Болярово (община)

община в България
(пренасочване от Община Болярово)

Община Болярово се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.

Община Болярово
Bolyarovo Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Ямбол
Площ 667.88 km²
Население 4 099 души
Адм. център Болярово
Брой селища 20
Сайт bolyarovo.bg
Управление
Кмет Христо Христов
(БСП)
Общ. съвет 11 съветници
БСП за България (9)
ГЕРБ (2)
Map of Bolyarovo municipality (Yambol Province).png
Община Болярово в Общомедия
Топографска карта на община Болярово.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в югоизточната част на област Ямбол. С площта си от 667,881 km2 е 4-та по големина сред 5-те общини на областта, което съставлява 20,14% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ попада в пределите на Тунджанската хълмиста област.

Южната половина на общината е заета от северните разклонения на Дервентските възвишения, в които на 2 km югозападно от село Крайново, в непосредствена близост до границата с Република Турция се издига най-високата им точка връх Гюргенбаир 555,2 m, явяващ се и най-високата точка и на цялата община.

В източните предели на общината се простират крайните западни, най-високи части на рида Каратепе – най-северният рид на планината Странджа. На 2 km североизточно от село Вълчи извор, на границата с община Средец се намира най-високата му точка – връх Сарлъка 472,8 m.

В северните райони на община Болярово попадат крайните южни части на възвишението Бакаджиците. Най-високата им точка в пределите на общината се намира на 3 km северозападно от село Камен връх, на границата с община Стралджа – връх Ченгрелибаир 407,6 m.

Югозападно от село Попово, на границата с община Елхово, в коритото на Поповска река е разположена най-ниската точка на община Болярово – 128 m н.в.

ВодиРедактиране

През средата на общината, от югоизток на северозапад, на протежение от близо 50 km протича горното и средното течение на Поповска река (72 km, ляв приток на река Тунджа). Поповска река извира под името Воденска река на 482 m н.в. в местността Белия гръбнак, в източната част на Дервентските възвишения, в непосредствена близост до границата с Турция. В най-горното си течение до село Воден) протича в тясна и залесена долина, в началото на запад, а след това на север. След селото завива на северозапад, като долината ѝ запазва тесния си характер до град Болярово, но вече обезлесена. След града долината на Поповска река значително се разширява, появяват се множество меандри и няколко пъти сменя посоката си на течение – от Болярово на североизток, в района на село Дъбово на северозапад, а след село Попово и до устието си, което е на територията на община Елхово – на югозапад. На Поповска река, североизточно от село Малко Шарково е изграден големият язовир Малко Шарково (13,3 km2).

Северно от град Болярово в нея, отдясно се влива Крушевска река (39 km, Кошудере). Тя извира на 306 m н.в. в най-северозападната част на Странджа планина, на 3 km североизточно от село Голямо Крушево. Тече в югозападна посока в плитка долина. Влива отдясно в Поповска река от басейна на Тунджа на 169 m н.в., на 2,8 km на север-североизток от град Болярово. Площта на водосборния ѝ басейн е 43 km2, което представлява 8,07% от водосборния басейн на Поповска река.

В югозападната част на общината, през село Иглика протича горното течение на Боялъшка река (Лалковска река, десен приток на Араплийска река, от басейна на Поповска река). Боялъшка река извира под името Чакърлия на 502 m н.в. от Дервентските възвишения, на 700 m южно от връх Гюргенбаир и протича в северозападна посока в тясна и залесена долина през северните разклонения на Дервентските възвишения.

Населени местаРедактиране

Общината се състои от 20 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Болярово 1231 39,395 Паша кьой Крайново 45 23,822 Ходжа кьой
Воден 347 72,180 Дере кьой Малко Шарково 205 21,518 Малък Боялък
Вълчи извор 41 7,900 Курт бунар Мамарчево 370 36,541 Мураданлии
Голямо Крушево 272 53,258 Ахлатлии Оман 81 26,356 Омана
Горска поляна 72 41,060 Яйладжик Попово 317 46,447
Денница 81 21,730 Гюндюзлери Ружица 111 18,812 Капаклъ ени кьой
Дъбово 72 19,570 Мешелии Ситово 72 21,858 Елеменлии
Златиница 42 12,374 Даут беглии Стефан Караджово 514 47,234 Ичме
Иглика 18 17,969 Турфанлии Странджа 42 51,711 Кайбулар
Камен връх 28 26,261 Таш тепе Шарково 199 61,885 Голям Боялък
ОБЩО 4160 667,881 няма населени места без землища

Административно-териториални промениРедактиране

  • Указ № 609/обн. 18 декември 1889 г. – преименува с. Ичме на с. Стефан Караджово;
  • през 1896 г. – заличено е с. Исуфлар (Исуфларе, Юсуфларе) без административен акт поради изселване;
  • Указ № 86/обн. 26 март 1924 г. – преименува с. Дере кьой на с. Воден;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Паша кьой на с. Болярово;
– преименува с. Курт бунар на с. Вълчи извор;
– преименува с. Ахлатлии на с. Голямо Крушево;
– преименува с. Яйладжик на с. Горска поляна;
– преименува с. Гюндюзлери на с. Денница;
– преименува с. Мешелии на с. Дъбово;
– преименува с. Даут беглии на с. Златиница;
– преименува с. Турфанлии на с. Иглика;
– преименува с. Таш тепе на с. Камен връх;
– преименува с. Ходжа кьой (Оджа кьой) на с. Крайново;
– преименува с. Малък Боялък на с. Малко Шарково;
– преименува с. Дере махле на с. Малък Воден;
– преименува с. Мураданлии на с. Мамарчево;
– преименува с. Омана на с. Оман;
– преименува с. Караклъ ени кьой (Ново село) на с. Ружица;
– преименува с. Елеменлии на с. Ситово;
– преименува с. Кайбулар (Кайбиляре, Къмбиляр) на с. Странджа;
– преименува с. Голям Боялък на с. Шарково;
  • МЗ № 3080/обн. 23 ноември 1940 г. – заличава с. Малък Воден и го присъединява като квартал на с. Воден;
  • Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Болярово на с.гр.т. Болярово;
  • Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с.гр.т. Болярово на гр. Болярово.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 19 789
1946 21 667
1956 18 887
1965 14 909
1975 10 096
1985 8 546
1992 7 454
2001 5 638
2011 4 160

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 4160 3312 33 566 27 19 203 100,00 79,61 0,79 13,60 0,64 0,45 4,87
Болярово 1231 1109 3 87 5 3 24 Болярово 90,08 0,24 7,06 0,40 0,24 1,94
Воден 347 235 9 98 0 5 0 Воден 67,72 2,59 28,24 0,00 1,44 0,00
Вълчи извор 41 37 0 0 4 0 0 Вълчи извор 90,24 0,00 0,00 9,75 0,00 0,00
Голямо Крушево 272 252 0 12 1 Голямо Крушево 92,64 0,00 4,41 0,36
Горска поляна 72 71 0 0 0 Горска поляна 98,61 0,00 0,00 0,00
Денница 81 68 0 12 0 Денница 83,95 0,00 14,81 0,00
Дъбово 72 72 0 0 0 0 0 Дъбово 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Златиница 42 31 9 0 Златиница 75,60 21,42 0,00
Иглика 18 12 0 0 0 0 6 Иглика 66,66 0,00 0,00 0,00 0,00 33,33
Камен връх 28 27 0 0 0 Камен връх 96,42 0,00 0,00 0,00
Крайново 45 32 0 13 0 0 0 Крайново 71,11 0,00 28,88 0,00 0,00 0,00
Малко Шарково 205 158 4 0 42 Малко Шарково 77,07 1,95 0,00 20,48
Мамарчево 370 254 3 105 3 Мамарчево 68,64 0,81 28,37 0,81
Оман 81 74 0 7 0 0 0 Оман 91,35 0,00 8,64 0,00 0,00 0,00
Попово 317 217 9 67 23 Попово 68,45 2,83 21,13 7,25
Ружица 111 94 0 9 8 0 0 Ружица 84,68 0,00 8,10 7,20 0,00 0,00
Ситово 72 55 16 0 0 Ситово 76,38 22,22 0,00 0,00
Стефан Караджово 514 319 86 3 103 Стефан Караджово 62,06 16,73 0,58 20,03
Странджа 42 39 0 0 0 Странджа 92,85 0,00 0,00 0,00
Шарково 199 156 0 42 0 0 1 Шарково 78,39 0,00 21,10 0,00 0,00 0,50

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 4 160 100,00
Православие 2 779 66,80
Католицизъм 22 0,52
Протестантство 85 2,04
Ислям 15 0,36
Друго 0 0,00
Нямат 236 5,67
Не се самоопределят 179 4,30
Непоказано 844 20,28

ТранспортРедактиране

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 92,5 km:

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ“, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен 13 юни 2018 
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски) Архив на оригинала от 2018-06-13 в Wayback Machine.
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)

Външни препраткиРедактиране