Белене (община)
Вижте пояснителната страница за други значения на Белене.
Община Белене се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Плевен.
Белене (община) |
|
---|---|
![]() |
|
Общи данни | |
Област | Област Плевен |
Площ | 285.05 km² |
Население | 9 891 души |
Адм. център | Белене |
Брой селища | 6 |
Управление | |
Кмет |
Милен Дулев (ГЕРБ, ППНП, Зелените) |
Общ. съвет |
17 съветници • БЪДЕЩЕ ЗА ОБЩИНА БЕЛЕНЕ (6) • БСП (6) • ДЕМОКРАТИ И ПАТРИОТИ ЗА БЕЛЕНЕ (2) • РБ (2) • АБВ (1) |
![]() |
|
Белене (община) в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Географско положение, граници, големинаРедактиране
Общината е разположена в североизточната част на област Плевен. С площта си от 285,046 km2 заема 9-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 6,13% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Свищов, област Велико Търново;
- на юг – община Левски;
- на запад – община Никопол;
- на север – Румъния.
Релеф, водиРедактиране
Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в Средната Дунавска равнина. На север, покрай река Дунав се простира западната част на обширната Свищовско-Беленска низина, която обхваща около 120 km2 от територията на общината. Тук, на брега на река Дунав при 530-ия километър е и най-ниската точка на общината – 19 m н.в. Останалата част от общината е заета от хълмистите югоизточни части на Никополското плато. Югозападно от село Кулина вода, на границата с община Никопол се намира най-високата точка на община Белене – Санадиновски връх 255 m н.в. В пределите на общината попада изцяло най-големия български остров в река Дунав – Белене (41,1 km2).
В пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 560 до 582 km (километрите се броят от устието на реката). От Никополското плато водят началото си малки и къси реки и дерета, течащи на североизток и изток, водите на които в Свищовско-Беленската низина се разделят на множество напоителни канали за напояване на земеделските земи.
НаселениеРедактиране
Етнически състав (2011)Редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 10 318 | 100,00 |
Българи | 7397 | 71,69 |
Турци | 292 | 2,83 |
Цигани | 92 | 0,89 |
Други | 23 | 0,22 |
Не се самоопределят | 31 | 0,30 |
Не отговорили | 2483 | 24,06 |
Населени местаРедактиране
Общината има 6 населени места с общо население 10 318 души (към 1 февруари 2011 г.).[2]
Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Белене | 8512 | 146,310 | Кулина вода | 210 | 24,303 | ||
Бяла вода | 336 | 24,232 | Петокладенци | 381 | 29,246 | Пети кладенци | |
Деков | 502 | 29,718 | Татари | 377 | 31,237 | Татаре | |
ОБЩО | 10318 | 285,046 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промениРедактиране
- през 1946 г. – осъвременено е името на с. Пети кладенци на Петокладенци без административен акт;
- през 1956 г. – осъвременено е името на с. Татаре на Татари без административен акт;
- Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Белене за гр. Белене.
ТранспортРедактиране
През източната част на общината, от югоизток на северозапад преминава последният участък от 12 km от трасето на жп линията гара Ореш – Белене.
През общината преминават изцяло или частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 22,8 km:
- участък от 17,8 km от Републикански път II-52 (от km 75,3 до km 93,1);
- целият участък от 5 km от Републикански път III-5202.
Топографска картаРедактиране
- Лист от карта K-35-2. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-3. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-15. Мащаб: 1 : 100 000.
БележкиРедактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-12
ИзточнициРедактиране
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.