Върбица (община)

(пренасочване от Община Върбица)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.

Община Върбица е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

Община Върбица
Varbitsa Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Шумен
Площ 456.8 km²
Население 10 820 души
Адм. център Върбица
Брой селища 16
Сайт varbitsa.org
Управление
Кмет Мердин Байрям
(ДПС)
Общ. съвет 17 съветници
   ДПС (13)
   ГЕРБ (3)
   Коалиция „БСП за България“ (1)
Map of Varbitsa municipality (Shumen Province).png
Топографска карта на община Върбица.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в югозападната част на област Шумен. С площта си от 456,803 km2 е 2-рата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,47% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Източния Предбалкан и източна Стара планина (в южните райони на общината се простират северните ѝ склонове). На изток от Върбишкия проход са разположени част от северните склонове на Върбишка планина. На 2 km източно от прохода, на границата с община Сунгурларе се намира най-високата точка на планина – връх Калето 898,6 m. Западно от прохода са простират крайните североизточни части на Котленска планина. В нея, на границата с община Котел се издига най-високият връх на община Върбица – Каракус 1045,6 m.

На запад и северозапад от пролома на река Голяма Камчия в пределите на общината попадат част от южните склонове на Преславска планина (част от Източния Предбалкан). В нея, на границата с община Велики Преслав се издига най-високата ѝ точка – връх Голяма Въшкадалница 723,4 m. Югоизточно от пролома на територията на община Върбица е разположена югозападната част на Драгоевска планина, която също е част от Източния Предбалкан. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е 576 m и е разположена също на границата с община Велики Преслав. Между двете планини, в пролома на река Голяма Камчия се начира най-ниската точка на община Върбица – 140 m н.в.

Между Върбишка и Котленска планина на юг и Преславска и Драгоевска планина на север и североизток под формата на голям триъгълник се простира източната част на историко-географската област Герлово.

ВодиРедактиране

Основна водна артерия на общината е река Голяма Камчия, която протича през нея от запад на североизток с част от горното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село Менгишево и след 5 km влива водите си в големия язовир Тича (7-и по големина в България с площ от 18,7 km2). След като изтече от него, образува красив пролом между Преславска и Драгоевска планина и напуска пределите на община Върбица. На нейна територия тя получава три по-големи притока, които се вливат в язовира.

Герила (21 km). Тя води началото си под името Дигудере от източната част на Котленска планина, на 838 m н.в., на около 2 km южно от връх Инджебурун (1000 m). До град Върбица тече в североизточна посока в тясна и дълбока долина, обрасла с широколистни гори. След като напусне града продължава на север в широка алувиална долина в историко-географската област Герлово и се влива отдясно в река Голяма Камчия на 186 m н.в., на 300 m югозападно от село Кьолмен. При високи води на „язовир Тича“ устието ѝ се залива и реката се влива в язовира. Площта на водосборния ѝ басейн е 95 km2, което представлява 1,8% от водосборния басейн на река Камчия.
Драгановска река (Вардунско дере) – протича през общината с най-долното си течение и се влива отляво в язовир Тича западно от село Ловец;
Елешница (30 km). Реката води началото си от западната част на Върбишка планина, на около 300 m южно от връх Мандрабунар (1000 m), в непосредствена близост до Върбишкия проход. В началото тече на юг, а след това на североизток, като проломява Върбишка планина в дълбока и залесена долина. При село Бяла река навлиза в най-източната част на историко-географската област Герлово и на 1,4 km северно от село Тушовица се влива в югоизточния ръкав на язовир Тича. Площта на водосборния ѝ басейн е 179 km2, което представлява 3,3% от водосборния басейн на река Камчия.

Населени местаРедактиране

Общината се състои от 16 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Божурово 242 9,989 Маломир 489 11,412 Софулар
Бяла река 1181 65,850 Ак дере Менгишево 458 10,432 Кьопек кьой
Върбица 3325 75,801 Урбиче, Урбиса Методиево 393 23,916 Чауш кьой
Иваново 489 26,311 Хуйвен Нова Бяла река 565 28,128 Йени ак дере
Конево 254 9,978 Бекирлие Станянци 559 7,330 Дургджа кьой
Крайгорци 206 10,260 Абдулрахманлар Сушина 319 80,515 Чулфа
Кьолмен 80 6,021 Гюлемен, Кьолемен, Гьолмен, Кьоле Татар Тушовица 851 61,638 Тушовца
Ловец 403 14,743 Хасаново, Евдокия Чернооково 577 14,659 Карагьозлер

Административно-териториални промениРедактиране

  • Указ № 271/обн. 11.12.1898 г. – преименува с. Хуйвен на с. Иваново;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Чауш кьой (Чаушово) на с. Методиево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г.
– преименува с. Гюлемен на с. Кьолемен;
– преименува с. Софулар на с. Маломир;
– преименува с. Чулфа на с. Сушина;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г.
– преименува с. Кара Демир на с. Виница;
– преименува с. Хасаново на с. Евдокия;
– преименува с. Бекирлие на с. Конево;
– преименува с. Абдулрахманлар на с. Крайгорци;
– преименува с. Кьопек кьой на с. Менгишево;
– преименува с. Юллер на с. Староселска;
– преименува с. Дураджа кьой (Дураджак) на с. Станянци;
– преименува с. Карагьозлер на с. Чернооково;
  • МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Евдокия на с. Ловец;
  • Указ № 31/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Долна махала (от с. Чернооково) за отделно населено място – с. Божурово;
  • през 1965 г. – уточнено е името на с. Кьолемен на с. Кьолмен без административен акт;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава селата Виница и Староселска поради изселване (при строежа на язовир „Тича“);
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Тушовца на с. Тушовица;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Върбица за гр. Върбица.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[1]

Година на
преброяване
Численост
1934 15 561
1946 17 161
1956 15 026
1965 14 744
1975 14 116
1985 13 594
1992 11 841
2001 11 249
2011 10 391

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 10 391 919 5597 2434 675 220 546 100.00 8.84 53.86 23.42 6.49 2.11 5.25
Върбица 3325 559 828 1841 9 32 56 Върбица 16.81 24.90 55.36 0.27 0.96 1.68
Бяла река 1181 895 86 24 Бяла река 75.78 7.28 2.03
Тушовица 851 3 823 23 0 Тушовица 0.35 96.70 2.70 0.00
Чернооково 577 4 546 0 22 Чернооково 0.69 94.62 0.00 3.81
Нова Бяла река 565 12 67 0 328 6 152 Нова Бяла река 2.12 11.85 0.00 58.05 1.06 26.90
Станянци 559 519 0 36 Станянци 92.86 0.00 6.44
Иваново 489 133 225 117 12 Иваново 27.19 46.01 23.92 2.45
Маломир 489 53 68 13 74 Маломир 10.83 13.90 2.65 15.13
Менгишево 458 38 125 186 80 Менгишево 8.29 27.29 40.61 17.46
Ловец 403 41 207 141 0 12 2 Ловец 10.17 51.36 34.98 0.00 2.97 0.49
Методиево 393 12 355 26 0 0 0 Методиево 3.05 90.33 6.61 0.00 0.00 0.00
Сушина 319 8 255 0 0 4 52 Сушина 2.50 79.93 0.00 0.00 1.25 16.30
Конево 254 34 215 0 3 2 Конево 13.38 84.64 0.00 1.18 0.78
Божурово 242 194 22 24 Божурово 80.16 9.09 9.91
Крайгорци 206 0 196 0 0 0 10 Крайгорци 0.00 95.14 0.00 0.00 0.00 4.85
Кьолмен 80 79 0 0 0 Кьолмен 98.75 0.00 0.00 0.00

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 10 391 100.00
Православие 793 7.63
Католицизъм 10 0.09
Протестантство 575 5.53
Ислям 7001 67.37
Друго 6 0.05
Нямат 91 0.87
Не се самоопределят 925 8.90
Непоказано 990 9.52

ПромишленостРедактиране

Община Върбица е типична полупланинска селска община. Основната икономическа активност е свързана с дърводобива, дървообработката, шивашката промишленост, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и търговията.

Дървообработващата сфера е представена от малки банцигарници и работилници, които работят предимно като подизпълнители. През последните години не се отчита ръст в дърводобива. Залесителните дейности са в размер на 350 дка гори – основно широколистни видове.

ТуризъмРедактиране

Община Върбица има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от ре­дица благоприятни предпоставки.

Водещите сред тях са курортен комплекс „Върбишки проход“ с минерална вода с доказани лечебни качества за стомашно-чревните заболявания; красивата природа; значителният рекреативен потенциал на привлекателните водни площи на язовир „Тича“. Много добра база е създадена в курортния комплекс, който се намира на 5 км южно от гр. Върбица, богата на горска растителност предлага различни условия за отдих. Изградената материална база в к.к. „Върбишки проход“ е с възможен капацитет за общо 1690 легла.

През последните години се забелязва тенденция на изоставяне на създадената материална база, която не се поддържа и непрекъснато се руши, не се посещава от туристи и почиващи. Изоставени и разграбени са почивните бази и бунгалата, резултат от безстопанствеността на общината. От 1998 г. функционират само туристическата хижа и почивният дом към болницата в гр. Шумен.

Друга зона за отдих на територията на общината е при язовир „Тича“, където материалната база е около 550 легла, но нейното състояние също не е добро.

Селско стопанствоРедактиране

Община Върбица обхваща територията на 18 землища, на две от които, с. Виница и с. Староселка, след завиряването на язовир „Тича“ населението беше изселено, а селищата останаха под водата. Поради полупланинския характер на терена на общината и голямата разпокъсаност на парцелите, след настъпилите промени в селското стопанство, през последните години значителен дял от земеделските земи не се обработват и пустеят. В този отрасъл основно са застъпени зърнено-фуражните култури – пшеница, ечемик, царевица и други. Налага се тенденция за утвърждаване в района на дела на техническите култури в рамките на 6500 – 7000 дка. Основни представители тук са слънчогледът, тютюн ориенталски, тикви за семе, кориандър и други. Според конюнктурата на пазара за различните години в структурата на растениевъдните култури са застъпвани още: главесто зеле, краставици корнишони, захарно цвекло, домати, пипер и други. Основно растениевъдният сектор е насочен главно към осигуряване фуражния баланс на животновъдството в района.

В община Върбица разпространение имат светлосивите и сиви горски почви от IV и V категория. На отделни масиви в с. Методиево, Иваново и Маломир на малки участъци има и III категория земеделски имоти.

В южната част на землището на общината в района на селата Тушовица, Бяла река, Нова Бяла река, гр. Върбица, Чернооково, Крайгорци, Сушина Ловец имат дял и земите от VII – X категория, площите на които се считат като неподходящи и неефективни за нуждите на селското стопанство. На такива площи земеделското производство не е рентабилно, добивите са много ниски. За тях са подходящи етерично-маслените култури, като лавандулата, която в определени периоди е заемала значителни площи, достигайки през 1980–те години 1500 дка.

Природните дадености на района позволяват отглеждането и на трайни насаждения – сливи, вишни, малини и други. В областта на растениевъдството, това е и вярната посока на развитие за района, в съчетание с фуражопроизводството и дребното зеленчукопроизводство, което ще доведе до повишаването на заетостта, чрез създаването на нови условия за работа.

Сравнително ограничен е броят на регистрираните земеделски производители от община Върбица. Недостатъчната информираност за изискванията, които трябва да се спазят при влизането ни в Европейския съюз и може би една от причините за това.

В община Върбица интерес представляват земите от ОПФ с площ 50 – 100 дка и нагоре. Разпокъсаният характер на същия, пречи той да може да бъде усвоен напълно и раздаден на нуждаещите се. Във връзка с това е налице необходимостта от разработването на комасационен план с цел усъвършенстване на земеделските имоти.

Размерът на необработваемите земи спрямо обща земеделска земя е доста смущаващ за населените места, като с. Сушина, Крайгорци, Божурово, Чернооково и Тушовица, където тя достига до 80 – 90 %. Повечето от тях като Божурово, Чернооково, Върбица и Тушовица представляват терасирани територии на изоставени трайни насаждения под балкана, разположени на ниско продуктивни ерозирани терени.

Тези стойности, съпоставени към данните от периода 1999 – 2000 г., показват известна тенденция на намаляване, макар и слабо на необработваемите площи за сметка на постепенното увеличение на посевните площи като цяло. В някои от населените места местни земеделски стопани преодоляха затрудненията в дейността си и в момента се разширяват, като наемат земи по 1000 -2000 и повече декари.

ИкономикаРедактиране

Липса на задължения на общината към всички видове институции. Недостатъчна общинска собственост, която да генерира увеличаване на собствените приходи. Сравнително нисък относителен дял на собствените приходи спрямо общия бюджет на общината. Възможности за увеличаване на местните приходи, чрез комплекс от мероприятия включващи повишена събираемост на местни данъци и такси, съответствие между извършени разходи и заплащани такси, разработване на програма за развитие на малкия и среден бизнес в общината и привличане на инвеститори.

Проблем за общината е ръстът на безработицата, който е един от най-високите за областта. Основните причини за това са както от икономически, така и от демографски характер. От икономическите най-голяма роля има сравнително слабото развитие на промишлеността в общината, отдалечеността от областния център, липсата на природни ресурси и сравнително ниската категория на земите, водещи до ясно очертан поминък. От демографските най-характерно влияние указва етническия състав на населението с неговите особености и своеобразната затвореност на отделните етнически групи, което обаче през последните години значително намалява своята тежест като определящ фактор. Както в повечето райони в североизточна България, така и в този християните от години се превръщат в малцинствена група.

ПолитикаРедактиране

Общински съветРедактиране

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7][8]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 62,48 % 59,69 % 62,09 % 62,24 % 60,24 %
Общ брой места 17 17 17 17 17
Движение за права и свободи 6 8 7 12 13
ГЕРБ 2 2 4 3
Коалиция „БСП за България 1
Българска социалистическа партия 1 2 2 1
Коалиция за община Върбица
(Обединени земеделци, Национално движение „Симеон Втори“)
2
ЕСИ 2
Национално движение „Симеон Втори“ 3
Рома 1 2
Български демократичен съюз „Радикали“ 3
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 2
Национално движение за права и свободи 2
Мехмед Хюсеинов Юсуфов – Независим 1
Съюз на демократичните сили 1

ТранспортРедактиране

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,6 km:

Топографски картиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 10 септември 2018. (на английски)
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 септември 2018. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 декември 2018. (на английски)
  4. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 10 септември 2018. (на български)
  5. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Върбица“. // results.cik.bg. Посетен на 10 септември 2018. (на български)
  6. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Върбица“. // results.cik.bg. Посетен на 10 септември 2018. (на български)
  7. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Върбица“. // results.cik.bg. Посетен на 10 септември 2018. (на български)
  8. „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Върбица“. // results.cik.bg. Посетен на 6 ноември 2019. (на български)

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране