Обор (дем Пела)
Обор или Омбар (на гръцки: Αραβησσός, Арависос, до 1926 година Όμπαρ, Обар[1]), на турски Дерменджик, е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.
| Обор Αραβησσός | |
| — село — | |
 Паркът около изворите в селото | |
  Обор  Обор  Обор | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 50 m |
| Население | 1170 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 581 00 |
| Телефонен код | 2382 |
| Обор в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на надморска височина от 50 m в Солунското поле в подножието на Паяк (Пайко) на 12 km северозападно от град Енидже Вардар (Яница). През селото минава едноименната река Обор.[2]
История
редактиранеАнтичност
редактиранеЮжно от селото, на мястото на изселеното село Градище, е разкрито Оборското праисторическо селище и развалините на античния град Кирос.[3]
В Османската империя
редактиранеВ началото на XX век Обор е малко селце в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Обор (Дерменлик) брои 21 жители българи.[4]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Обор има 2 къщи цигани християни.[5]
През Първата световна война в селото са заселени власи от Голема Ливада.[2]
В 1924 година в селото са настанени 1178 гърци караманлии[2] от селищата Арависос и Енехил, тракийски гърци от Тайфир (Тайфуркьой) и Галата и власи от Голема Ливада.[6] В 1926 година името на селото е сменено на Арависос. В 1928 година селото е чисто бежанско с 408 бежански семейства и 1454 души.[7] Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото има 12 местни жители, 100 власи и останалите са бежанци. По време на Втората световна война бежанците в селото правят въоръжени колабориционистки чети, които тормозят околните села с българско население и град Енидже Вардар. Същото се случва и по време на последвалата Гражданска война (1946 - 1949).[2]
Селото е полупланинско, като само част от землището му е в полето. Частично се напоява от река Обор. Произвежда се предимно овошки, пшеница, памук, тютюн. Добре развито е и скотовъдството, в частност овчарството и краварството.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Обор[8] | Ομπάρ | Неротопос | Νερότοπος[9] | река на Ю от Обор[8] |
| Вутрища[8] | Βούτριστα | Амодеро | Άμμοδερό[9] | местност на Ю от Обор[8] |
| Кудере[8] | Κουντερέ | Рема | Ρέμα[9] | река в Паяк на С от Обор[8] |
| Калугере[8] | Καλογκερέ | Калогерико | Καλογερικό[9] | местност в Паяк на С от Обор[8] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 10[2] | 111[2] | 1207[2] | 1437[2] | 1444[2] | 1691[2] | 1456[2] | 1510[2] | 1512[2] | 1514 | 1398 | 1170 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Αναστασοπούλου, Φωτεινή. Αρχαία Κύρρος // Golden Greece. Архивиран от оригинала на 2018-06-22. Посетен на 22 юни 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Обор на сайта на Дем Кирос, архив на оригинала от 11 август 2011, https://web.archive.org/web/20110811114500/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=24&Itemid=52, посетен на 27 януари 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)