Отваря главното меню

ОМО Илинден-Пирин (Обединена македонска организация: Илинден – Партия за икономическо развитие и интеграция на населението) е непризната политическа партия в България, която си поставя за цел да защитава правата, езика и националността самоопределящите се като македонци по националност в страната. Заради отказа на регистрация България многократно е осъдена от Европейския съд за правата на човека в Страсбург да изплаща парични обезщетения на ищците[1].

ОМО Илинден-Пирин е член на европейската партия Европейски свободен алианс.[2]

Съдържание

ИсторияРедактиране

ОМО ИлинденРедактиране

Като предпоставки за появата на ОМО Илинден могат да се приемат македонизацията в Пиринска Македония след 1944 година и няколкото разбити сепаратистки групи в периода 1944-1989 година. ОМО Илинден е учредена на 14 март 1990 година в Сандански от членове местния комитет на НМО „Илинден“ на Георги Солунски и Комитета за човешки права на македонците в Пиринска Македония на Йордан Костадинов.[3] За пръв председател е избран Стоян Томовичин, а в официалните документи на организацията отсъстват сепаратистки тези. Благоевградският окръжен съд отказва да регистрира ОМО Илинден като юридическо лице, считайки я за антиконституционна организация. В периода 1992-1994 година ОМО Илинден се радикализира, а новият ѝ председател Йордан Костадинов чрез медии в Северна Македония изисква следните промени в Пиринска Македония: оттеглянето на „българските окупаторски войници“, предаването на църковните имоти от Българска православна църква на непризнатата Македонска православна църква и забрана на дейността на българските политически партии в областта. През 1994 година ОМО Илинден се разпада на фракции: на Йордан Костадинов в Сандански, на Кирил Иванов в Благоевград и „ОМО Илинден - Демократично действие“ в Гоце Делчев, „Македонски демократична партия“ на Славе Македонски и други. Общата численост на членовете на ОМО Илинден е около 1000 души[4].

Между 1991-1994 година са регистрирани няколко случая на нападения срещу активисти на ОМО Илинден по време на техни чествания, включително и твърдения от страна на активисти на ОМО Илинден за участие на полицаи[5]. Няколко от мероприятията и са отменяни от местната власт, а нейни членове са били арестувани, като са им иззети рекламни материали. ОМО Илинден е определена като радикална група в доклада на Българския хелзински комитет от 1995 година[6]. Подобни случаи са регистрирани от БХК и през следващите години[7].

ОМО Илинден-ПиринРедактиране

През 1997 година две от крилата на бившата ОМО Илинден се обединяват в ОМО Илинден-Пирин[4], през 1999 година получават регистрация за политическа партия, но през 2000 година им е отнета[8]. През 2006 година ОМО Илинден-Пирин се реактивира с избрания за нов председател Стойко Стойков и съпредседатели Иван Сингартийски, Ботьо Тиков, Ангел Безев и Стефан Мицов Влахов. Подадени са наново документи за регистрация, но българският съд повторно ги отхвърля[9]. Събитието съвпада с опита на евродепутатите Милан Хорачек, Йоост Лагендайк, Ангелика Беер и Ели де Грюн въпросите за „етническото македонско малцинство“ в България и за регистрирането на ОМО „Илинден“ да бъдат включени в последния мониторингов доклад на Европарламента преди влизането на страната в Европейския съюз[10].

Според Областна дирекция на полицията в Благоевград активисти на ОМО Илинден-Пирин са заподозрени в кражба на лични данни през септември 2006 година, защото се нуждаят от подписи на български граждани, за да получат статут на политическа партия. Обвиненията към тях от патриотични организации са и че плащат на бедни цигани да се самоопределят като хора със самосъзнание на граждани на Северна Македония. [11]

През 2007 година нерегистрираната партия участва в местните избори, като подкрепя независимите кандидати за общински съветници Страхил Главчев в Петрич, Емил Евтимов в Благоевград, Весна Николова и Владимир Лигов в Сандански, Атанас Маджиров и Андрей Андреев в Гоце Делчев, както и кандидатите за кметове Антон Бръчков в Благоевград и кандидата на БЗНС в Разлог.[12] Според официалните резултати кандидатите за общински съветници и за кметове не са избрани, като Антон Бръчков в Благоевград получава 528 гласа или 1,52%, а кандидатът на БЗНС в Разлог 809 гласа или 6,75%.[13]

На 1 декември 2009 година Комитетът на министрите (КМ) при Съвета на Европа — институцията, следяща за изпълнение на присъдите на Европейския съд по правата на човека, взе решение да затвори мониторинга над присъдата срещу Р България за отнемане на регистрацията на ОМО „Илинден”-ПИРИН. Съвета взема това решение на база, че "не вижда пречки кандидатите да регистрират своята организация като политическа партия, ако спазват конституцията и закона".[14]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. "ОМО Илинден" спечели още три дела срещу България, www.dnevnik.bg, 18.10.2011 г.
  2. OMO Ilinden PIRIN. // e-f-a.org. European Free Alliance, 2012. Посетен на 3 януари 2012.
  3. Илиев, Красимир. Истината за ОМО „Илинден“, САМИЗДАТ, Свети Врач, 1992
  4. а б Lenkova, Mariana. MINORITIES IN SOUTHEAST EUROPE: Macedonians of Bulgaria, Center for Documentation and Informationon Minorities in Europe - Southeast Europe (CEDIME-SE), стр.11-13
  5. Правата на човека в България през 1994 година, БХК, стр.4
  6. Правата на човека в България през 1995 година, БХК, стр.5
  7. Годишни доклади за правата на човека, www.bghelsinki.org
  8. РЕШЕНИЕ № 1 от 29 февруари 2000 г. по конституционно дело № 3 от 1999 г., съдия докладчик Цанко Хаджистойчев (Обн., ДВ, бр. 18 от 07.03.2000 г.)
  9. Отказаха регистрация на ОМО Илинден, news.ibox.bg, 31.10.2006
  10. Пръски от вентилатора, сп. Тема, брой 47 (266), 27-03 Декември 2006 г.
  11. ОМО Илинден заподозрени и в кражба на лични данни за подписката си. // mediapool.bg. 2006. Посетен на 20 септември 2006.
  12. "ОМО „Илинден“ - ПИРИН ќе учествува на локалните избори во Бугарија", "Утрински весник", 23.10.2007.
  13. Централна избирателна комисия, Местни избори 2007, Окончателни резултати първи тур, Област Благоевград.
  14. ОМО "Илинден" загуби войната с България. // www.segabg.com. 2009. Посетен на 1 декември 2009.

Външни препраткиРедактиране