Враца (област)

административна област в България
(пренасочване от Област Враца)

Област Враца (също и Врачанска област) е една от общо 28-те области на България, която заедно с още четири области – Видин, Ловеч, Монтана и Плевен, съставляват Северозападния район за планиране. Граничи с област Монтана на запад, Република Румъния на север, област Плевен и област Ловеч на изток и Софийска област на юг. МПС-кодът на област Враца е ВР. Областта има площ от 3619,7 km² и население от 152 813 души (преброяване 2021)[2]. Пощенските кодове на населените места в област Враца са от 3000 (за град Враца) до 3399.

Област Враца
Vratsa
Области в България
Област Враца на картата на БългарияОбласт Враца на картата на България
Страна България
Район за планиранеСеверозападен район за планиране
Областен центърВраца
Площ3619.7 km²
Население148 874 души (31 декември 2022 г.)
Общини10
БВП (2021)2 768 000 000 лв.[1]
МПС кодВР
Официален сайтwww.oblast.vratsa.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Враца в Общомедия
Релефна карта

Населени места

редактиране

Населени места в област Враца (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(10 на брой)
Населени места
(123 на брой – 8 града и 115 села)
Брой и вид
Градове Села Общо
Борован Борован, Добролево, Малорад, Нивянин, Сираково 5 5
Бяла Слатина Алтимир, Буковец, Бърдарски геран, Бъркачево, Бяла Слатина, Враняк, Габаре, Галиче, Драшан, Комарево, Попица, Соколаре, Тлачене, Търнава, Търнак 1 14 15
Враца Баница, Бели извор, Веслец, Вировско, Власатица, Враца, Върбица, Голямо Пещене, Горно Пещене, Девене, Згориград, Костелево, Лиляче, Лютаджик, Мало Пещене, Мраморен, Нефела, Оходен, Паволче, Тишевица, Три кладенци, Челопек, Чирен 1 22 23
Козлодуй Бутан, Гложене, Козлодуй, Крива бара, Хърлец 1 4 5
Криводол Баурене, Ботуня, Галатин, Главаци, Големо Бабино, Градешница, Добруша, Краводер, Криводол, Лесура, Осен, Пудрия, Ракево, Уровене, Фурен 1 14 15
Мездра Боденец, Брусен, Върбешница, Горна Бешовица, Горна Кремена, Долна Кремена, Дърманци, Елисейна, Зверино, Злидол, Игнатица, Кален, Крапец, Крета, Лик, Лютиброд, Лютидол, Мездра, Моравица, Оселна, Ослен Криводол, Очиндол, Ребърково, Руска Бела, Старо село, Типченица, Цаконица, Царевец 1 27 28
Мизия Войводово, Крушовица, Липница, Мизия, Сараево, Софрониево 1 5 6
Оряхово Галово, Горни Вадин, Долни Вадин, Лесковец, Оряхово, Остров, Селановци 1 6 7
Роман Долна Бешовица, Камено поле, Караш, Кунино, Курново, Марково равнище, Радовене, Роман, Синьо бърдо, Средни рът, Стояновци, Струпец, Хубавене 1 12 13
Хайредин Ботево, Бързина, Манастирище, Михайлово, Рогозен, Хайредин 6 6

Население

редактиране

Численост на населението

редактиране

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Враца, според преброяванията през годините:[2][3]

Общини Площ
(в км2)
1934
(31.12.1934)
1946
(31.12.1946)
1956
(1.12.1956)
1965
(1.12.1965)
1975
(2.12.1975)
1985
(4.12.1985)
1992
(4.12.1992)
2001
(1.3.2001)
2011
(1.2.2011)

2021
(7.9.2021)

Общо 3618,769 269 291 289 811 292 555 294 090 297 459 286 929 270 679 243 036 186 848 152 813
Борован 210,729 11 817 16 312 15 068 13 443 11 311 9179 8086 7150 5714 4839
Бяла Слатина 545,510 44 073 46 578 47 889 46 313 43 538 38 992 36 340 31 292 24 606 19 876
Враца 706,236 49 074 54 422 59 061 69 406 86 049 95 533 94 186 85 215 73 894 61 742
Козлодуй 284,874 19 370 19 637 20 241 20 216 18 689 23 506 23 939 24 367 21 180 18 015
Криводол 325,857 22 396 24 758 24 643 23 147 19 173 15 595 14 110 12 274 9390 7638
Мездра 519,112 30 377 31 133 32 554 33 547 33 608 31 023 28 987 25 879 21 748 17 669
Мизия 209,309 15 775 16 668 15 591 15 912 18 850 13 340 11 487 9605 7570 5692
Оряхово 326,549 22 594 24 508 24 757 23 670 21 607 19 530 17 340 15 042 11 522 8566
Роман 301,524 16 735 16 711 15 322 12 654 11 260 10 788 9147 8148 6223 4875
Хайредин 189,069 14 746 15 254 14 417 13 513 11 343 9247 8417 6985 5001 3901

Прираст на населението

редактиране

Естествен прираст

редактиране
Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2000 8,4‰ 16,8‰ -8,4‰
2001 8,4‰ 17,3‰ -8,9‰
2002 8,3‰ 17,6‰ -9,3‰
2003 8,1‰ 18,3‰ -10,2‰
2004 8,2‰ 18,2‰ -10,0‰
2005 8,0‰ 18,3‰ -10,3‰
2006 8,2‰ 18,5‰ -10,3‰
2007 8,6‰ 18,7‰ -10,1‰
2008 8,6‰ 18,0‰ -9,4‰
2009 9,0‰ 18,4‰ -9,4‰
2010 8,3‰ 18,6‰ -10,3‰
2011 8,6‰ 18,5‰ -9,9‰
2012 8,3‰ 19,4‰ -11,1‰
2013 7,7‰ 17,8‰ -10,1‰
2014 8,5‰ 19,3‰ -10,8‰
2015 8,1‰ 19,4‰ -11,3‰
2016 8,5‰ 18,8‰ -10,3‰
2017 7,9‰ 20,1‰ -12,2‰
2018 8,4‰ 19,8‰ -11,4‰
2019 8,4‰ 19,8‰ -11,4‰
2020 8,4‰ 22,3‰ -13,9‰
2021 8,0‰ 28,0‰ -20,0‰
2022 8,2‰ 22,6‰ -14,4‰
2023 8,5‰ 19,4‰ -10,9‰

Етнически състав

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 243 036 186 848 100.00 100.00
Българи 223 692 151 183 92.04 80.91
Турци 2000 565 0.82 0.30
Цигани 14 899 10 082 6.13 5.39
Други Руснаци 333 434 0.137 0.23
Арменци 23 0.009
Власи 34 0.013
Македонци 3 0.001
Гърци 24 0.009
Украинци 55 0.022
Евреи 3 0.001
Румънци 6 0.002
Други 127 0.052
Не се самоопределят 984 771 0.40 0.41
Неотговорили 853 23 813 0.35 12.74

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 243 036 100.00
Български 230 261 94.74
Турски 553 0.22
Цигански 9981 4.10
Други 680 0.27
Не се самоопределят 708 0.29
Непоказано 853 0.35

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 243 036 186 848 100.00 100.00
Православие 229 452 106 989 94.41 57.25
Католицизъм 1116 1258 0.45 0.67
Протестантство 394 572 0.16 0.30
Ислям 4223 438 1.73 0.23
Друго 142 120 0.05 0.06
Нямат 10 625 5.68
Не се самоопределят 6856 10 806 2.82 5.78
Непоказано 853 56 040 0.35 29.99

Защитени територии

редактиране

В област Враца се намира част от природен парк „Врачански Балкан“. Към 2015 г. в областта се намират още 1 резерват, 14 защитени местности и 11 природни забележителности.

Код Име В землищата на Площ
ha)
Година на
обявяване
PP06 Врачански Балкан Бели извор, Враца, Главаци, Елисейна, Зверино, Згориград, Краводер,
Криводол, Лютаджик, Лютиброд, Очиндол, Паволче, Челопек
30129,9 1989
R38 Врачански карст Враца, Паволче 1438,9 1983
ZM063 Данева могила Софрониево 4,9 1982
ZM088 Речка Веслец, Костелево 94,1 1990
ZM210 Веждата Челопек 62,6 2003
ZM293 Вола Паволче, Челопек 101,7 1951
ZM294 Борованска могила Борован, Оходен 198,8 1961
ZM295 Козлодуй Козлодуй 10 1972
ZM296 Боров камък Згориград 164,6 1979
ZM297 Коритата Софрониево 2 1982
ZM298 Кочумина Селановци 2,5 1984
ZM299 Гола бара Селановци 2 1984
ZM300 Калугерски град – Тополите Селановци 0,2 1984
ZM301 Китката Бяла Слатина 2 1987
ZM302 Тепето Криводол 6 1987
ZM482 Падините Враца, Згориград, Паволче 623 2007
PZ002 Ритлите Лютиброд 123,3 1938
PZ009 Леденика Враца 102,3 1960
PZ021 Новата пещера Лютиброд 0,5 1962
PZ039 Понора Чирен 17,2 1962
PZ046 Вратцата Враца 2 1964
PZ047 Божите мостове Лиляче, Чирен 15 1964
PZ103 Червеница Кунино 3 1974
PZ129 Чуклите Камено поле 1 1974
PZ167 Пещера Гълъбарника Кунино 3,5 1972
PZ168 Пещери Самуилица едно и две Кунино 3,5 1972
PZ169 Пещера Говедарника Царевец 2,5 1972

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране