Златарица (община)

Златарица (община) Координати: 43°03′59.99″ с. ш. 25°54′00″ и. д. / 43.05° с. ш. 25.9° и. д.
	Сградата на общината в гр. Златарица
Общи данни
Област	Велико Търново
Площ	232.68 km²
Население	4 636 души
Адм. център	Златарица
Брой селища	24
Сайт	zlataritsa.bg
Управление
Кмет	Михаил Ганев; (БСП)
Общ. съвет	11 съветници ВМРО (5); Бъдеще за Златарица (4); ГЕРБ (2);

Вижте пояснителната страница за други значения на Златарица.

Община Златарица се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в югоизточната част на област Велико Търново. С площта си от 232,676 km² заема 8-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 4,99% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на юг – община Елена;
на запад – община Велико Търново;
на северозапад – община Лясковец;
на север – община Стражица;
на изток – община Антоново от област Търговище;

РелефРедактиране

Релефът на общината е ниско планински, хълмист и равнинен, като цялата ѝ територията ѝ условно попада в Средния Предбалкан. Преобладават терени със средна височина от 300 до 600 m. Най-ниските части в долината на река Веселина имат надморска височина от 75 m.^[1]. Около 2/3 от територията ѝ се заема от северните разклонения на Еленските височини, които са прорязани напречно от проломните долини на реките Златаришка и Бебровска (десни притоци на река Веселина, от басейна на Янтра). Тук южно от село Делова махала, на границата с община Елена се намира и най-високата точка на общината – връх Кулата (901 m).

В най-северната част, северно от село Горско Ново село, в пределите на общината попадат южните склонове на уединеното възвишение Романа, с едноименния връх с височина 427 m.

Северозападната част на общината в района на общинския център и село Родина се заема от широката и равна долина на река Веселина и най-долното течение на десния ѝ приток Златаришка река.

ВодиРедактиране

Златаришка река при град Златарица през лятото.

Територията на общината изцяло попада във водосборния басейн на Стара река (десен приток на Янтра). Реката протича по североизточната периферия на общината праз землищата на селата Чешма и Сливовица. Втората по значение река е Веселина (ляв приток на Стара река), която протича през северозападната, равнинна част, през землищата на град Златица и селата Родина и Горско Ново село. В нея отдясно, след общинския център, се вливат другите две големи реки в общината – Златаришка река и Бебровска река. Всичките четири реки имат почти постоянен дебит с изключение на лятото, когато водните им количества силно намаляват.

На територията на общината има изградени 10 микроязовира, които обогатяват още повече водните запаси. Използват се предимно за напояване, риборазвъждане и рибоотглеждане.

КлиматРедактиране

Климатът на общината е умерено-континентален. Средните месечни максимални температури през лятото са около 28 °C, а минималните зимни -6 °C. Средната годишна температура се движи около 11 – 12 °C. Регистрирани са изключително ниски абсолютни минимални температури, когато от север нахлуват арктични въздушни маси.

Средната годишна сума на валежите се движи около 650 – 750 l/m², с максимум през юни и минимум през февруари. Преобладават валежите от дъжд. Трайната снежна покривка се задържа 33 – 46 дни в годината. Не са редки късните и пролетни мразове. Наблюдават се 3 – 4 засушливи периода с продължителност около 10 дни. В поречията на реките се задържат мъгли, които се отразяват неблагоприятно през студения период.

Преобладават западни и северозападни ветрове. Те довеждат влажни въздушни маси от запад. В някои сезони има и силни източни и североизточни ветрове. Те са доста силни и студени, но нямат тая сила и не отвяват снежната покривка. Фьонът или южнякът, както населението го нарича, духа през февруари, март и ранна пролет, особено по северните склонове на Еленските височини, следствие на което реките силно прииждат.

ПочвиРедактиране

Над 3/4 от територията на общината е заета от сиви горски почви. Те са характерни за най-южните части на Дунавската равнина и най-вече за Предбалкана. По поречието на реките Златаришка, Стара река и Веселина се срещат алувиално-ливадните почвени видове и по-богатите на хумус почви. На някои места почвената ерозия е силно изразена и са взети мерки за възстановяването на почвата (залесяване).

Растителност и животински святРедактиране

Растителността попада в дъбовата зона на предпланинския лесорастителен район. Дъбовете образуват чисти или смесени насаждения. Имат най-често издънков характер. Най-голямо разпространение от дървесните видове имат дъбовете – цер, зимен дъб, благун. Като подлес в състава на насажденията се срещат глог, дрян, леска, люляк и др. Освен тях в по-голямо или по-малко количество се срещат габър, явор и липа. Във високите части горите са високостеблени. Изкуствено са направени насаждения от бял и чер бор, ела, явор и други.

Обликът на ландшафта, характерен за Предбалкана и дървесните видове, определят наличие на диви свине, сърни и елени, фазани и множество пернати видове.

НаселениеРедактиране

Етнически състав (2011)Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост	Дял (в %)
Общо	3991	100,00
Българи	2644	66,25
Турци	600	15,03
Цигани	99	2,48
Други	55	1,38
Не се самоопределят	63	1,58
Не отговорили	530	13,28

Раждаемост, смъртност и естествен прирастРедактиране

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:^[3]

Година	Численост на живородените	Численост на починалите	Естествен прираст	Коефициент на раждаемост (в ‰)	Коефициент на смъртност (в ‰)	Коефициент на естествен прираст (в ‰)
1985	80	143	-63	11.9	21.4	-9.4
1988	79	140	-61	13.4	23.7	-10.3
1989	78	112	-34	13.4	19.2	-5.8
1990	55	144	-89	9.5	24.9	-15.4
1991	63	132	-69	10.8	22.7	-11.9
1992	58	124	-66	9.9	21.2	-11.3
1993	69	118	-49	11.8	20.1	-8.4
1994	58	124	-66	9.8	21.0	-11.2
1995	60	140	-80	10.2	23.7	-13.6
1996	66	114	-48	11.2	19.4	-8.2
1997	42	123	-81	7.2	21.0	-13.8
1998	37	112	-75	6.4	19.3	-12.9
1999	43	101	-58	7.5	17.6	-10.1
2000	48	111	-63	8.5	19.6	-11.1
2001	51	103	-52	9.7	19.5	-9.9
2002	49	83	-34	10.0	17.0	-7.0
2003	46	99	-53	9.5	20.4	-10.9
2004	46	97	-51	9.5	20.1	-10.6
2005	57	91	-34	11.9	18.9	-7.1
2006	34	95	-61	7.1	19.9	-12.8
2007	51	75	-24	10.7	15.8	-5.0
2008	34	103	-69	7.2	21.8	-14.6
2009	44	88	-44	9.5	18.9	-9.5
2010	44	103	-59	9.5	22.3	-12.8
2011	39	75	-36	9.8	18.8	-9.0
2012	39	85	-46	9.9	21.5	-11.6
2013	35	103	-68	9.0	26.4	-17.4
2014	36	85	-49	9.3	22.0	-12.7

Населени местаРедактиране

Общината има 24 населени места с общо население 3 363 души към 7 септември 2021 г., в това число 1 град и 23 села.^[4]

**Списък на населените места в община Златарица, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Златарица	1923	49,557	Административен център на общината
Горна Хаджийска	1	-	Хаджи махле, в з-щето на с. Разсоха
Горско Ново село	513	24,276
Горско Писарево	-	-	Сифединлери, Язаджи махле, в з-щето на с. Калайджии
Дедина	26	-	Деде махле, в з-щето на с. Дединци
Дединци	4	21,489	Деде бал
Делова махала	1	-	Ессе махле, в з-щето на с. Резач
Долно Шивачево	35	6,891	Терзилери, Долно Борисово
Дуровци	-	-	Дурла, в з-щето на с. Разсоха
Дълги припек	27	-	Узун гюней, в з-щето на с. Средно село
Калайджии	111	18,197	Калайджилари
Новогорци	2	-	Сюлейман кьой, в з-щето на с. Средно село
Овощна	-	-	Чокмишлери, в з-щето на с. Средно село
Равново	13	-	Дюз меше, в з-щето на с. Дединци
Разсоха	29	9,914	Чатал дере
Резач	80	10,540	Сюнетчилери
Рекичка	-	-	Ковчаз, в з-щето на с. Средно село
Родина	345	19,527	Тантури
Росно	83	13,167	Дурна дере
Сливовица	88	22,360	Козлубик
Средно село	66	36,758	Аръ кьой
Чешма	14	-	Чешме махле, в з-щето на с. Сливовица
Чистово	2	-	Емироолу, Челеби махле, в з-щето на с. Средно село
Чуката	-	-	Баир махле, в з-щето на с. Средно село
ОБЩО	3363	232,676	13 населени места без землища 22 населени места с по-малко от 350 души население, от които 5 без население

Административно-териториални промениРедактиране

през 1881 г. – заличена е с. Язаджии изселване без административен акт;
през 1882 г. – заличени са м. Рамазан и м. Юртю махлеси поради изселване без административен акт;
през 1884 г. – заличени са м. Даг махлеси и м. Ченогаците поради изселване без административен акт;
през 1885 г. – заличени са к. Халиловци поради изселване без административен акт;
през 1893 г. – заличена е м. Роман поради изселване без административен акт;
след 1895 г. – заличени са м. Турсун кьой и м. Ходжа кьой поради изселване без административен акт;
през 1898 г. – заличена е м. Дедина поради изселване без административен акт;
Указ № 803/обн. 23 януари 1923 г. – признава м. Дурна дере за с. Дурна дере;
Указ № 347/обн. 16.07.1925 г. – признава м. Аръ кьой за с. Аръ кьой;
между 1926 и 1934 г. – преименувана е м. Сифединлери (Язаджи махле) на м. Горско Писарево без административен акт;
Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава м. Бързаково за с. Бързаково;

– преименува м. Дюз меше на м. Равново;

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Келлери на м. Горно Борисово;

– преименува м. Деде бал на м. Дединци;

– преименува м. Терзилери на м. Долно Борисово;

– преименува м. Дурла на м. Дуровци;

– преименува м. Яйла кьой на м. Изворци;

– преименува м. Сюлейман кьой на м. Новогорци;

– преименува с. Юмрук кая на с. Пестник;

– преименува м. Хасър кьой на м. Рибарско;

– преименува с. Дурна дере на с. Росно;

– преименува с. Козлубик на с. Сливовица;

– преименува м. Хамза махле на м. Усойна;

– преименува м. Чешме махле на м. Чешма;

МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Хаджи махле на м. Горна Хаджийска;

– преименува м. Ессе махле на м. Делова махала;

– преименува м. Сюргюлии на м. Долна Хаджийска;

– преименува м. Узун гюней на м. Дълги припек;

– преименува м. Калайджилари на м. Калайджии;

– преименува м. Гьол кьой на м. Локвата;

– преименува м. Чокмишлери на м. Овощна;

– преименува м. Емирлери на м. Повеля;

– преименува м. Чатал дере на м. Разсоха;

– преименува м. Сюнетбилери на м. Резач;

– преименува с. Аръ кьой на с. Средно село;

– преименува м. Емироолу (Челеби махле) на м. Чистово;

– преименува м. Баир махле на м. Чуката;

през 1945 г. – възстановена е заличената през 1898 г. м. Дедина без административен акт;
между 1946 и 1956 г. – заличена е м. Усойна поради изселване без административен акт;
МЗ № 5750/обн. 24.09.1947 г. – преименува м. Горно Борисово на м. Горно Шивачево и м. Долно Борисово на м. Долно Шивачево;
Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Тантури на с. Родина;
Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува м. Ковчаз на м. Рекичка;
Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Бързаково, м. Изворци, м. Повеля и м. Рибарско поради изселване;

– заличава м. Ормани и я присъединява като квартал на с. Сливовица;

Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Долна Хаджийска поради изселване;
Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава м. Локвата и с. Пестник поради изселване;
указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Златарица за гр. Златарица;
Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Долно Шивачево, м. Дълги припек, м. Калайджии, м. Равново, м. Резач и м. Чешма за села;
Указ № 970/обн. ДВ бр.27/04.04.1986 г. – заличава м. Горно Шивачево и присъединява землището ѝ към с. Долно Шивачево;
На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

ТранспортРедактиране

В югозападната част на общината, през град Златарица преминава участък от 9,7 km от трасето на жп линията Горна Оряховица – Елена^[5]. През 2002 г. пътническото движение по линията е преустановено със заповед на Правителството. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерски съвет.^[6]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32 km:

участък от 3,5 km от Републикански път II-53 (от km 33,3 до km 36,8);
последният участък от 14,2 km от Републикански път III-4004 (от km 7,9 до km 22,1);
участък от 8,2 km от Републикански път III-4082 (от km 21,4 до km 29,6);
последният участък от 6,1 km от Републикански път III-5301 (от km 3,9 до km 10,0).