Обикновена злина

	Обикновена злина
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Малвиди (malvids)
разред:	Brassicales
семейство:	Кръстоцветни (Brassicaceae)
триб:	Cardamineae
род:	Barbarea
вид:	Обикновена злина (B. vulgaris)
	Научно наименование
	Barbarea vulgaris W.T.Aiton, 1812
	Разпространение
	Обикновена злина в Общомедия
	[ редактиране ]

Обикновената злина или злолетница, зимен кресон, зимниче, збина (Barbarea vulgaris, син. Erysimum barbarea) е двугодишно или многогодишно растение от сем. Кръстоцветни (Зелеви) достигащо до 0,4 м. Латинското му наименование произлиза от Св. Барбара (Св. Варвара), която се чества през декември. Хермафродитен вид, цъфти от май до август, а семената узряват от юли до септември. Цветовете са жълти. Самозасява се. Медоносно.

Употреба редактиране

Билка и подправка. Използва се прясна, рядко варена (попарена), само младите листа. Те са пикантна добавка за салати. Вкусът им е подобен на кресон. Събират се през първата и втората година през целия вегетационен период. Могат да се ползват също пъпките и цветовете на растението.
Трябва да се приема в умерени количества заради опасност от бъбречна недостатъчност; да се спазват указанията в кулинарните и билковите рецепти.

Кръвопречистваща и стимулираща апетита билка.
В земеделието – отличен сидерат, предшественик за домати

Разпространение редактиране

На светли и полусенчести места край ручеи и влажни ровове, край пътища и ниви, по склонове – на надморска височина до 2500 м. Среща се в цяла Европа, в части от Азия и Африка, в Северна Америка (включително Гренландия), в Южна Америка и Австралия.

Отглеждане редактиране

Растението е подходящо за леки (песъчливи), средни и тежки глинести почви, но предпочита добре дренирана и влажна почва. Може да расте през цялата зима, особено ако времето е меко. При сухо време трябва да се полива, защото е влаголюбиво.

Източници редактиране

↑ Barbarea vulgaris (W.T.Aiton, 1812). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

Борис Китанов. Разпознаване и събиране на билки. Изд. Земиздат, С., 1987 г.
Билки и подправки (поредица Моята градина мечта). Изд. Enthusiast, С., 2011 г.

[1] Barbarea vulgaris (W.T.Aiton, 1812). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[1]