Отваря главното меню

Обсадата на Дръстър през 971 г. е поредица от битки за контрол над средновековния град Дръстър (днешна Силистра), сложили край на нашествието на киевския княз Светослав I в България. Завършва с победа на византийците, водени от Йоан I Цимисхий.

Обсада на Дръстър
Българо-византийски войни
BelagerungvonDorostolon.jpg
Информация
Период 971
Място Дръстър, днес Силистра, България
Резултат победа на Византия
Страни в конфликта
Византия Киевска Русия,

Първо Българско царство

Командири и лидери
Йоан Цимисхий Светослав I
Сили
30 000 души[1]
(възможно е 40 000 души?)[2]
300 кораба[2]
60 000 души[2]
Жертви и загуби
неизвестни, 350 убити в последната битка (Лъв Дякон) 38000, от които 15 000 убити в последната битка.[2] Изчислено на базата на различието между началните сили на Светослав, така както са съобщени от Лъв Дякон (60 000) и броя на руските войни получили дажба от хляб, за заминаването си за дома след примирието (22 000).

ОбсадаРедактиране

Император Йоан преминава към обсада на Дръстър, която трае 65 дни. Неговата армия е подкрепена от флота от 300 кораба, снабдени със сифони за гръцки огън.[2] Има няколко сражения пред стените на града; те показват на византийците, че русите нямат умения за бой с конница. Сред жертвите е роднината на императора Йоан Куркуас (чиято глава е показана от русите на една от кулите) и втория по командване в армията на Светослав, Икмор (убит е от Анемас, сина на критския управник за да отмъсти за убийството на баща си от Икмор по време на обсадата на Крит).

Руснаците и българите намаляват до крайност от глад. За да умилостивят боговете те давят пилета в Дунав, но жертвоприношенията не помогнали. Когато лишенията станали още по-големи 2000 руски войни (включително някои жени) отплавали през нощта, разбили византийската флота и тръгнали да търсят запаси по Дунав; по-късно отново се присъединили към обсадата.

Руснаците разбрали, че не могат да пробият обсадата и се съгласяват да подпишат мирен договор с Византийската империя, съгласно който се отказват от интересите си към българските земи и град Херсонес в Крим. Светослав горчиво отбелязва, че всичките му съюзници (унгарци, печенеги) са го предали в решаващ момент. Позволено му е да евакуира армията си на остров Березан, а през това време византийците навлизат в Дръстър.

ИзточнициРедактиране

  1. J. Haldon, The Byzantine Wars, 149
  2. а б в г д Treadgold, Warren. A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, 1997, ISBN 0804726302, p. 509.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Siege of Dorostolon“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.