Ню Орлиънс (тежък крайцер, 1933)

Ню Орлиънс (на английски: USS New Orleans (CA-32)), по-рано CL-32, е тежък крайцер на ВМС на САЩ от времето на Втората световна война. Главен кораб на едноименния тип. Изначално главен кораб на типа е USS Astoria (CA-34). Независимо от това, че той е заложен пръв, „Астория“ е спуснат на вода по-късно и получава бордов номер по-заден отколкото „Ню Орлиънс“. Във връзка с гибелта на „Астория“ в боя при остров Саво през 1942 г., за главен кораб е обявен „Ню Орлиънс“. Освен това, веднага след Гуадалканалската кампания останалите кораби от типа преминават основен ремонт, получавайки нови електрически и радиолокационни системи, а също и по-мощна ПВО. За увеличаване на устойчивостта на корабите са олекотени надстройките (свалена е бойната рубка и са преустроени мостиците, свален е един от кранововете). Преминалите модернизацията кораби и стават известни като типа „Ню Орлиънс“.

„Ню Орлиънс“ USS New Orleans (CA-32)
Тежкият крайцер „Ню Орлиънс“
Флаг	САЩ
Клас и тип	Тежък крайцер от типа „Ню Орлиънс“
Производител	Brooklyn Navy Yard, Ню Йорк, САЩ.
Живот
Заложен	14 март 1931 г.
Спуснат на вода	12 април 1933 г.
Влиза в строй	15 февруари 1934 г.
Изведен от експлоатация	утилизиран през 1959 г.
Състояние	извън експлоатация
Характеристика
Дължина	176,2 m (по КВЛ) 179,4 m (максимална)
Ширина	18,8 m
Газене	6,9 m
Задвижване	4 парни турбини Westinghouse; 8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox; 4 гребни винта; 107 000 к.с.
Скорост	32,75 възела (60,7 km/h)
Водоизместимост	9950 t (стандартна) 12 463 t (пълна)
Броня	пояс: 127 – 76 mm; траверси: 37 – 76 mm; погреби: 76 – 102 mm; палуба: 57 mm; барбети: 152 mm; кули: 203 – 37 mm; бойна рубка: 127 mm
Екипаж	708 – 807 души
Далечина на плаване	10 000 морски мили при 15 възела ход
Въоръжение
Артилерия	3x3 203 mm; Зенитна артилерия: 8x1 127 mm; 8x1 12,7 mm картечници
Самолети	4 хидросамолета; 2 катапулта
„Ню Орлиънс“ в Общомедия

Служба

„Ню Орлиънс“ в залива Тулаги с откъснат нос след боя при Тассафаронга

Заложен в корабостроителницата New York Navy Yard на 14 март 1931 г. Спуснат е на вода на 12 април 1933 г. Въведен е в строй 15 февруари 1934 г. Служи в Тихия океан в състава на 6-а дивизия крайцери. Заедно със CA-38 „Сан Франциско“ се намира в Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. по времето на атаките на японската палубна авиация. Получава повреди и престоява на ремонт до януари 1942 г. След връщането в строй съпровожда конвои в Австралия и Нумеа. Действа в състава на Оперативно съединение №11. През май 1942 г. участва в сражението в Коралово море, спасява 580 души от горящия USS Lexington (CV-2). Участва в битката при Мидуей на 4 юни 1942 г. През юли 1942 г. влиза в състава на прикритието на самолетоносача USS Saratoga (CV-3). След торпилирането от японска подводница, на 31 август на „Саратога“, го съпровожда за ремонт. На 30 ноември в състава на Оперативно съединение №67 „Ню Орлиънс“ участва в нощния бой при Тассафаронга. Крайцера получава попадение на торпедо в носовата част, в резултат на което последва взрив на носовите погреби. Откъсната е носовата част до кула № 2.

В съпровождане на разрушителя „Мори“ достига до Тулага на собствен ход. През Сидни отплава за Puget Sound Navy Yard за ремонт. Връща се в Пърл Харбър през август 1943 г. Участва в операциите при остров Уейк и Гилбертовите острови. През януари 1944 г. обстрелва японските позиции на Кваджелейн. По време на рейда над Трук влиза в състава на групата за съпровождане на самолетоносачите. Заедно със CA-36 „Минеаполис“ потопява учебния крайцер „Катори“ и разрушителя „Майказе“. През април прикрива десанта в Холандия. В неговата гротмачта се врязва повреден самолет от самолетоносача „Йорктаун“, крайцера получил повреди, но остава в строй. Участва в боевете при Сайпан, Трук, в боя за Филипинско море. През октомври участва в сражението в залива Лейте в състава на Оперативно съединение №34. В състава на крайцерската ескадра на адмирал ДюБоуз потопява по­вреденият самолетоносач „Чиода“ и разрушителя „Хацузуки“. Преминава ремонт в Mare Island NSY, от декември 1944 г. до март 1945 г. Пристига на Улити на 18 април и участва в десанта на Окинава. След това през август действа в китайс­ки и корейски води. За годините на Втората световна война „Ню Орлиънс“ получава 16 бойни звезди.

Литература

• Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
• Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., 2007. ISBN 5-69919-130-5.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
• Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
• Baker, A. D., Friedman N.. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1984, 496 с.. ISBN 0-87021-715-1.
• Herbert C. Brown. Hell at Tassafaronga. – 1. – Reston, Va: Ancient Mariners Press, 2000. – 191 p. – ISBN 0-970-07214-7

Външни препратки

• NEW ORLEANS heavy cruisers (1934 – 1937) ((en))
• Тяжёлые крейсера типа New Orleans ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Ню Орлиънс (тежък крайцер, 1933)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS New Orleans (CA-32)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.