Отваря главното меню

Обсада на Берат (1280 – 1281)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Берат.

Обсадата на Берат през 1280-1281 година започва след като в 1271 г. Карл I Анжуйски прогласява създаването на Албанско кралство. [1]

Обсада на Берат
Византийско-анжуйски
Berat Albania 17.jpg
Информация
Период 1280-1281 г. 
Място Берат
Резултат разгром за обсаждащите
Територия Византийска империя
Страни в конфликта
Командири и лидери
Михаил Тарханиот Хуго де Сули
Сили
неизвестни 8000
Жертви и загуби
големи

През 1274 г. Михаил VIII Палеолог започва офанзива срещу албанските владения на династията Анжу и византийската армия успява да обсади в Дуръс и Валона сицилианците, които в Албания нямат други форпостове. В годините 1274-1275 византийците се опитват да превземат и тези два града, но не успяват. [2]

През 1279 г. Карл Анжуйски установява контрол над латинските държавици в Гърция и след васалитета и на деспота на Епир Никифор I Комнин [3] през август 1279 г. изпраща в Албания своя генерал Хуго де Сули, за да започне офанзива по Виа Егнация. [4]

В август-септември 1280 г. армия в състав 2000 кавалеристи и 6000 пехотинци превзема със щурм крепостта Канина и обсажда Берат. Гарнизонът е силен, но комендантът иска подкрепление от Константинопол. Императорът изпраща армия под командването на своя племенник и велик доместик Михаил Тарханиот. В Константинопол е отслужен молебен за спасението на империята. [5]

В началото на обсадата анжуйците успяват да превземат някои близки фортове и да проникнат в предградията. Карл I издава заповед да се превземе града до пристигането на помощта, дори при необходимост да се щурмува крепостта. [6] През март 1281 г. деблокиращата византийска армия пристига пред града и Тарханиот решава да избегне пряк двубой, предпочитайки за устройва засади и вилазки. Византийците успяват да доставят провизии на обсадените по река Осум. [7].

Анжуйците се стремят към генерално сражение и генерал Хуго де Сули излиза на разузнаване с отряд който попада на засада на туркополи, в резултат от което е пленен. [8] Анжуйската армия разбирайки че останала без командване изпада в безтегловност и византийците възползвайки се от паниката излизат в открит бой и я разбиват.

Победата е действително стратегическа, като след нея на Михаил Тарханиот е устроен триумф в Константинопол и му даден титул цезар, но той го отказва. Византия възстановява властта си и над Дуръс и Валона. Карл Анжуйски започва подготовка за нова офанзива, след като с посредничеството на папа Мартин IV анжуйците и венецианците подписват същата тази 1281 г. т.нар. Орветски договор за възстановяването на Латинската империя. [9] Михаил VIII Палеолог е отлъчен от католическата църква, с което се слага края на Лионската уния, обаче хитрият византиец сключва съюз с арагонския крал Педро III Арагонски и срива цялата италийска завера посредством сицилианска вечерня.

В чест на победата на Палеолозите е възстановена с параклис Света Богородица Памакаристос.

ИзточнициРедактиране

  1. Fine 1994, с. 184–185 / Geanakoplos 1959, с. 233–234 .
  2. Geanakoplos 1959, с. 279–280 / Nicol 1993, с. 58 / Fine 1994, с. 187
  3. Nicol 1993, с. 63 / Fine 1994, с. 185–186
  4. Geanakoplos 1959, с. 329–330 / Setton 1976, с. 135–136
  5. Nicol 1993, с. 65 / Geanakoplos 1959, с. 331
  6. Setton 1976, с. 136–137 / Geanakoplos 1959, с. 331–332
  7. Geanakoplos 1959, с. 332 / Nicol 1993, с. 65–66 .
  8. Geanakoplos 1959, с. 332–333 / Nicol 1993, с. 66 / Setton 1976, с. 137
  9. Geanakoplos 1959, с. 334 / Nicol 1993, с. 66–67