Обществено здравеопазване
Общественото здравеопазване е „науката и изкуството на предотвратяването на заболявания, продължаване на живота и поддържането на здравето чрез организираните усилия и информирани избори на обществото, организациите, обществеността, както и в частен план, на общностите и индивидите“ (1920, Ч.Е.Е. Уинслоу)[1].
Това е област, която се занимава със заплахите за здравето, разкривани чрез анализ на здравето на населението. Тук терминът население може да е общност от няколко души, жителите на държава или дори на континенти.
Измеренията на здравето могат да обхващат „състояние на пълно физическо, умствено и социално добруване, а не само и единствено липсата на заболявания или слабости във физически и друг аспект“, както е дефинирано от Световната здравна организация на Обединените нации[2].
Общественото здравеопазване включва интердисциплинарните подходи на епидемиологията, биостатистиката и грижата за здравето. Здраве на околната среда, здраве на общността, поведенческо здраве и безопасност на труда са други съществени подполета.
Източници
редактиране- ↑ ((en)) C.-E. A. Winslow, „The Untilled Fields of Public Health“, Modern Medicine 2: 183–191 (1920)
- ↑ ((en)) Дефиниция за здраве на СЗО, Преамбюл към Конституцията на СЗО, приета от Международната здравна конференция от 1946 г.
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Здравен мониторинг Архив на оригинала от 2014-01-13 в Wayback Machine.
- Портал „Обществено здраве“ на ЕС
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Public health в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |