Иваново (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Иваново.
Община Иваново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Русе.
Иваново (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Русе |
Площ | 490,75 km² |
Население | 9 514 души |
Адм. център | Иваново |
Брой селища | 13 |
Сайт | www.ivanovo.bg |
Управление | |
Кмет | Георги Миланов (ГЕРБ; 2011) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Иваново (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината се намира в централната част на област Русе. С площта си от 490,748 km2 заема 2-ро място сред 8-те общини на областта, което съставлява 16,95% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Русе;
- на изток – община Ветово и община Цар Калоян, област Разград;
- на югоизток – община Опака, област Търговище;
- на югозапад – община Две могили;
- на запад – община Борово;
- на северозапад – Румъния.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеТериторията на община Иваново е разположена в най-западната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е равнинен и равнинно-хълмист с дълбоко всечени долини на реките Русенски Лом, Бели Лом, Черни Лом и Малки Лом спрямо околния терен. Източният район на общината заключен между дълбоките долини на реките Черни Лом на запад и Бели Лом на север се заема от крайните западни разклонения на Разградските височини, като тук преобладава хълмистият релеф. В тях, югозападно от село Церовец се намира максималната височина на общината – 353 m. На запад от долините на Русенски Лом и Бели Лом до река Дунав на северозапад релефът е равнинно-хълмист с по-загладени форми. Северно от село Пиргово, на брега на река Дунав се намира най-ниската точка на община Иваново – 16 m н.в.
Води, климат, почви, растителност
редактиранеПо северозападната граница на общината с Румъния на протежение от 14 km (от km 507 до km 521, километрите се отчитат нагоре от устието на реката) преминава част от долното течение на река Дунав.
На около 3 km източно от село Иваново на 46 m н.в. се сливат реките Бели Лом и Черни Лом и дават началото на река Русенски Лом. Тя протича през община Иваново с повече от половината от цялото си течение в северозападна посока, в много дълбока, каньоновидна долина с множество меандри. Преминава покрай селата Божичен и Красен и северозападно от последното напуска нейните предели. Река Бели Лом (дясна съставяща на Русенски Лом) навлиза в общината източно от село Нисово и по цялото си протежение до сливането си с Черни Лом тече на запад в много дълбока каньоновидна долина с множество меандри. Западно от село Нисово отляво в нея се влива най-големият ѝ приток – река Малки Лом. Тя навлиза в общината източно от село Сваленик, минава през селото и тече до устието си в северозападна посока също в много дълбока (на место до 100 m спрямо околния терен) каньоновидна долина с множество меандри. Долината на река Черни Лом се характеризира със същите показатели както на предишните две реки, като на места дълбочината на долината ѝ надхвърля 100 m. Реката навлиза в общината южно от село Табачка и с множество меандри се насочва на изток. При село Червен завива на север, а след това на северозапад и достига до село Кошов. От там главното ѝ направление става северно и след около 6-7 km се слива с река Бели Лом, като двете дават началото на Русенски Лом.
Поречията и на четирите реки са включени в Природния парк „Русенски Лом“, обявен за защитена територия през 1970 г. Богатото биологично разнообразие, уникалният ландшафт и забележителното културно-историческо наследство превръщат парка в притегателен център за развитието на вътрешен и международен туризъм.
Климатът е умереноконтинентален. Лятото е сухо и горещо. Средната годишна температура е около 12 °C, средната юлска 20 – 22 °C, а средната януарска – от 0 °C до -3 °C. Средногодишното количество на валежите е 550 – 650 мм.
Почвите са разнообразни (черноземни – 91%, сиви горски, алувиални и алувиално-ливадни) и са подходящи за отглеждане на зеленчуци, зърнени и фуражни култури, лозя и др.
В община Иваново преобладава степната растителна формация. Природните условия са предопределили образуването на три вегетационни растителни типа. Върху алувиално-ливадните почви с високо ниво на подпочвени води и по-влажен микроклимат край река Дунав са разпространени влаголюбиви растителни видове – върба, бяла, черна и канадска топола др. Горите са с площ 43 602 дка, което е 11% от общата територия. Основните дървесни видове са черен, летен и зимен дъб; акация, липа, орех, топола, бряст, келев габър и др. Храстите са представени от смрадлика, глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др., а от тревистите растения – житни треви, кувило, коприва, кокиче, минзухар, синчец, бръшлян и др.
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 9429 | 100,00 |
Българи | 7153 | 75,86 |
Турци | 1577 | 16,72 |
Цигани | 203 | 2,15 |
Други | 72 | 0,76 |
Не се самоопределят | 26 | 0,28 |
Неотговорили | 398 | 4,22 |
Движение на населението (1934 – 2021)
редактиранеОбщина Иваново | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 23361 | 23946 | 20212 | 19489 | 17314 | 14656 | 13089 | 11092 | 9429 | 7651 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
редактиранеОбщината има 13 населени места с общо население от 7651 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Божичен | 171 | 15,894 | Сваленик | 644 | 42,736 | ||
Иваново | 666 | 22,430 | Гара Иваново | Табачка | 127 | 34,250 | |
Кошов | 264 | 29,561 | Тръстеник | 1030 | 57,790 | ||
Красен | 661 | 30,858 | Церовец | 53 | 22,262 | ||
Мечка | 516 | 27,473 | Червен | 157 | 38,171 | ||
Нисово | 102 | 28,258 | Щръклево | 1963 | 86,652 | Щръкльово, Щърклево | |
Пиргово | 1297 | 54,413 | Пиргос | ОБЩО | 7651 | 490,748 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- между 1920 и 1923 г. – н.м. Дикилиташки ханове (от с. Мечка) е призната за отделно населено място – м. Дикили таш без административен акт;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Пиргос на с. Пиргово;
- – преименува м. Дикили таш на м. Стълпище;
- МЗ № 764/обн. 07. 06.1943 г. – признава н.м. Гара Иваново за отделно населено място – гар.с. Гара Иваново;
- Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – заличава с. Иваново и го присъединява като квартал на гар.с. Гара Иваново;
- – признава гар.с. Гара Иваново за с. Иваново;
- Указ № 958/обн. 28.12.1965 г. – заличава м. Стълпище поради изселване;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Щръкльово (Щърклево) на с. Щръклево;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя селата Красен, Нисово и Щръклево заедно с техните землища от бившата община Щръклево и ги присъединява към Община Иваново;
- – отделя селата Сваленик и Церовец заедно с техните землища от бившата Община Щръклево, област Русе и ги присъединява към община Хлебарово, Област Разград;
- Указ № 423/обн. 26.09.2003 г. – отделя селата Сваленик и Церовец заедно с техните землища от община Цар Калоян, област Разград и ги присъединява към Община Иваново, област Русе;
Транспорт
редактиранеОт север на юг, през средата на общината преминава участък от 17,9 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.
През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 95,3 km:
- участък от 14,7 km от Републикански път I-2 (от km 16,6 до km 31,3);
- участък от 14,8 km от Републикански път I-5 (от km 12,8 до km 27,6);
- началният участък от 19,8 km от Републикански път II-52 (от km 0 до km 19,8);
- началният участък от 28,3 km от Републикански път III-202 (от km 0 до km 28,3);
- участък от 17,7 km от Републикански път III-501 (от km 8,6 до km 26,3).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-4. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-5. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-16. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-17. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.