Куклен (община)
Община Куклен се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.
| Община Куклен | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Пловдив |
| Площ | 148.38 km² |
| Население | 6 612 души |
| Адм. център | Куклен |
| Брой селища | 6 |
| Сайт | kuklen.org |
| Управление | |
| Кмет | Мария Белчева (ГЕРБ; 2015) |
| Общ. съвет | 13 съветници
|
.png) | |
| Община Куклен в Общомедия | |
География редактиране
Географско положение, граници, големина редактиране
Общината е разположена в южната част на област Пловдив. С площта си от 148,375 km2 заема 13-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 2,48% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад и север – община Родопи;
- на изток и юг – община Асеновград.
Природни ресурси редактиране
Релеф редактиране
Релефът на общината варира от равнинен в североизточната част до средно планински в централната и южната. Територията ѝ попада в южните предели на Горнотракийската низина, и крайните северни части на Западните Родопи.
Крайния североизточен район на общината (около 10% от територията ѝ), част от землището на град Куклен попада в южната част на Горнотракийската низина, като тук на границата с община Родопи, на разклона за с. Крумово се намира най-ниската ѝ точка – 167 m н.в.
Останалите около 90% от територията на общината се заемат от крайните северни разклонения на Западните Родопи, като в нейните предели попадат източните, североизточните и централните части на Белочерковския рид, който е североизточно разклонение на мощния рид Чернатица. Най-високата му точка на територията на общината е връх Бяла черква 1646,2 m, разположен южно от летовището Бяла черква.
Води редактиране
През средата на Белочерковския рид, от запад на изток, в много дълбока и непроходима долина протича река Луковица (23 km, ляв приток на Чепеларска река) с цялото си горно и част от средното си течение. По северните и североизточни склонове на рида в дълбоки долини и дерета протичат къси и непостоянни реки и потоци, водите на които достигайки периферията на Горнотракийската низина се включват в множество напоителни канали.
Природни и исторически забележителности редактиране
На около 4 km югозападно от град Куклен, на 450 m н.в., всред красива природа се намира изграденият преди 1000 г. манастир „Св. св. Козма и Дамян“, намерил място и в разказа „Козият рог“ на Николай Хайтов. Същият е признат за „Паметник на културата с национално значение“. В църквата към него се съхраняват много ценни икони и стенописи от различни епохи. Манастирът векове наред е бил средище на българската книжнина и култура. В чест на двамата лечители-безсребреници живели в Мала Азия и в околностите на Рим, манастирът има два празника през годината на 1 юли и на 1 ноември, на които се събира множество от всички краища на България. Пред самите порти на манастира блика изключително студен и бистър извор-„Аязмото“, за лечебната сила на който и до днес се носят легенди. За това свидетелствуват запазените желязна верига с метални гривни прикачени към голям камък в преддверието на църквата, с помощта на които са били усмирявани душевно болните хора, търсейки и намирайки своето излекуване. Със средства от програмата САПАРД, през 2008 г., общината изгради асфалтов път до манастира, което прави достъпа лесен и приятен. Заедно с намиращите се още 4 – 5 манастира в съседните общини Бачковски, „Св. Кирик“, Араповски, Мулдавски и Белочерковският „Св. св. Петър и Павел“, също на територията на община Куклен, биха могли да бъдат една прекрасна дестинация за религиозен туризъм.
В южната част от територията на общината върху площ от 23 000 дка, с надморска височина от 700 до 1700 m се простира Лесопарк „Родопи“ с четири курортно-туристически ядра – хижа „Здравец“ (на 1250 m н.в.), летовище „Копривките“ (на 1350 m), летовище „Студенец“ (на 1450 m) и летовище „Бяла черква“ (на 1650 – 1700 m). Със Заповед на МНЗСГ от 1963 г. летовище „Бяла Черква“ е признато за планински климатичен курорт. Именно там е изградена ски писта с параметри, отговарящи на международните норми за дължина и денивелация между старта и финала. На нея се провеждат официални състезания от регионален мащаб. С разработения през тази година ОУП на ски зона „Бяла Черква“ се предвижда изграждането на нови 7 – 8 писти, с обща дължина над 10 km, по които ще могат да се пързалят едновременно 2500 скиора.
В подножието на връх Бяла Черква се намира манастира „Св. св. Петър и Павел“, който в недалечното минало изгоря до основи, но едното му крило, вече е възстановено. На територията на лесопарка има изградени и функционират 12 хотела с 636 легла, множество почивни станции на различни ведомства, къмпинги и частни вили с общо над 2000 легла. В летовището „Студенец“ се намира популярният и търсен екохотел „Здравец“ със 160 легла, извършващ спа процедури. Заоблените била на тази част на Родопите правят лесно достъпни и приятни за всички възрастови групи десетки туристически пътеки, водещи към красиви местности и природни феномени с обща дължина над 150 km.
Населени места редактиране
Общината се състои от 6 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Гълъбово | 313 | 16,905 | Новосел | Руен | 166 | 5,837 | Паная, Богородично |
| Добралък | 56 | 61,653 | Добролък | Цар Калоян | 78 | 7,407 | Ени кьой |
| Куклен | 5610 | 31,524 | Яврово | 53 | 25,049 | Яворово | |
| ОБЩО | 6276 | 148,375 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени редактиране
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Паная на с. Богородично;
- – преименува с. Добралък на с. Добролък;
- – преименува с. Ени кьой на с. Цар Калоян;
- Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Новосел на с. Гълъбово;
- Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Богородично на с. Руен;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – възстановява старото име на с. Добролък на с. Добралък;
- – преименува с. Яврово на с. Яворово;
- Указ № 2072/обн. 27.11.1979 г. – възстановява старото име на с. Яворово на с. Яврово;
- Указ № 167/обн. 03.07.2001 г. – отделя селата Гълъбово, Добралък, Куклен, Руен, Цар Калоян и Яврово и техните землища от община Родопи и създава нова община Куклен с административен център с. Куклен;
- Реш. МС № 352/обн. 23.05.2006 г. – признава с. Куклен за гр. Куклен.
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 6431 | 3631 | 1750 | 516 | 12 | 98 | 424 | 100,00 | 56,46 | 27,21 | 8,02 | 0,18 | 1,52 | 6,59 |
| Куклен | 5858 | 3061 | 1749 | 516 | 12 | 98 | 422 | Куклен | 52,25 | 29,85 | 8,80 | 0,20 | 1,67 | 7,20 |
| Гълъбово | 183 | 183 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Гълъбово | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Добралък | 98 | 98 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Добралък | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Руен | 156 | 156 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Руен | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Цар Калоян | 68 | 65 | 0 | 0 | 2 | Цар Калоян | 95,58 | 0,00 | 0,00 | 2,94 | ||||
| Яврово | 68 | 68 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Яврово | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Вероизповедания редактиране
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 6431 | 100,00 |
| Православие | 3005 | 46,72 |
| Католицизъм | 71 | 1,10 |
| Протестантство | 132 | 2,05 |
| Ислям | 1176 | 18,28 |
| Друго | 6 | 0,09 |
| Нямат | 87 | 1,35 |
| Не се самоопределят | 544 | 8,45 |
| Непоказано | 1410 | 21,92 |
Политика редактиране
Общински съвет редактиране
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7][8]
| Партия, коалиция или инициативен комитет | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 | 2019 |
|---|---|---|---|---|---|
| Избирателна активност по време на изборите | 63,15 % | 65,61 % | 65,54 % | 64,56 % | |
| Общ брой места | 13 | 13 | 13 | 13 | 13 |
| ГЕРБ | 2 | 2 | 3 | 4 | |
| Движение за права и свободи | 5 | 5 | 4 | 3 | 4 |
| Коалиция ЗС „Александър Стамболийски“ (Национален фронт за спасение на България, Съюз на демократичните сили, Алтернатива за българско възраждане, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“) |
3 | ||||
| ВМРО – Българско национално движение | 2 | ||||
| Нова алтернатива | 3 | ||||
| Зелена партия | 2 | ||||
| Реформаторски блок | 2 | ||||
| Политически клуб „Тракия“ | 5 | ||||
| Българска социалистическа партия | 5 | 2 | |||
| Съюз на демократичните сили | 2 | 3 | |||
| „Коалиция за Куклен“ (Българска социалистическа партия, ВМРО – Българско национално движение) | 2 | ||||
| Ангел Петров Милянчев – инициативен комитет | 1 | ||||
| Недялка Иванова Чалъмова – инициативен комитет | 1 |
Транспорт редактиране
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 31,7 km:
- участък от 4,1 km от Републикански път II-86 (от km 16,7 до km 20,8);
- участък от 25,2 km от Републикански път III-8604 (от km 7 до km 32,2);
- последният участък от 2,4 km от Републикански път III-8606 (от km 5,8 до km 8,2).
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 5 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Куклен“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Куклен“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Куклен“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Куклен“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно община Куклен- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
