Гулянци (община)
Община Гулянци се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Плевен.
| Гулянци (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Плевен |
| Площ | 459.2 km² |
| Население | 12 459 души |
| Адм. център | Гулянци |
| Брой селища | 12 |
| Сайт | https://gulyantsi.bg/ |
| Управление | |
| Кмет | Лъчезар Яков (Левицата!; 2007) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
 | |
География редактиране
Географско положение, граници, големина редактиране
Общината е разположена в северната част на област Плевен. С площта си от 459,201 km2 заема 4-то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 9,87% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Никопол;
- на юг – община Плевен;
- на югозапад и запад – община Долна Митрополия;
- на север – Румъния.
Релеф, води редактиране
Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в Средната Дунавска равнина. На север, покрай река Дунав се простира обширната Чернополска низина (2-ра по големина крайдунавска низина в България), която обхваща 222 km2 от територията на общината. Нейната дължина от запад на изток е 25 km, а ширината ѝ варира между 6 и 8 km. Тук, на брега на река Дунав при 605-ия километър, североизточно от село Сомовит е и най-ниската точка на общината – 24 m н.в. Останалата част от общината е заета от хълмистите части на Средната Дунавска равнина. Южно от село Гиген се намира най-високата точка на община Гулянци – 223,7 m н.в.
В пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 605 до 639 km (километрите се броят от устието на реката). В крайните западна и източна част на Чернополската низина протичат най-долните течения на реките Искър (10 km) и Вит (13 km). Цялата Чернополска низина е набраздена от множество напоителни канали водещи началото си от двете реки.
Население редактиране
Етнически състав (2011) редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 12 336 | 100,00 |
| Българи | 10 116 | 82,0 |
| Турци | 157 | 1,27 |
| Цигани | 211 | 1,71 |
| Други | 24 | 0,19 |
| Не се самоопределят | 27 | 0,22 |
| Не отговорили | 1801 | 14,60 |
Населени места редактиране
Общината има 12 населени места с общо население 9540 жители (към септември 2021).[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Брест | 1518 | 80,803 | Бряст | Искър | 164 | 23,752 | Геген махле, Гигенска махала |
| Гиген | 1530 | 65,605 | Крета | 211 | 15,476 | ||
| Гулянци | 2619 | 70,079 | Ленково | 344 | 38,235 | Коприва, Сенково | |
| Долни Вит | 405 | 18,759 | Шамлиево | Милковица | 1386 | 46,559 | Гаурене, Гаврен |
| Дъбован | 357 | 34,543 | Черчелан | Сомовит | 445 | 24,689 | |
| Загражден | 262 | 29,135 | Мъгура, Курна могила | Шияково | 299 | 11,566 | |
| ОБЩО | 9540 | 459,201 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени редактиране
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гаурене на с. Гаврен;
- МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Гаврен на с. Милковица;
- Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Шамлиево на с. Долни Вит;
- – преименува погрешно с. Коприва на с. Сенково;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Гулянци за с.гр.т. Гулянци;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Бряст на с. Брест;
- – осъвременява името на с. Гиген махле на с. Гигенска махала;
- – отстранява грешката в името на с. Сенково на с. Ленково;
Транспорт редактиране
През общината, от югозапад на североизток преминава участък от 17,4 km от трасето на жп линията гара Ясен – Черковица.
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 52,6 km:
- участък от 38,3 km от Републикански път II-11 (от km 174,6 до km 212,9);
- началния тучастък от 5,3 km от Републикански път III-118 (от km 0 до km 5,3);
- началния тучастък от 9 km от Републикански път III-1106 (от km 0 до km 9,0).
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-35-1. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-2. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-13. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки редактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници редактиране
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.