Венец (община)

(пренасочване от Община Венец)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Венец.

Община Венец е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

Община Венец
Venets Municipality Within Bulgaria.png
      
Герб
Общи данни
Област Шумен
Площ 209.91 km²
Население 7 802 души
Адм. център Венец
Брой селища 13
Сайт venets.bg
Управление
Кмет Нехрибан Ахмедова
(ДПС)
Общ. съвет 17 съветници
   ДПС (12)
   ГЕРБ (3)
   БСП за България (2)
Map of Venets municipality (Shumen Province).png
Топографска карта на община Венец.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в северозападната част на област Шумен. С площта си от 209,911 km2 е най-малката по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 6,19% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.

Община венец заема най-високата част на Лудогорското плато – източната част на Самуиловските височини. В тях, на 1 km североизточно от село Капитан Петко се издига най-високата им точка Петров връх 500,8 m, явяващ се и най-високат точка на цялата община.

Минималната височина на община Венец се намира в североизточната ѝ част, на границата с община Каолиново, в коритото на река Канагьол – 271 m н.в.

ВодиРедактиране

В южната част на общината, по билото на Самуиловските височини преминава вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. От територията на общината водят началото си три по-големи реки. На североизток покрай селата Борци, Венец и Осеновец протича най-горното течение на река Канагьол, която се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия.

От общината извират и преминават с най-горните си течения Провадийска река и левият ѝ приток Крива река.

Населени местаРедактиране

 
Изглед от село Борци през 2008 г.
 
Изглед към село Боян през 2012 г.

Общината се състои от 13 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Борци 571 26,504 Буюклу, Пайклъ Изгрев 844 18,827 Ай дооду, Уста Генчо
Боян 416 13,091 Пири факъ, Юкари кьой Капитан Петко 493 15,821 Терби
Буйновица 235 7,723 Ташкън Осеновец 401 15,778 Ашиково
Венец 709 24,250 Кьоклюдже Страхилица 82 5,248 Дерминджии
Габрица 433 14,695 Гюргенлие Черноглавци 574 26,674 Кара башлъ
Денница 125 4,597 Орта махле, Кьосе базиргян Ясенково 1965 30,301 Чукур кьой
Дренци 289 6,402 Ахлар ОБЩО 7137 209,911 няма населени места без землища

Административно-териториални промениРедактиране

  • МЗ № 3072/обн. 11 септември 1934 г. – преименува с. Кьоклюджа на с. Венец;
– преименува с. Ай догду на с. Уста Генчо;
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Буюклу (Боюклу, Пайклъ) на с. Борци;
– преименува с. Пири факъ (Юкари кьой) на с. Боян;
– преименува с. Ташкън на с. Буйновица;
– преименува с. Гюргенлие на с. Габрица;
– преименува с. Орта махле (Кьосе базиргян) на с. Денница;
– преименува с. Дживгазово на с. Дживгарци;
– преименува с. Ахлар на с. Дренци;
– преименува с. Уста Генчо на с. Изгрев;
– преименува с. Терби на с. Капитан Петко;
– преименува с. Ашиково на с. Осеновец;
– преименува с. Демирджии на с. Страхилица;
– преименува с. Кара башлъ (Карабашлие) на с. Черноглавци;
  • Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Дживгарци и го присъединява като квартал на с. Боян;
  • Указ № 311/обн. 1 октомври 2002 г. – отделя с. Черна и неговото землище от община Венец и го присъединява към община Хитрино.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 14 231
1946 15 546
1956 14 355
1965 15 161
1975 14 329
1985 13 212
1992 9 438
2001 8 042
2011 7 137

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 7137 122 5707 506 3 73 726 100,00 1,70 79,96 7,08 0,04 1,02 10,17
Борци 571 11 547 0 5 Борци 1,92 95,79 0,00 0,87
Боян 416 4 349 0 0 10 53 Боян 0,96 83,89 0,00 0,00 2,40 12,74
Буйновица 235 7 209 0 0 0 19 Буйновица 2,97 88,93 0,00 0,00 0,00 8,08
Венец 709 27 665 0 0 3 14 Венец 3,80 93,79 0,00 0,00 0,42 1,97
Габрица 433 4 215 155 0 5 54 Габрица 0,92 49,65 35,79 0,00 1,15 12,47
Денница 125 0 125 0 0 0 0 Денница 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Дренци 289 5 228 0 53 Дренци 1,73 78,89 0,00 18,33
Изгрев 844 14 484 202 143 Изгрев 1,65 57,34 23,93 16,94
Капитан Петко 493 355 0 136 Капитан Петко 72,00 0,00 27,58
Осеновец 401 13 332 0 55 Осеновец 3,24 82,79 0,00 13,71
Страхилица 82 0 80 0 1 Страхилица 0,00 97,56 0,00 1,21
Черноглавци 574 17 454 64 0 39 0 Черноглавци 2,96 79,09 11,14 0,00 6,79 0,00
Ясенково 1965 18 1664 83 193 Ясенково 0,91 84,68 4,22 9,82

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 7 137 100,00
Православие 69 0,96
Католицизъм
Протестантство 9 0,12
Ислям 5 660 79,30
Друго
Нямат 10 0,14
Не се самоопределят 198 2,77
Непоказано 1 183 16,57

ТранспортРедактиране

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32,3 km:

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)

Външни препраткиРедактиране