Обикновен повет

вид растение

Обикновен повет (Clematis vitalba) е растителен вид от семейство Лютикови. То е плевелно, храстовидно растение, което се среща и в България.

Обикновен повет
Clematis-vitalba-Waldrebe(Samenstand).jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Лютикоцветни (Ranunculales)
семейство:Лютикови (Ranunculaceae)
триб:Anemoneae
род:Повет (Clematis)
вид:Обикновен повет (C. vitalba)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Обикновен повет в Общомедия
[ редактиране ]
Clematis vitalba

МестообитаниеРедактиране

Видът се среща в различни части на страната до 2000 m н.в. Обикновеният повет предпочита влажни ареали – в гористите зони край реките, с наличие на по-ниски дървета и храсти. В селищата може да бъде видян върху огради, стълбове и запустели постройки. Поради своята приспособимост към разнообразни външни условия, растението е считано за инвазивно (т.е. „бурен“) в някои части на света (Нова Зеландия), където се срещат местни представители на същия род.

ОписаниеРедактиране

Обикновеният повет е лиана с разклонени и възлести стъбла. Поветът се развива както в хоризонтално, така и във вертикално направление, използвайки най-близката естествена (храсти, дървета) или изкуствена (огради и пр.) структура като опора. Растението има силна коренова система. Листата са сложни, нечифтоперести, разположени един срещу друг на дълги дръжки. Прикрепването на стъблата се подпомага от дългите листни дръжки – те се увиват около всяка подходяща опорна точка в заобикалящата ги среда. Цъфтежът е от края на май до началото на септември. Цветовете образуват метличести съцветия. Тичинките и плодниците са многобройни. Образуват се съплодия; червеникавокафяви плодчета („орехчета“), всяко от които с разперено окосмено стълбче, наречено „хвърчилка“. Хвърчилката дава възможност на отделните плодчета да се разпространяват с помощта на вятъра.

УпотребаРедактиране

Clematis vitalba бива използван за направата на въжета в Швейцария през Каменната епоха. В Словения, стъблото на растението се използвало за плетене на кошници за лук и за връзване на снопи на различни култури. Особено полезно за връзване на снопи жито, защото гризачите не го прегризват.

ИзточнициРедактиране

  • Атлас по ботаника, Сл. Петров и Е. Паламарев, стр.126 – 127

Външни препраткиРедактиране