Отваря главното меню

Дупница (община)

(пренасочване от Община Дупница)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дупница.

Община Дупница се намира в Югозападна България, област Кюстендил.

Дупница (община)
Map of Dupnitsa municipality (Kyustendil Province).png
Герб на Дупница
Общи данни
Област Област Кюстендил
Площ 329.06 km²
Население 48 218 души
Адм. център Дупница
Брой селища 17
Управление
Кмет Методи Чимев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 33 съветници
   ГЕРБ (12)
   БСП (5)
   БДЦ (3)
   Народен съюз (3)
   ОДБ (3)
   Движение 21 (2)
   ЕНП (2)
   РБ (2)
   Партия на зелените (1)
Bulgaria Dupnitsa Municipality geographic map bg.svg
Географска карта на община Дупница


ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в североизточната част на област Кюстендил. С площта си от 329,059 km2 заема 4-то място сред 9-те общините на областта, което съставлява 10,78% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на община Дупница е твърде разнообразен – от равнинен, през ниско- и средно планински до високо планински.

Северната, североизточна и централна част на общината се заема от обширната и равна, леко наклонена на югозапад Горна Дупнишка котловина, а в най-южната част се простира северната част на Долната Дупнишка котловина, т.н. Бобошевско поле. Тук в коритото на река Джерман, югозападно от село Джерман се намира най-ниската точка на общината – 420 m н.в.

От всички страни Горната Дупнишка котловина е оградена от високи и ниски планински масиви. На югоизток от нея в пределите на община Дупница попада най-северозападната част от Северозападния Рилски дял с дълбоко врязаната в него река Дупнишка Бистрица. Най-високата точка на общината връх Дамга (2670 m) се издига в най-югоизточната ѝ част, на границата с община Самоков, в изворната област на реката.

На североизток от котловината, в пределите на общината, се простират част от югозападните склонове на планината Верила с максимална височина връх Буката (1186 m). За западна ограда на Горната Дупнишка котловина служат Гологлавските височини (източната част на Конявска планина) с връх Гола глава (1028 m), разположен северозападно от село Кременик. И накрая, в югозападния ъгъл на община Дупница, западно от Долната Дупнишка котловина се заема от крайните североизточни части на Поглед планина (също дял от Конявска планина) с връх Марчов рид (860 m), на югозапад от село Палатово.

ВодиРедактиране

Основна водна артерия на община Дупница е река Джерман (ляв приток на Струма). Реката води началото си от Седемте Рилски езера. Тя навлиза в пределите на общината южно от село Крайници и тече на запад-югозапад по югоизточната периферия на Горната Дупнишка котловина. След град Дупница завива на юг, навлиза в Долната Дупнишка котловина и напуска пределите на общината, югозападно от село Джерман. Нейни основни притоци са Отовица и Дупнишка Бистрица (леви) и Джубрена (с големия си десен приток Тополница) и Разметаница (десни). Първите три реки водят началото си от Северозападния дял на Рила, а последните две – от Верила и Конявска планина.

В северната част на общината, във водосборния басейн на река Тополница, е изграден големият язовир „Дяково“, като водите му се използват предимно за напояване на земеделските земи в Горната Дупнишка котловина.

КлиматРедактиране

Климатът на община Дупница е умерено-континентален с известно средиземноморско влияние, което навлиза по долината на Струма и притокът ѝ река Джерман. Средната годишна температура е 10,6 °С. Най–топлият месец е юли, а най-студения – януари. Максималната температура е 39,8 °С, минималната -26,7 °С, а средната годишна – около 12 °С. Средното годишно количество на валежите е 656 mm с пролетен максимум – 181 mm и зимен минимум – 134 mm. Относителната влажност на въздуха е средно 69%. Преобладават източните и южните ветрове, със средна скорост 4,8 m/s, като 283 дни в годината са без вятър.

ПочвиРедактиране

Разнообразният релеф, климат, растителност и скална подложка обуславят наличието на разнородна почвена покривка на територията на общината. Почвите, които имат значение за агротехнически и мелиоративни мероприятия, са алувиално-ливадни, канелени горски и кафяви горски.

Флора, фауна, защитени природни територииРедактиране

Около 22% от територията на общината за заети от гори. Срещат се гори от мъждрян, примесени на места от габър и мезофитни тревни формации (ливади), смесени гори от мизийски бук, габър, липа и бял бор. Храстовите ценози са представени от обикновена шипка, глог, дрян, леска, смрадлика, ракита, калина и др., а тревистите – от бял равнец, пелин, зайча сянка, паричка, змийско мляко, очанка, ягода, еньовче, тинтява, здравец и други.

Фауната се характеризира с представители на видовете влечуги, птици, земноводни и бозайници, характерни за умерено-континенталния климатичен пояс.

На територията на община Дупница попада част от Национален парк „Рила“. Най-близко разположеният резерват до град Дупница е „Скакавица“ (в землището на гр. Сапарева баня), отличаващ се с вековен беломуров горски масив.

НаселениеРедактиране

Етнически състав (2011)Редактиране

 

Етнически състав към 2011 г.

  Българи (88.53%)  Турци (0.04%)  Роми (5.43%)  Не се самоопределят (0.27%)  Не отговорили (5.5%)  Други (0.23%)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 44 988 100,00
Българи 39 829 88,53
Турци 17 0,04
Цигани 2 441 5,43
Други 106 0,24
Не се самоопределят 121 0,27
Не отговорили 2 474 5,50

Религиозен състав (2011)Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.[2]

 

Религиозен състав към 2011 г.

  Православни (74.29%)  Католици (0.2%)  Протестанти (1.29%)  Мюсюлмани (0.05%)  Нямат (2.49%)  Не се самоопределят (5.48%)  Не отговорили (16.1%)  Други (0.1%)

Населени местаРедактиране

Общината има 17 населени места с общо население 44 988 жители към 01.02.2011 г.[3]

Списък на населените места в община Дупница, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Баланово 363 14,398 Крайници 1954 42,447
Бистрица 1580 58,818 Кременик 65 7,004
Блатино 174 6,726 Гьол чифлик Палатово 142 10,957
Грамаде 52 6,185 Пиперево 185 2,995
Делян 107 13,013 Кърнол Самораново 1752 28,574
Джерман 1288 15,892 Тополница 157 19,409
Дупница 33519 32,321 Марек, Станке Димитров Червен брег 1242 29,923 Червени брег
Дяково 327 24,961 Яхиново 2026 12,276
Крайни дол 55 3,160 ОБЩО 44988 329,059 няма населени места без землища

Административно-териториални промениРедактиране

  • през 1895 г. – с. Герен е заличено поради изселване без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гьол чифлик на с. Блатино;
  • през периода 1934 – 1946 г. – с. Ново село е заличено поради изселване без административен акт;
  • Указ № 650/обн. 22.07.1949 г. – преименува гр. Дупница на гр. Марек;
  • Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Кърнол на с. Делян;
  • Указ № 611/обн. 23.11.1950 г. – преименува гр. Марек на гр. Станке Димитров;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Червени брег на с. Червен брег;
  • Указ № 1885/обн. 07.09.1974 г. – заличава с. Стари дол поради изселване;
  • Указ № 7/обн. 14 януари 1992 г. – възстановява старото име на гр. Станке Димитров на гр. Дупница.

ТранспортРедактиране

През територията на община Дупница преминават два участъка от Железопътната мрежа на България:

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 78,9 km:

Топографска картаРедактиране


ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране