Обсерватория

място за научни наблюдения на земни и небесни явления

Обсерваторията (от френски: observer – „наблюдавам“[1]) е място, предназначено за научни наблюдения на земни и небесни явления. Обсерватории се строят за целите на астрономията, климатологията, геологията, метеорологията, океанологията и вулканологията.

Телескопът VLT на Европейската южна обсерватория

История редактиране

Наземни обсерватории редактиране

Едни от първите уреди, използвани в астрономическите обсерватории, са били секстантите. Предполага се, че мегалитният комплекс Стоунхендж във Великобритания е древна астрономическа обсерватория, като положенията на огромните камъни отбелязват характерни положения на Слънцето и Луната (лятно слъцестоене, равноденствие и други)[2].

Съвременните астрономически обсерватории са оборудвани с телескопи, които са монтирани в големи подвижни куполи. Най-големите телескопи на Земята са двата 10-метрови американски телескопи Кек[3], четирите 8-метрови телескопа на Европейската южна обсерватория в Чили, 6-метровият Голям алт-азимутален телескоп на Специалната астрофизическа обсерватория в Кавказ, Русия.

Космически обсерватории редактиране

 
Телескопът Хъбъл.

Освен наземни телескопи, астрономите изпращат телескопи и в космоса. Космическите обсерватории могат да наблюдават астрономически обекти в честоти от целия елелектромагнитния спектър, включително такива, които не се наблюдават от Земята, понеже не проникват през земната атмосфера. Земната атмосфера е непроницаема за ултравиолетовите, рентгеновите и за гама-лъчите и частично непроницаема за инфрачервените лъчи и затова тези лъчения могат да се наблюдават с космическите телескопи, разположени над атмосферата.[4] Друго преимущество на космическите обсерватории е, че техните наблюдения не са засегнати от метеорологичните промени в атмосферата.[5]

Първият космически телескоп, който работи във видима светлина, е космическият телескоп Хъбъл. Той е изведен в околоземна орбита и се обслужва от космическа совалка. До май 2009 са изпратени 5 сервизни мисии до Хъбъл[6]. Много други космически телескопи изобщо не могат да бъдат обслужвани и ремонтирани поради отделеченост на орбитите им.[7] Очакваният срок на експлоатация е до 2013, но тъй като е добро състояние, мисията му е удължена до 2030-2040[8].

На 25 декември 2021 г е изстрелян космическият телескоп Джеймс Уеб, който ще работи в инфрачервения спектър и е с диаметър на огледалото 6,5 m (за сравнение диаметърът на огледалото на Хъбъл е 2,4 m).

Други космически телескопи са Чандра и XMM-Newton (ренгенови лъчи), Спицер (инфрачервени) и други.

Българските обсерватории редактиране

НАО – Рожен е най-голямата българска астрономическа обсерватория. Тя се намира в Родопите, на връх Свети Дух, в местността Рожен. Тя разполага с няколко телескопа, между които телескоп с диаметър на огледалото 2 м. [9]. Обсерваторията се управлява от Института по астрономия на БАН.

Външни препратки редактиране

В България редактиране

В САЩ редактиране

Европейска южна обсерватория редактиране

Бележки редактиране

  1. www.yourdictionary.com // Архивиран от оригинала на 2007-05-19. Посетен на 2007-04-16.
  2. www.tivas.org.uk
  3. www.keckobservatory.org, архив на оригинала от 14 юни 2006, https://web.archive.org/web/20060614083718/http://www.keckobservatory.org/about.php, посетен на 2007-04-16 
  4. Chaisson, Eric и др. Astronomy Today, Fourth Edition. Prentice Hall, 2002.
  5. A Brief History of the Hubble Space Telescope: Why a Space Telescope? // NASA. Посетен на 17 ноември 2008.
  6. Hubblecast 28: The fifth and final Hubble servicing mission // NASA, май 2009. Посетен на 17.06.2009. (на английски)
  7. A Era of Space Telescopes // Space Telescope Science Institute. Посетен на 17 ноември 2008.[неработеща препратка]
  8. Four years after final service call, Hubble Space Telescope going strong
  9. www.astro.bas.bg, архив на оригинала от 8 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090708113747/http://www.astro.bas.bg/rozhen.html, посетен на 2006-01-11