Образи на смелостта
„Образи на смелостта“ (Profiles in Courage) е книга, написана от Джон Кенеди, в която той дава примери за проявена смелост и почтеност от 8 американски сенатори. Със своите действия те са се противопоставили на партийната линия, губейки по този начин своята популярност, за да направят това, което смятат за правилно и справедливо. Много от тях са си спечелили сериозна критика.
| Образи на смелостта | |
|---|---|
| Profiles in Courage | |
.jpg) | |
| Автор | Джон Кенеди |
| Първо издание | 1955 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Образи на смелостта в Общомедия | |
СенаториРедактиране
- Джон Куинси Адамс от Масачузетс, за скъсването му с Федералистката партия.
- Даниел Уебстър също от Масачузетс, за усилията му за решаване на конфликтите, породили Американо-мексиканската война.
- Томас Харт Бентън от Мисури, за критичното му отношение към Демократическата партия.
- Едмунд Рос от Канзас, за подкрепата му за президента Андрю Джонсън при неговия импийчмънт.
- Сам Хюстън от Тексас, за активната му позиция преди Гражданската война в САЩ.
- Луциус Ламар от Мисисипи, за усилията му за сближаване на Севера и Юга след Гражданската война в САЩ.
- Джордж Норис от Небраска, за подкрепата му за неутралитета на САЩ през Първата световна война.
- Роберт Тафт от Охайо, за критиките му към Нюрнбергския процес, при който германските лидери са осъдени по закон „пост фактум“.
История на написванеРедактиране
Книгата се фокусира върху предвоенна Америка от средата на XIX век и усилията на сенаторите да забавят Американската гражданска война. Издадена е през 1955 година и се превръща в бестселър, а през 1957 година печели „Пулицър“ за биография.[1]
В автобиографията си от 2008 година Тед Соренсен – един от най-близките съветници на Кенеди и автор на негови речи, за когото още през 1957 г. се предполага, че стои зад написването на книгата (вж писател в сянка), признава, че е автор на „първата чернова на повечето глави“ и „е помогнал да се подберат думите в много от изреченията“.[2]
Джулс Дейвидс – професор в Училището за външна служба в Джорджтаунския университет, който през 1954 година преподава на съпругата на Кенеди и първа дама на САЩ в периода 1961 – 1963 година Жаклин Кенеди, на която Кенеди посвещава книгата, претендира за значими приноси и участие в написването на „Образи на смелостта“. В предговора към нея Кенеди благодари на Дейвис за оказаната от него „съществена помощ при подготовката на няколко глави“ от книгата, както и на други личности, привлечени в работата по нея. Соренсен обаче характеризира твърденията на Дейвидс като преувеличаване на действителното му участие и твърди, че Кенеди лично е преглеждал предложените му текстове и неговата дума е била е решаваща при избора на личностите, представени в книгата, както и във формулирането на основните послания в нея, изразени в първата и последната глава.[3] Предговорът завършва с признание за неоценимата подкрепа и критика на г-жа Кенеди, а в предпоследния абзац Кенеди благодари на своя „сътрудник-изследовател“ Тед Соренсен за неговата „безценна помощ при събирането и подготовката на материала, върху който се основава тази книга“.[4]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Profiles In Courage в Pulitzer Prize First Edition Guide. // Посетен на 2022-09-17.
- ↑ Farhi, Paul. Who wrote that political memoir? No, who actually wrote it?. // Washington Post. 2014-06-09. Посетен на 2022-09-17.
- ↑ Cohen, Patricia. An Old Letter Backs a Claim of Helping Kennedy Write 'Profiles'. // New York Times. 1997-10-18. Посетен на 2022-09-17.
- ↑ Kennedy, John F. Profiles in courage. New York : Pocket Books, 1957. с. Preface (p. xx).