Нюйоркска фондова борса

Нюйоркската фондова борса (на английски: New York Stock Exchange, NYSE) е най-голямата фондова борса за ценни книжа на света и втората по брой компании. Тя е създадена на 17 май 1792 г. и се намира на Уол Стрийт в Ню Йорк, САЩ.

Нюйоркска фондова борса
New York Stock Exchange
Сградата на Нюйоркската фондова борса
Сградата на Нюйоркската фондова борса
Информация
Видфондова борса
ГрадНю Йорк
Страна САЩ
ЛокацияУол Стрийт
Основана8 март 1817 г.
СобственикIntercontinental Exchange
ВалутаЩатски долар
Списъци2400
Пазарна
капитализация
20,161 трилиона щатски долара (2011)
Обем22,9 трилиона щатски долара
Сайтwww.nyse.com
Нюйоркска фондова борса в Общомедия

На Нюйоркската борса се търгуват ценни книжа на над 1500 компании с пазарна капитализация над 10,1 трилиона щатски долара (в тях работят над 25 млн. души).

Борсата има 1366 члена, като в съвета на директорите участват 27 души. Местата се откупуват от желаещите да ги заемат, като през 2003 г. цената на място в директорския съвет се е търгувало за 1 350 000 щатски долара.

История редактиране

Основите на Нюйоркската фондова борса са поставени от 24 брокери, събрали се (според легендата) под сянката на един западен чинар (на английски: Buttonwood) на Уол Стрийт (съвременното схващане е, че срещата е станала в хотел „Кори“[1]), за да приемат вътрешен кодекс за поведение и фиксирани комисионни – т.нар. Buttonwood Agreement. Необходимостта от такъв кодекс е предизвикана от първия за Уолстрийт спекулативен скандал (Panic of 1792 – финансова криза) от началото на 1792 г., при който основни действащи лица са Уилям Дуър и неговият агент Джон Пинтард[1]. По-късно сделките се сключват в разположената на средата на Уол Стрийт сграда Tontine Coffee House, където брокерите създават офиси. През 1817 г. организацията се превръща в New York Stock Exchange Board, на която се предлагат акции на ЖП компании, индустриални предприятия и други ценни книжа. През 1863 г. името се сменя на New York Stock Exchange. През 1903 г. борсата се премества в нова сграда на номер 11, където е разположена и до днес.

Източници редактиране

  1. а б Уочтъл, Хауърд М. Улица на мечтите – Булевард на разбитите сърца. София, Арго Пъблишинг, 2005. ISBN 954-328-052-5.

Външни препратки редактиране