Уикипедия

Златарица (община)

(пренасочване от Община Златарица)
Вижте пояснителната страница за други значения на Златарица.

Община Златарица се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.

Златарица (община)
Сградата на общината в гр. Златарица
Сградата на общината в гр. Златарица
Общи данни
ОбластВелико Търново
Площ232,68 km²
Население4 636 души
Адм. центърЗлатарица
Брой селища24
Сайтzlataritsa.bg
Управление
КметПетър Ганев
(БСП за България; 2023)
Общ. съвет11 съветници
  • ВМРО (5)
  • Бъдеще за Златарица (4)
  • ГЕРБ (2)

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в югоизточната част на област Велико Търново. С площта си от 232,676 km2 заема 8-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 4,99% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф редактиране

Релефът на общината е ниско планински, хълмист и равнинен, като цялата ѝ територията ѝ условно попада в Средния Предбалкан. Преобладават терени със средна височина от 300 до 600 m. Най-ниските части в долината на река Веселина имат надморска височина от 75 m.[1] Около 2/3 от територията ѝ се заема от северните разклонения на Еленските височини, които са прорязани напречно от проломните долини на реките Златаришка и Бебровска (десни притоци на река Веселина, от басейна на Янтра). Тук южно от село Делова махала, на границата с община Елена се намира и най-високата точка на общината – връх Кулата (901 m).

В най-северната част, северно от село Горско Ново село, в пределите на общината попадат южните склонове на уединеното възвишение Романа, с едноименния връх с височина 427 m.

Северозападната част на общината в района на общинския център и село Родина се заема от широката и равна долина на река Веселина и най-долното течение на десния ѝ приток Златаришка река.

Води редактиране

 
Златаришка река при град Златарица през лятото.

Територията на общината изцяло попада във водосборния басейн на Стара река (десен приток на Янтра). Реката протича по североизточната периферия на общината праз землищата на селата Чешма и Сливовица. Втората по значение река е Веселина (ляв приток на Стара река), която протича през северозападната, равнинна част, през землищата на град Златица и селата Родина и Горско Ново село. В нея отдясно, след общинския център, се вливат другите две големи реки в общината – Златаришка река и Бебровска река. Всичките четири реки имат почти постоянен дебит с изключение на лятото, когато водните им количества силно намаляват.

На територията на общината има изградени 10 микроязовира, които обогатяват още повече водните запаси. Използват се предимно за напояване, риборазвъждане и рибоотглеждане.

Климат редактиране

Климатът на общината е умереноконтинентален. Средните месечни максимални температури през лятото са около 28 °C, а минималните зимни −6 °C. Средната годишна температура се движи около 11 – 12 °C. Регистрирани са изключително ниски абсолютни минимални температури, когато от север нахлуват арктични въздушни маси.

Средната годишна сума на валежите се движи около 650 – 750 l/m2, с максимум през юни и минимум през февруари. Преобладават валежите от дъжд. Трайната снежна покривка се задържа 33 – 46 дни в годината. Не са редки късните и пролетни мразове. Наблюдават се 3 – 4 засушливи периода с продължителност около 10 дни. В поречията на реките се задържат мъгли, които се отразяват неблагоприятно през студения период.

Преобладават западни и северозападни ветрове. Те довеждат влажни въздушни маси от запад. В някои сезони има и силни източни и североизточни ветрове. Те са доста силни и студени, но нямат тая сила и не отвяват снежната покривка. Фьонът или южнякът, както населението го нарича, духа през февруари, март и ранна пролет, особено по северните склонове на Еленските височини, следствие на което реките силно прииждат.

Почви редактиране

Над 3/4 от територията на общината е заета от сиви горски почви. Те са характерни за най-южните части на Дунавската равнина и най-вече за Предбалкана. По поречието на реките Златаришка, Стара река и Веселина се срещат алувиално-ливадните почвени видове и по-богатите на хумус почви. На някои места почвената ерозия е силно изразена и са взети мерки за възстановяването на почвата (залесяване).

Растителност и животински свят редактиране

Растителността попада в дъбовата зона на предпланинския лесорастителен район. Дъбовете образуват чисти или смесени насаждения. Имат най-често издънков характер. Най-голямо разпространение от дървесните видове имат дъбовете – цер, зимен дъб, благун. Като подлес в състава на насажденията се срещат глог, дрян, леска, люляк и др. Освен тях в по-голямо или по-малко количество се срещат габър, явор и липа. Във високите части горите са високостеблени. Изкуствено са направени насаждения от бял и чер бор, ела, явор и други.

Обликът на ландшафта, характерен за Предбалкана и дървесните видове, определят наличие на диви свине, сърни и елени, фазани и множество пернати видове.

Население редактиране

Етнически състав (2011) редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 3991 100,00
Българи 2644 66,25
Турци 600 15,03
Цигани 99 2,48
Други 55 1,38
Не се самоопределят 63 1,58
Неотговорили 530 13,28

Раждаемост, смъртност и естествен прираст редактиране

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[3]

Година Численост
на
живородените 		Численост
на
починалите 		Естествен
прираст 		Коефициент
на
раждаемост
(в ‰) 		Коефициент
на
смъртност
(в ‰) 		Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
1985 80 143 −63 11,9 21,4 −9,4
1988 79 140 −61 13,4 23,7 −10,3
1989 78 112 −34 13,4 19,2 −5,8
1990 55 144 −89 9,5 24,9 −15,4
1991 63 132 −69 10,8 22,7 −11,9
1992 58 124 −66 9,9 21,2 −11,3
1993 69 118 −49 11,8 20,1 −8,4
1994 58 124 −66 9,8 21,0 −11,2
1995 60 140 −80 10,2 23,7 −13,6
1996 66 114 −48 11,2 19,4 −8,2
1997 42 123 −81 7,2 21,0 −13,8
1998 37 112 −75 6,4 19,3 −12,9
1999 43 101 −58 7,5 17,6 −10,1
2000 48 111 −63 8,5 19,6 −11,1
2001 51 103 −52 9,7 19,5 −9,9
2002 49 83 −34 10,0 17,0 −7,0
2003 46 99 −53 9,5 20,4 −10,9
2004 46 97 −51 9,5 20,1 −10,6
2005 57 91 −34 11,9 18,9 −7,1
2006 34 95 −61 7,1 19,9 −12,8
2007 51 75 −24 10,7 15,8 −5,0
2008 34 103 −69 7,2 21,8 −14,6
2009 44 88 −44 9,5 18,9 −9,5
2010 44 103 −59 9,5 22,3 −12,8
2011 39 75 −36 9,8 18,8 −9,0
2012 39 85 −46 9,9 21,5 −11,6
2013 35 103 −68 9,0 26,4 −17,4
2014 36 85 −49 9,3 22,0 −12,7
2015 35 83 −48 9,1 21,6 −12,5
2016 36 87 −51 9,5 22,9 −13,4
2017 34 93 −59 9,1 24,9 −15,8
2018 29 78 −49 7,9 21,2 −13,3
2019 23 81 −58 6,3 22,2 −15,9
2020 36 99 −63 10,0 27,5 −17,5
2021 37 112 −75 10,5 31,7 −21,2

Населени места редактиране

Общината има 24 населени места с общо население 3363 души към 7 септември 2021 г., в това число 1 град и 23 села.[4]

Списък на населените места в община Златарица, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.) 		Площ на землището
km2		 Забележка (старо име)
Златарица 1923 49,557 Административен център на общината
Горна Хаджийска 1 - Хаджи махле, в з-щето на с. Разсоха
Горско Ново село 513 24,276
Горско Писарево - - Сифединлери, Язаджи махле, в з-щето на с. Калайджии
Дедина 26 - Деде махле, в з-щето на с. Дединци
Дединци 4 21,489 Деде бал
Делова махала 1 - Ессе махле, в з-щето на с. Резач
Долно Шивачево 35 6,891 Терзилери, Долно Борисово
Дуровци - - Дурла, в з-щето на с. Разсоха
Дълги припек 27 - Узун гюней, в з-щето на с. Средно село
Калайджии 111 18,197 Калайджилари
Новогорци 2 - Сюлейман кьой, в з-щето на с. Средно село
Овощна - - Чокмишлери, в з-щето на с. Средно село
Равново 13 - Дюз меше, в з-щето на с. Дединци
Разсоха 29 9,914 Чатал дере
Резач 80 10,540 Сюнетчилери
Рекичка - - Ковчаз, в з-щето на с. Средно село
Родина 345 19,527 Тантури
Росно 83 13,167 Дурна дере
Сливовица 88 22,360 Козлубик
Средно село 66 36,758 Аръ кьой
Чешма 14 - Чешме махле, в з-щето на с. Сливовица
Чистово 2 - Емироолу, Челеби махле, в з-щето на с. Средно село
Чуката - - Баир махле, в з-щето на с. Средно село
ОБЩО 3363 232,676 13 населени места без землища
22 населени места с по-малко от 350 души население, от които 5 без население

Административно-териториални промени редактиране

  • през 1881 г. – заличена е с. Язаджии изселване без административен акт;
  • през 1882 г. – заличени са м. Рамазан и м. Юртю махлеси поради изселване без административен акт;
  • през 1884 г. – заличени са м. Даг махлеси и м. Ченогаците поради изселване без административен акт;
  • през 1885 г. – заличени са к. Халиловци поради изселване без административен акт;
  • през 1893 г. – заличена е м. Роман поради изселване без административен акт;
  • след 1895 г. – заличени са м. Турсун кьой и м. Ходжа кьой поради изселване без административен акт;
  • през 1898 г. – заличена е м. Дедина поради изселване без административен акт;
  • Указ № 803/обн. 23 януари 1923 г. – признава м. Дурна дере за с. Дурна дере;
  • Указ № 347/обн. 16.07.1925 г. – признава м. Аръ кьой за с. Аръ кьой;
  • между 1926 и 1934 г. – преименувана е м. Сифединлери (Язаджи махле) на м. Горско Писарево без административен акт;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава м. Бързаково за с. Бързаково;
– преименува м. Дюз меше на м. Равново;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Келлери на м. Горно Борисово;
– преименува м. Деде бал на м. Дединци;
– преименува м. Терзилери на м. Долно Борисово;
– преименува м. Дурла на м. Дуровци;
– преименува м. Яйла кьой на м. Изворци;
– преименува м. Сюлейман кьой на м. Новогорци;
– преименува с. Юмрук кая на с. Пестник;
– преименува м. Хасър кьой на м. Рибарско;
– преименува с. Дурна дере на с. Росно;
– преименува с. Козлубик на с. Сливовица;
– преименува м. Хамза махле на м. Усойна;
– преименува м. Чешме махле на м. Чешма;
– преименува м. Ессе махле на м. Делова махала;
– преименува м. Сюргюлии на м. Долна Хаджийска;
– преименува м. Узун гюней на м. Дълги припек;
– преименува м. Калайджилари на м. Калайджии;
– преименува м. Гьол кьой на м. Локвата;
– преименува м. Чокмишлери на м. Овощна;
– преименува м. Емирлери на м. Повеля;
– преименува м. Чатал дере на м. Разсоха;
– преименува м. Сюнетбилери на м. Резач;
– преименува с. Аръ кьой на с. Средно село;
– преименува м. Емироолу (Челеби махле) на м. Чистово;
– преименува м. Баир махле на м. Чуката;
  • през 1945 г. – възстановена е заличената през 1898 г. м. Дедина без административен акт;
  • между 1946 и 1956 г. – заличена е м. Усойна поради изселване без административен акт;
  • МЗ № 5750/обн. 24.09.1947 г. – преименува м. Горно Борисово на м. Горно Шивачево и м. Долно Борисово на м. Долно Шивачево;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Тантури на с. Родина;
  • Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува м. Ковчаз на м. Рекичка;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Бързаково, м. Изворци, м. Повеля и м. Рибарско поради изселване;
– заличава м. Ормани и я присъединява като квартал на с. Сливовица;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Долна Хаджийска поради изселване;
  • Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава м. Локвата и с. Пестник поради изселване;
  • указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Златарица за гр. Златарица;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Долно Шивачево, м. Дълги припек, м. Калайджии, м. Равново, м. Резач и м. Чешма за села;
  • Указ № 970/обн. ДВ бр.27/04.04.1986 г. – заличава м. Горно Шивачево и присъединява землището ѝ към с. Долно Шивачево;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Транспорт редактиране

В югозападната част на общината, през град Златарица преминава участък от 9,7 km от трасето на жп линията Горна Оряховица – Елена.[5] През 2002 г. пътническото движение по линията е преустановено със заповед на Правителството. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерски съвет.[6]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32 km:

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ www.zlataritsa.net
  2. ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  3. ↑ Демографски анализ на Област Велико Търново. // riokoz-vt.com. Архивиран от оригинала на 2015-06-18. Посетен на 16 март 2016.
  4. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  5. ↑ www.lyaskovets.net
  6. ↑ Постановление № 324 от 23 декември 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Златарица_(община)&oldid=11965341“.