Алфатар (община)

община в област Силистра
(пренасочване от Община Алфатар)

Община Алфатар се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

Община Алфатар
Общи данни
ОбластСилистра
Площ248.57 km²
Население2 966 души
Адм. центърАлфатар
Брой селища7
Сайтalfatar.egov.bg
Управление
КметЯнка Господинова
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет11 съветници
Община Алфатар в Общомедия
Топографска карта на община Алфатар.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в югоизточната част на област Силистра. С площта си от 248,566 km2 е най-малката сред 7-те общините на областта, което съставлява 7,83% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Община Алфатар се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Цялата ѝ територията попада условно в западната част на Добруджанското плато и крайните североизточни части на Лудогорското плато, като границата между двете не е точно определена. Релефът се характеризира като нискохълмист, леко наклонен на север с надморска височина между 160 и 220 m, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Максималната височина на общината се намира в югозападната ѝ част, югозападно от село Цар Асен231,2 m н.в., а най-ниската – 49 m н.в., в суходолието на Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол), североизточно от село Васил Левски.

На територията на общината липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топене на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При големи дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко по леглата си. През източната част на общината преминават две дълбоки суходолия. Първото от тях (западното) е на река Канагьол (десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината югоизточно от село Чуковец, на 132 m н.в. С множество меандри суходолието пресича цялата община от юг на север и североизточно от град Алфатар напуска територията на общината, на 57 m н.в. Второто суходолие (източното) е суходолието на Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол), което „протича“ по границата с община Кайнарджа, минава източно от селата Бистра и Кутловица и в него се намира най-ниската ѝ точка.

Населени места

редактиране

Общината се състои от 7 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Алеково 330 49,570 Гюлллер кьой Кутловица 37 19,683 Олуклии
Алфатар 1264 105,443 Генерал Лазарово Цар Асен 46 18,111 Цар Асеново
Бистра 334 15,681 Ак бунар Чуковец 210 12,449 Токмак кьой
Васил Левски 57 27,629 Фъндъклии, Лесковик, Генерал Велизар Лазаров ОБЩО 2278 248,566 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. – преименува с. Гюллер кьой на с. Алеково;
– преименува с. Ак бунар (Ак пунар) на с. Бистра;
– преименува с. Алфатар на с. Генерал Лазарово;
– преименува с. Реджели Михай на с. Генерал Попово;
– преименува с. Олуклии на с. Кутловица;
– преименува с. Фъндъклии (Пандаклии, Пъндъклии) на с. Лесковик;
– преименува с. Цар Асен на с. Цар Асеново;
– преименува с. Токмак кьой на с. Чуковец;
  • МЗ без № обн. 28 декември 1943 г. – възстановява страрото име на с. Генерал Лазарово на с. Алфатар;
– преименува с. Лесковик на с. Генерал Велизар Лазаров;
  • МЗ № 3688/обн. 5 юни 1945 г. – преименува с. Генерал Велизар Лазаров на с. Васил Левски;
  • Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава с. Генерал Попово и го присъединява като квартал на с. Алфатар;
  • Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Алфатар за с.гр.т. Алфатар;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – възстановява старото име на с. Цар Асеново на с. Цар Асен;
  • Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с.гр.т. Алфатар за гр. Алфатар;
  • Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – отделя с. Честименско и неговото землище от община Алфатар, Силистренски окръг и го присъединява към община Тервел, Толбухински окръг.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 9 061
1946 9 440
1956 9 131
1965 7 804
1975 6 373
1985 5 481
1992 4 630
2001 3 990
2011 3 036
2021 2 278

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 3036 2201 453 329 8 0 45 100,00 72,49 14,92 10,83 0,26 0,00 1,48
Алфатар 1633 1587 5 38 Алфатар 97,18 0,30 2,32
Алеково 486 361 114 5 3 Алеково 74,27 23,45 1,02 0,61
Бистра 381 26 143 212 0 0 0 Бистра 6,82 37,53 55,64 0,00 0,00 0,00
Васил Левски 88 81 7 0 0 0 0 Васил Левски 92,04 7,95 0,00 0,00 0,00 0,00
Кутловица 64 63 1 0 0 0 0 Кутловица 98,43 1,56 0,00 0,00 0,00 0,00
Цар Асен 95 82 10 0 Цар Асен 86,31 10,52 0,00
Чуковец 289 284 0 4 Чуковец 98,26 0,00 1,38

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 3 036 100,00
Православие 1 814 59,74
Католицизъм
Протестантство 3 0,09
Ислям 533 17,55
Друго
Нямат 129 4,24
Не се самоопределят 155 5,10
Непоказано 399 13,14

Транспорт

редактиране

През средата на общината от юг на север преминава участък от 17,3 км от трасето на жп линията СамуилСилистра.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 38,2 км:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

редактиране