походи. София, Рива, 2005. ISBN 9543200483. с. 558.
  • „История за кръстоносните походи и Йерусалимското кралство“ – Рене Грусе
  • „Кръстоносните походи през погледа на арабите“ – Амин Маалуф

Вижте също

редактиране