Отваря главното меню

Обединени патриоти (ОП) е националистическа коалиция в България, включваща политическите партии ВМРО – Българско национално движение (ВМРО – БНД), Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и (до 25 юли 2019 г.) Атака.

Обединени патриоти
Logo of the United Patriots.svg
Ръководител Валери Симеонов
Красимир Каракачанов
Основана 28 юли 2016 г.;
преди 3 години
 (2016-07-28)
Предшественик Патриотичен фронт
Идеология Национализъм
Национален консерватизъм
Мек евроскептицизъм
Антиглобализъм
Антиимиграция
Антиислямизъм
Група в ЕП Европейски консерватори и реформисти
Народно събрание
20 / 240
Европейски парламент
2 / 17
Области
0 / 28
Общини
3 / 265
Сайт nfsb.bg
vmro.bg

В 44-то Народно събрание коалицията има 27 народни представители – 11 от ВМРО, 8 от НФСБ и 8 от Атака. На 25 юли 2019 г. Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Павел Шопов са изключени от парламентарната група.

ИсторияРедактиране

Коалицията е създадена със споразумението за обща кандидатура на трите партии за президентските избори през 2016 г. На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на организациите издига Красимир Каракачанов от ВМРО-БНД за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен Явор Нотев от Атака.[1][2][3] Двойката получава подкрепата на Патриотичния фронт (НФСБ и ВМРО) и „Атака“.[4][5] На 30 септември 2016 г. те се регистрират в ЦИК като „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“.[6]Народен съюз“, която има 5 народни представители също дава подкрепата си за Каракачанов.[7] В 43-то Народно събрание коалицията има 33 народни представители – 11 от Атака, 9 от НФСБ, 8 от ВМРО и 5 от Народен съюз.

На 27 април 2017 г. Обединени патриоти и ГЕРБ подписват коалиционно споразумение за управлението на България, в рамките на новото 44 Народно събрание.[8][9]

Валери Симеонов е избран за вицепремиер по икономическата и демографската политика[10][11][12], а Красимир Каракачанов за вицепремиер по обществения ред и сигурността и министър на отбраната.[13][14]

Политически позицииРедактиране

Основните приоритети на коалицията са: социално пазарно стопанство, справяне с имигрантското нашествие, независимост на външната политика, борба с монополите, сигурност, производство, образование и духовност.

Официален съставРедактиране

„Обединени патриоти“ получава подкрепата на следните партии и организации:

  • Национално движение „БГ патриот“[20][21], с лидер Петър Харалампиев
  • Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“[22][23], с лидер о.з. ген.-лейт. Петър Илиев

Участия в избориРедактиране

Президентски 2016Редактиране

Първото участие на коалицията на избори е на президентските избори през 2016 г. Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.[24] На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за Румен Радев, нито за Цецка Цачева.[25]

година избори гласове % резултат
2016 Президент 573 016 14.97 Трето място на първия тур

Парламентарни 2017Редактиране

Коалицията се регистрира на 5 февруари 2017 г. за предсрочните парламентарни избори на 26 март[26][27] . Норберт Хофер от Австрийската партия на свободата подкрепя Обединените патриоти[28], както и евродепутатът от Дания Андерс Вистисен, който е член на групата на Европейските консерватори и реформисти.[29] На 21 март 2017 г. коалицията блокира трите контролно-пропускателни пунктове на границата с Турция – ГКПП Капитан Андреево, ГКПП Лесово и ГКПП Малко Търново, за да попречи на влизането в страната на автобуси с турски изселници за изборите.[30][31][32]

година избори гласове % резултат място в управлението
2017 Народно събрание 318 513 9.07
27 / 240
Коалиция

БележкиРедактиране

  1. Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент. // dnevnik.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  2. Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице. // 24chasa.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  3. Общественици призовават за обединение на патриотичните сили. // vmro.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  4. ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев. // segabg.com, 29 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  5. Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет. // focus-news.net, 29 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  6. Коалиция ""Обединени патриоти" се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори. // desant.net, 30 септември 2016. Посетен на 18 октомври 2016. (на български)
  7. Народен съюз застава изцяло зад Каракачанов и Нотев
  8. ГЕРБ и „Обединени патриоти“ подписаха коалиционно споразумение. // dnevnik.bg, 27 април 2017. Посетен на 28 април 2017. (на български)
  9. ГЕРБ и Обединени патриоти подписаха коалицията. // news.bg, 27 април 2017. Посетен на 28 април 2017. (на български)
  10. Кой е Валери Симеонов – вицепремиер за демографска и икономическа политика. // dnevnik.bg, 3 май 2017. Посетен на 5 май 2017. (на български)
  11. Валери Симеонов обясни защо стана вицепремиер и разкри за едно тайно събрание на Патриотите. // blitz.bg, 4 май 2017. Посетен на 5 май 2017. (на български)
  12. Валери Симеонов-вицепремиер, ще отговоря за демографията/ Вижте новите министри/. // faragency.bg, 3 май 2017. Посетен на 5 май 2017. (на български)
  13. Кой е Красимир Каракачанов – вицепремиер и министър на отбраната. // dnevnik.bg, 3 май 2017. Посетен на 5 май 2017. (на български)
  14. Каракачанов: Ще върна уважението към българския офицер!. // dnes.bg, 4 май 2017. Посетен на 5 май 2017. (на български)
  15. „Атака“ е изключена от „Обединени патриоти“. // informo.bg, 2019. Посетен на 25 юли 2019.
  16. Към Обединени патриоти се присъедини и „Средна европейска класа“. // desant.net, 2017. Посетен на 18 февруари 2017.
  17. "Средна европейска класа" отива на избори с Обединени патриоти. // offnews.bg, 2017. Посетен на 18 февруари 2017.
  18. Нова партия се присъедини към коалицията „Обединени патриоти“. // topnovini.bg, 2017. Посетен на 18 февруари 2017.
  19. Съюз „Защита“ се присъедини към „Обединени патриоти“. // offnews.bg, 2017. Посетен на 18 февруари 2017.
  20. БГ Патриот ще подкрепи Каракачанов и Нотев на изборите
  21. „БГ Патриот” застава зад „Обединени патриоти“ за изборите. // news.bg, 2017. Посетен на 21 февруари 2017.
  22. И „За честта на пагона“ подкрепи „Обединените патриоти“. // desant.net, 2017. Посетен на 22 февруари 2017.
  23. „За честта на пагона“ подкрепи патриотите. // news.bg, 2017. Посетен на 22 февруари 2017.
  24. ЦИК. Резултати за президент и вицепрезидент на републиката. // cik.bg, 8 ноември 2016. Посетен на 12 ноември 2016. (на български)
  25. Патриотите не подкрепят никого на балотажа. // clubz.bg, 9 ноември 2016. Посетен на 27 януари 2017. (на български)
  26. „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“ внесоха в ЦИК докумените си за участие в парламентарните избори на 26 март. // focus-news.net, 5 февруари 2017. Посетен на 5 февруари 2017. (на български)
  27. "Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО" се регистрира за изборите. // offnews.bg, 5 февруари 2017. Посетен на 5 февруари 2017. (на български)
  28. Норберт Хофер пред АЛФА ТВ: Желая успех на българските патриоти!. // vestnikataka.bg, 20 март 2017. Посетен на 22 март 2017. (на български)
  29. Подкрепа за Патриотите от Дания. // vmro.bg, 20 март 2017. Посетен на 22 март 2017. (на български)
  30. Патриотите спират нашествието на автобусите от Турция. // vmro.bg, 21 март 2017. Посетен на 22 март 2017. (на български)
  31. Пълна блокада на всички гранични пунктове с Турция!. // desant.net, 21 март 2017. Посетен на 22 март 2017. (на български)
  32. Валери Симеонов: Ще блокираме границата денонощно и няма да отстъпим. // desant.net, 21 март 2017. Посетен на 22 март 2017. (на български)

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „United Patriots“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.