„Ну, погоди!“ (на български: Е, почакай!) е съветски анимационен сериал на московското студио „Союзмультфильм“, с режисьор Вячеслав Котьоночкин, създаден и излъчван в периода 1969 – 1986 г. Допълнителни серии са създадени през 1993, 2005 и 2006 година.

Е, Почакай!
Ну, Погоди!
Лого на Ну, погоди!
The Soviet Union 1988 CPA 5918 stamp (Well, Just You Wait!).jpg
Съветска пощенска марка от 1988 г.
Жанр анимация
Формат Една от най- великите анимации на света.
Създател(и) Вячеслав Котьоночкин, Алексей Котьоночкин
Базиран на Том и Джери
Сценарий Феликс Камов
Александър Курляндски
Актьори Анатоли Папанов – Вълчо (1- 18 епизод)
Клара Румянова – Зайо (1- 18 епизод)
Игор Христенко -- Вълчо (19 и 20 епизод)
Олга Зверева -- Зайо (19 и 20 епизод)
Начална мелодия Тамаш Деак – „Водни ски“ (Vizisi)
Страна СССР (епизоди 1 – 16)
Русия (епизоди 17 – 20)
Език руски
Сезони 1
Епизоди 20 (списък с епизоди)
Продукция
Изпълнителни продуценти ТО "Экран", Фитиль, Кристмас Филмз, Сбер, Роза Хутор, Студио 13
Продуцент(и) Союзмультфильм
Времетраене 10 минути
Разпространение
ТВ Канал ЦТ СССР
1-й канал Останкино
2x2
Канал 5
НТВ
Карусель
Мульт
Мультиландия
Картина 4:3
Звук Стерео
Излъчване 14 юни 1969 г. – 7 октомври 2006 г.
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
Ну, Погоди! (Весёлая Карусель)
Ну, Погоди! Каникулы
Fleche-defaut-droite-bord.svg
Външни препратки
Официален уебсайт
Страница в IMDb
Е, Почакай! в Общомедия

Анимационната поредица разказва за Вълчо, който иска да хване Зайо, за да го изяде, но все не успява. За разлика от американската анимация с участието на Том и Джери, Зайо не прави номера на Вълчо, а вместо това е добродушен, понякога дори наивен, и винаги е готов да помогне на Вълчо в беда.

Оригиналният сериал се състои от 20 епизода. Освен двамата главни герои, в сериите се срещат и други епизодични и второстепенни персонажи, като Хипопотамът, Свинята, Козелът и т.н. Хипопотамът играе ролята на Кучето в „Том и Джери“. В оригинал героите са озвучени от Анатолий Папанов (Вълчо) и Клара Румянова (Зайо), които са после заменени от Игор Христенко и Олга Зверева в 19 и 20 епизод. Първи епизод е създаден на 14 юни 1969г.

За първи път Зайо и Вълчо се появяват в първата серия на анимационния журнал „Веселая карусель" през 1969 г. (в същата година се появят като герои на диафилм Чебурашка и Крокодила Гена). В тази серия, състояща се от четири двуминутни епизода, четвъртата част е наречена „Ну, погоди" и се състои от три кратки случки с вълк, преследващ зайче – като мишена на стрелбището, като бебе и като малчуган. Там за първи път Вълчо произнася и написва фразата „Ну, погоди" (сценаристи на този епизод са Александър Курляндски и Аркади Хайт. По-късно Вълчо понякога казва и дългата версия на фразата, а именно: „Ну, Заяц! Ну, Погоди!“ или „Ну, Заяц, Погоди!“, които се превеждат на български като „Е, Зайо! Е, Почакай!“ и „Е, Зайо, Почакай!“.

През същата 1969 г. Курляндски и Хайт съвместно с режисьора Вячеслав Котьоночкин създават първия епизод на новия сериал. Този екип създава заедно общо 16 епизода, смятани за класиката на съветския период (1969 – 1986 г.). Епизодите от 17 до 20 (1993 – 2006 г.) са по сценарий на Александър Курляндски и Феликс Камов (18 – 20 еп.), а режисьор на последните два епизода е синът на Вячеслав Котьоночкин – Алексей.

Първоначално Вълчо е трябвало да бъде озвучаван от Владимир Висоцки, но не е утвърден и е заместен от Анатоли Папанов (от 1 до 18 епизод, макар че 17 и 18 са правени след смъртта му и са използвани стари записи с него). От първоначалните записи с озвучаването на Висоцки е останало само свирукането на Вълчо в епизод 1, което е по песен на Висоцки („Песня о друге" от филма „Вертикал"). В последните два епизода Вълчо е озвучаван от Игор Христенко. Зайо е озвучаван от 1 до 18 епизод от Клара Румянова, а след смъртта ѝ през 2004 г. – от Олга Зверева.

Заставката на сериала не е специално писана за него. Това е композицията „Водни ски" (Vizisi) на унгареца Тамаш Деак (Tamas Deak). В епизодите са използвани откъси от популярни за времето си руски и чуждестранни мелодии. Тъй като изпълнителите не са указвани в титрите и не е напълно ясно кои точно изпълнители и мелодии са включени. Любопитно е, че са използвани унгарски, чешки, полски и немски, дори и български изпълнения – инструменталът на песента на Емил Димитров – „Ти си отиде през септември“ в 17 и 18 епизод [1]. В епизоди 8 и 9 се изпълняват и песни, специално създадени за сериала.

На сериала е посветена пощенска марка от 5 копейки, издадена в СССР през 1988 г. (част от серия за съветската анимация, включваща Конек Горбунек, Чебурашка и крокодил Гена, Винни Пух, Ежик в тумане и др.).

Една от първите съветски портативни електронни игри (произвеждана от 1984 г. на базата на Nintendo) е с героите от „Ну погоди" – в нея Вълчо трябва да събира яйца, а понякога се показва и Зайо. От "Софтклуб" са издадени 5 компютърни игри, посветени на сериала:

  1. Погоня (Отвличане (Рън енд гън)) (2002г.)
  2. Круглый счёт (Кръгла сметка (Логическа)) (2002г.)
  3. Песня для зайца (Песен за Зайо (Куест или Пойнт енд клик)) (2003г.)
  4. Догонялки (Гоненица (Сайдскролер)) (2005г.)
  5. По следам зайца (По следите на Зайо (Рън енд гън)) (2010г.)

Двамата герои имат и няколко паметника, като най-известният от тях е издигнат в Раменское през 2005 г. Автор е Олег Ершов, който е създал там паметници и на други популярни герои от съветската анимация – Чебурашка и крокодила Гена, Мечо Пух и Прасчо и др.

Компютърна игра „Ну погоди!“
Компютърна игра „Ну погоди!“

През 2010 г. полският монетен двор пуска възпоменателна монета от 1 долар с образите на Вълчо и Зайо[2].

През 2019 г. е обявено, че сериалът се завръща през 2020 г. под името: „Ну, Погоди! Каникулы“ (Ну, погоди! Ваканция) с нови герои и 52 епизода, но заради пандемията от COVID-19, е отложен за 17 декември 2021 г.[3][4] Новият сериал има нова съвременна визия и е различен от оригиналния.[5] В "Труд" обаче пише, че не харесват новият сериал.

ЕпизодиРедактиране

  • 1 – В града и на плажа (1969)
  • 2 – В градския парк (1970)
  • 3 – На пътя (1971)
  • 4 – На стадиона (1971)
  • 5 – В града (1972)
  • 6 – На село (1973)
  • 7 – На кораба (1973)
  • 8 – Нова година (1974)
  • 9 – В телевизионното студио (1976)
  • 10 – На строежа (1976)
  • 11 – В цирка (1977)
  • 12 – В музея (1978)
  • 13 – Олимпиада '80 (1980)
  • 14 – В дома на младия техник (1984)
  • 15 – В дома на културата (1985)
  • 16 – В приказките (1986)
  • 17 – На острова (1993)
  • 18 – Супермаркет (1994)
  • 19 – На курорт (2005)
  • 20 – На вилата (2006)
  • 21 -- Нова година (2012)
  • 22 -- Улови звездата (2017)

СъздателиРедактиране

  • Вячеслав Котьоночкин – режисьор (Алексей Котьоночкин след смъртта му)
  • Феликс Камов, Александър Курляндски, Аркади Хайт – сценаристи
  • Светозар Русаков – художник-постановчик
  • Виктор Арсентиев, Владимир Крумин, Виктор Лихачов, Федор Елдинов, Олег Комаров, Олег Сафронов – аниматори
  • Елена Петрова – оператор
  • Фьодор Иванов – директор
  • Георги Мартинюк, Геннади Крилов – звукорежисьори
  • Аркади Снесарьов – редактор
  • Татяна Сазонова – монтажист

Актьорски съставРедактиране

  • Анатолий Папанов – Вълчо – еп. 1 – 18
  • Клара Румянова – Зайо – еп. 1 – 18
  • Игор Христенко – Вълчо – еп. 19 – 20
  • Олга Зверева – Зайо – еп. 19 – 20
  • Генади Хазанов – Телевизионните говорители – еп. 9
  • Владимир Сошалски – Хипопотамът – еп.15, Вълкът от Червената шапчица – еп. 16
  • Гарик Харламов – Вълчо – Ну, погоди! Ваканция[6]
  • Дмитрий Хрусталев – Зайо – Ну, погоди! Ваканция

„Ну, погоди!“ в БългарияРедактиране

За пръв път в България сериалът е излъчен през 70-те години на миналия век по Българската телевизия. През 2007 г. се излъчват отново по Канал 1. Излъчва се и по Ekids през 2012 г., по Телевизия Черно Море през 2014 г и по SuperToons през 2020г.

Първите шестнадесет епизода се продават в три DVD-та, издадени от Movie Vision (M Vision) : Епизоди 1 – 8, 9 – 16 и 1 – 16.

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране