Кърджали (община)

(пренасочване от Община Кърджали)
Вижте пояснителната страница за други значения на Кърджали.

Община Кърджали се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

Кърджали (община)
Map of Kardzhali municipality (Kardzhali Province).png
      
Герб
Общи данни
ОбластОбласт Кърджали
Площ574.742 km²
Население74 620 души
Адм. центърКърджали
Брой селища118
Сайтwww.kardjali.bg
Управление
КметХасан Азис
(ДПС)
Общ. съвет41 съветници
  • ДПС (24)
  • ГЕРБ (11)
  • БСП (4)
  • РБ (2)
Bulgaria Kardzhali Municipality geographic map bg.svg
Кърджали (община) в Общомедия

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в централната и североизточна част на област Кърджали. С площта си от 574,742 km2 заема 2-ро сред 7-те общините на областта, което съставлява 17,90% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на община Кърджали е ниско планински и хълмист. С изключение на най-северозападния ѝ ъгъл (землището на село Ненково), който попада в пределите на Западните Родопи, цялата останала част на общината се заема полупланинските ридове на Източните Родопи.

В най-северозападната ѝ част се простират крайните югоизточни разклонения на рида Каракулас (Гордюва чука), част от Переликско-Преспански дял на Западните Родопи. Тук южно от село Ненково се издига връх Бездивен (1140 m), най-високата точка на общината.

На север от долината на река Арда се простират части от два източнородопски рида: на запад – източната част на рида Чуката с връх Мастатепе (843 m), северозападно от село Севдалина, а на изток от долината на река Перпере – най-западната част на рида Гората, с връх Хисар (575 m), разположен югозападно от село Бащино.

Райните южно от долината на Арда се заемат от крайните северни разклонения на други два източнородопски рида. На юг от язовир „Кърджали“ и западно от долината на река Върбица са северните части на рида Жълти чал – Синия връх (843 m), разположен югозападно от село Велешани. На юг от язовир „Студен кладенец“ и източно от устието на река Върбица се простират крайните северни склонове на Стръмни рид с максимална височина от 821 m, южно от язовира.

Минималната височина на общината е водното огледало на язовир „Студен кладенец“ – 225 m н.в. (кота преливник).

ВодиРедактиране

Община Кърджали е изключително богата на водни ресурси. От запад на изток през нея преминава горната част от средното течение на най-голямата родопска река Арда. На територията на общината тя получава четири по-големи притока: леви – Боровица и Перперек; десни – Кьошдере и Върбица. С изключение на река Кьошдере, която почти изцяло протича през общината, останалите три реки протичат през нея само с долните си течения. Река Боровица навлиза в община Кърджали от към община Черноочене, минава през село Ненково, завива на юг и се влива в лявата „опашка“ на язовир „Кърджали“. Река Перперек също навлиза откъм община Черноочене при село Три могили и тече на югоизток в широка долина. При село Перперек завива на юг, а след село Сватбаре – на югозапад и се влива от север в язовир „Студен кладенец“. Река Кьошдере води началото си от община Ардино, навлиза в общината северозападно от село Велешани, тече на североизток в дълбока и залесена долина и се влива отляво в река Арда при град Кърджали. Река Върбица протича през общината с най-долното си течение и се влива от юг в язовир „Студен кладенец“ при село Соколско.

На територията на община Кърджали се намират два от най-големите български язовира – „Кърджали“ и „Студен кладенец“. В пределите на общината попадат долната и средната част на язовир „Кърджали“ и средната и горна част на язовир „Студен кладенец“. Преградната стена на язовир „Кърджали“ е най-високата в България и е изградена на около 2 km западно от град Кърджали.

КлиматРедактиране

Община Кърджали попада в южнобългарската климатична област и по-точно в източнородопския климатичен район, повлиян от топлото средиземноморско влияние. Зимата е сравнително мека. Минималните температури през зимните месеци са сравнително високи. Лятото е слънчево и горещо, като максималните температури достигат до 40 °C. Средната зимна температура е около 0 °C, а през лятото – 24 °C. Средната годишна температура се движи в границите на 11 – 13 °C. Годишната температурна сума е около 4000 градуса.

През есенно-зимния период под влияние на средиземноморските циклони падат едни от най-големите валежи. Наблюдават се два максимума: зимен – ноември, декември, януари; пролетен – май, юни, юли и един минимум – август, септември. Поради южното положение на общината голяма част от зимните валежи падат във вид на дъжд или дъжд и сняг. През пролетта падат достатъчно количество валежи, които осигуряват добро овлажняване на почвата. От юли започва сравнително ясно очертан безвалежен период, проявен най-добре в края на лятото и в началото на есента, който продължава до октомври. Годишната сума на валежите е около 600 l/m3.

НаселениеРедактиране

Етнически състав (2011)Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 67 460 100,00
Българи 24 285 36,00
Турци 33 276 49,33
Цигани 1013 1,50
Други 225 0,33
Не се самоопределят 1155 1,71
Не отговорили 7506 11,13

Населени местаРедактиране

Общината има 118 населени места с общо население 62 005 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Кърджали, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Айрово 527 Рамиш, Рам кьой, в землището на с. Опълченско Люляково 258 3,688 Идризлии
Багра 42 2,400 Бояджи кьой Майсторово 2 2,397 Рюстемлер
Бащино 168 10,185 Хасан бабалар, Бащина Македонци 129 4,965 Къшла арасъ
Бели пласт 354 17,468 Акче кайряк, Бели плаз Мартино 7 Апазлар, в землището на с. Голяма бара
Бленика 158 4,112 Терзи алилер гюллю Миладиново 276 9,281 Деделер
Божак 38 1,871 Делиджилер Мост 561 13,136 Кьопрюлии
Бойно 290 8,131 Исмаилер Мургово 251 7,264 Есмерлии
Болярци 116 6,697 Алем бейлер Мъдрец 152 5,452 Софулар
Брош 194 2,899 Теке менетлер Невестино 111 1,225 Бююк дере, Кадънче
Бяла поляна 94 5,815 Акча алан Ненково 79 27,191 Мемелер
Бялка 21 2,146 Дутлуджа, Белка Опълченско 793 2,667 Хаджи Мехмедлер
Велешани 110 9,677 Тюрк кабаач Орешница 148 9,242 Хасъмлар
Висока 5 Салтъклар, в землището на с. Ненково Островица 276 5,149 Аша ада
Висока поляна 230 8,183 Яйлъджик Охлювец 203 3,964 Сюле кьой
Вишеград 297 1,971 Хисар юстю Панчево 209 4,324 Айваджик
Воловарци 85 5,022 Юкюзчилар Пеньово 155 1,704 Кьоселер
Върбенци 33 2,277 Сюйчук Пепелище 271 2,413 Кюлджилар
Главатарци 16 0,995 Емир оглар, Главатари Перперек 655 6,651 Яшлар
Глухар 796 2,939 Сагърлер, Сарлар Петлино 344 2,246 Хорозлар
Гняздово 38 10,243 Ювалар Повет 94 1,616 Кърлар-Хорозлар
Голяма бара 34 1,533 Бююк дере Прилепци 354 Салихлер, в землището на гр. Кърджали
Горна крепост 237 5,754 Кара алар Пропаст 82 Ямалъ, в землището на с. Сипей
Гъсково 107 2,583 Йорджеклер Пъдарци 60 9,745 Куруджи виран
Добриново 12 3,186 Хамзалар Рани лист 655 13,943 Ашиклари
Долище 54 2,979 Тепе алтъ Резбарци 737 2,823 Отман кьой
Долна крепост 113 6,610 Дере махле Ридово 13 1,056 Ямач кьой
Дъждино 303 3,068 Ямур кьой Рудина 108 7,159 Тепеджик
Дъждовница 112 3,257 Ямурлар Сватбаре 90 1,881 Дююнджилер
Дънгово 12 6,292 Дънгърлар Севдалина 39 0,916 Дели гьозлер, Гявуроолу
Енчец 311 2,089 Макаклар, Салман Седловина 257 7,019 Кючук Ерджели
Жинзифово 385 5,694 Елджилер Сестринско 60 1,732 Хатанлар
Житарник 1 7,273 Хамбараджик Сипей 503 3,144 Дурханлар
Зайчино 25 1,317 Дюлбелер, Зайчина Скалище 264 4,291 Каяджиклар
Звезделина 377 5,415 Кая алтъ Скална глава 115 3,725 Кая баши ямурлар
Звезден 133 3,830 Каба виран, Звездан Скърбино 98 Азаплар, в землището на с. Солище
Звиница 344 7,737 Бояджиклии Снежинка 3 2,221 Кърлъемач
Звъника 2,006 Ахматлар Соколско 3 Шахинлар, в землището на с. Лисиците
Звънче 35 0,914 Имамлар Соколяне 199 4,188 Дуванджилар
Зелениково 295 4,659 Кадър месчит Солище 239 1,367 Тузлук кьой
Зимзелен 117 2,023 Кърлар-Хорозлар Срединка 184 0,295 Ортаджа кьой (най-малкото землище в Б-я)
Зорница 9,893 Старо място 3 3,800 Кадем ерлер
Иванци 142 2,590 Есафлар, Исаклар Стражевци 38 10,246 Посталар
Илиница 18 1,627 Къртълъ Страхил войвода 93 3,406 Махматча
Калинка 171 1,026 Кеременлер Стремово 280 3,741 Гьоклемезлер дере махле
Калоянци 275 12,674 Кара бахаслъ Стремци 549 9,815 Гьоклемезлер
Каменарци 34 4,589 Каяджи баши Татково 39 1,874 Бобалар ени махле
Кобиляне 275 11,429 Шереметлер Тополчане 2 1,955 Каваклъ бюк
Кокиче 101 3,190 Чепелджа Три могили 130 2,440 Юч тепе
Кокошане 41 6,691 Къзлап Ходжовци 17 3,207 Ходжа кьой
Конево 152 7,309 Кара атлар Царевец 248 4,708 Дурбалъ кьой, Царювец
Костино 196 2,944 Кемиклер Чеганци 38 2,292 Хаджи махле
Крайно село 177 1,136 Ал кая Черешица 204 10,819 Кирезлии
Крин 117 4,497 Ахлатлии Черна скала 102 2,754 Кара кая
Крушевска 112 1,988 Маруфлар Черньовци 64 1,518 Кара Мусалар
Крушка 25 3,608 Хамзалар Чилик 206 2,987 Чиликлер
Кърджали 40659 30,759 Чифлик 480 6,955
Кьосево 197 5,920 Кьоселер Широко поле 719 7,862 Селеменлер
Лисиците 20 10,176 Тилкилер Яребица 4 1,271 Махмуд оглулар
Лъвово 5 3,005 Арслан кьой Ястреб 316 6,711 Чакърлар
ОБЩО 62005 574,742 7 населени места са без землища

Административно-териториални промениРедактиране

  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Юглюк на с. Дарец;
  • МЗ № 3225/обн. 21 ноември 1934 г. – преименува с. Исмаилер на с. Бойно;
– преименува с. Джебил оглар на с. Гледка;
– преименува с. Кьопрюлии на с. Мост;
– преименува с. Яшлар на с. Перперек;
– преименува с. Гьоклемезлер на с. Стремци;
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Рамиш (Рам кьой) на с. Айрово;
– преименува с. Бояджи кьой на с. Багра;
– преименува с. Хасан бабалар на с. Бащина;
– преименува с. Акче кайряк (Акча кайряк) на с. Бели плаз;
– преименува м. Дутлуджа на м. Белка;
– преименува м. Терзи алилер гюллю на м. Бленика;
– преименува м. Делиджилер на м. Божак;
– преименува с. Алем Бейлер на с. Болярци;
– преименува м. Теке менетлер на м. Брош;
– преименува с. Акча алан на с. Бяла поляна;
– преименува с. Тюрк кабаач на с. Велешани;
– преименува с. Сархошлар на с. Веселчане;
– преименува м. Салтъклар на м. Висока;
– преименува с. Яйлъджик (Яйледжик) на с. Висока поляна;
– преименува с. Хисар юстю на с. Вишеград;
– преименува с. Юкюзчилар на с. Воловарци;
– преименува м. Сюйчук на м. Върбенци;
– преименува с. Емирлер на с. Генево;
– преименува с. Емир оглар на с. Главатари;
– преименува с. Сагърлер (Сарлар) на с. Глухар;
– преименува с. Ювалар на с. Гняздово;
– преименува м. Бююк дере на м. Голяма бара;
– преименува с. Каралар (Кара алар) на с. Горна крепост;
– преименува с. Йорджеклер на с. Гъсково;
– преименува м. Хамзалар на м. Добриново;
– преименува с. Бююк ерджели на с. Доброволец;
– преименува с. Дойренлар на с. Дойранско;
– преименува с. Тепе алтъ на с. Долище;
– преименува м. Дере махле на м. Долна крепост;
– преименува с. Ямур кьой на с. Дъждино;
– преименува с. Омер оллар (Ямурлар) на с. Дъждовница;
– преименува с. Дънгърлар на с. Дънгово;
– преименува с. Мюселимлер на с. Дъхово;
– преименува м. Макаклар (Салман) на м. Енчец;
– преименува с. Хисар алтъ на с. Желязна врата;
– преименува с. Елджилер (Ялджилер) на с. Жинзифово;
– преименува с. Хамбараджик на с. Житарник;
– преименува м. Дюлбелер на м. Зайчина;
– преименува с. Кая алтъ на с. Звезделина;
– преименува с. Каба виран на с. Звездан;
– преименува с. Бояджиклии (Бояджиклар) на с. Звиница;
– преименува с. Ахматлар на с. Звъника;
– преименува м. Имамлар на м. Звънче;
– преименува м. Кадър месчит на м. Зелениково;
– преименува м. Кърлар (Кърлар-Хорозлар) на м. Зимзелен;
– преименува с. Донгурлар на с. Зорница;
– преименува с. Есафлар (Исаклар) на с. Иванци;
– преименува м. Казалджа хъвтан на м. Игловръх;
– преименува с. Къртълъ на с. Илиница;
– преименува м. Бююк дере на м. Кадънче;
– преименува с. Кеременлер на с. Калинка;
– преименува с. Кара бахаслъ на с. Калоянци;
– преименува с. Каяджи баши на с. Каменарци;
– преименува с. Шереметлер на с. Кобиляне;
– преименува с. Чепелджа на с. Кокиче;
– преименува с. Къзлап на с. Кокошане;
– преименува с. Кара атлар на с. Конево;
– преименува с. Шадарлар на с. Коневод;
– преименува м. Кемиклер на м. Костино;
– преименува м. Ал кая на м. Крайно село;
– преименува с. Ахлатлии (Ахлатлъ) на с. Крин;
– преименува с. Терзи кьой на с. Крояци;
– преименува м. Маруфлар на м. Крушевска;
– преименува м. Хамзалар на м. Крушка;
– преименува с. Кьоселер на с. Кьосево;
– преименува с. Тилкилер на с. Лисиците;
– преименува с. Арслан кьой на с. Лъвово;
– преименува м. Арсланлар на м. Лъвска;
– преименува с. Идризлии (Идиризлии) на с. Люляково;
– преименува с. Рюстемлер на с. Майсторово;
– преименува с. Къшла арасъ на с. Македонци;
– преименува м. Апазлар на м. Мартино;
– преименува с. Деделер на с. Миладиново;
– преименува с. Есмерлии на с. Мургово;
– преименува с. Софулар на с. Мъдрец;
– преименува с. Мемелер на с. Ненково;
– преименува с. Хаджи Мехмедлер (Хаджи Мехмед олар) на с. Опълченско;
– преименува с. Хасъмлар на с. Орешница;
– преименува с. Осман пашалар на с. Османово;
– преименува с. Аша ада на с. Островица;
– преименува с. Сюле кьой (Суля) на с. Охлювец;
– преименува с. Айваджик на с. Панчево;
– преименува м. Кьоселер на м. Пеньово;
– преименува с. Кюлджилар на с. Пепелище;
– преименува с. Хорозлар на с. Петлино;
– преименува с. Хорозлар на с. Петлите;
– преименува с. Чепелджа на с. Планинка;
– преименува м. Кърлър-Хорозлар на м. Повет;
– преименува с. Салихлер на с. Прилепци;
– преименува м. Ямалъ на м. Пропаст;
– преименува с. Куруджи виран на с. Пъдарци;
– преименува с. Ашиклари на с. Рани лист;
– преименува с. Отман кьой на с. Резбарци;
– преименува м. Ямач кьой на м. Ридово;
– преименува с. Тепеджик на с. Рудина;
– преименува с. Дююнджилер на с. Сватбаре;
– преименува м. Дели гьозлер гявуроолу на м. Севдалина;
– преименува с. Кючук Ерджели на с. Седловина;
– преименува с. Хатанлар (Отаклар, Хотаклар) на с. сестринско;
– преименува м. Дурханлар на м. Сипей;
– преименува с. Каяджиклар на с. Скалище;
– преименува с. Кая баши ямурлар (Кая баши) на с. Скална глава;
– преименува с. Азаплар на с. Скърбино;
– преименува м. Кърлъемач на м. Снежинка;
– преименува с. Шахинлар на с. Соколско;
– преименува с. Дуванджилар на с. Соколяне;
– преименува с. Тузлук кьой на с. Солище;
– преименува м. Ортаджа кьой на м. Срединка;
– преименува м. Кадърлар на м. Средна Арда;
– преименува с. Кадем ерлер на с. Старо място;
– преименува с. Посталар на с. Стражевци;
– преименува с. Махматба на с. Страхил войвода;
– преименува м. Гьоклемезлер дере махле на м. Стремово;
– преименува с. Бабалар ени махле на с. Татково;
– преименува м. Шабанлар на м. Тополска;
– преименува с. Каваклъ бюк на с. Тополчане;
– преименува с. Юч тепе на с. Три могили;
– преименува м. Чалджа на м. Трънча;
– преименува м. Ходжа кьой на м. Ходжовци;
– преименува с. Дурбалъ кьой на с. Царювец;
– преименува с. Хаджи махле на с. Чеганци;
– преименува с. Кирезлии на с. Черешица;
– преименува м. Кара кая на м. Черна скала;
– преименува с. Кара Мусалар на с. Черньовци;
– преименува с. Чиликлер на с. Чилик;
– преименува с. Читаклар на с. Читашко;
– преименува с. Селеменлер (Сюрменлер) на с. Широко поле;
– преименува с. Махмуд оглулар на с. Яребица;
– преименува с. Чакърлар на с. Ястреб;
  • МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава с. Планинка поради изселване;
  • МЗ № 3078/обн. 23 ноември 1940 г. – заличава м. Трънча и я присъединява като квартал на с. Чифлик;
  • МЗ № 3079/обн. 23 ноември 1940 г. – заличава с. Коневод и го присъединява като квартал на с. Гняздово;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Бели плаз на с. Бели пласт без административен акт;
  • Указ № 183/обн. 14 май 1957 г. – заличава селата Дарец, Зорница, Крояци и Петлите поради изселване;
– признава н.м. Темска (от бившето с. Зорница) за отделно населено място – с. Зорница;
  • Указ № 369/обн. 28 октомври 1958 г. – заличава селата Дъхово, Желязна врата, Османово и м. Средна Арда поради изселване;
  • Указ № 187/обн. 24 май 1960 г. – заличава с. Веселчане и го присъединява като квартал на гр. Кърджали;
  • Указ № 463/обн. 2 юли 1965 г. – заличава с. Дойранско поради изселване;
  • Указ № 881/обн. 30 ноември 1965 г. – заличава м. Игловръх поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Бащина на с. Бащино;
– преименува с. Главатари на с. Главатарци;
– преименува с. Звездан на с. Звезден;
– отстранява грешката в името на м. Белка на м. Бялка;
– уточнява името на м. Зайчина на м. Зайчино;
– осъвременява името на с. Царювец на с. Царевец;
  • Указ № 232/обн. 26 март 1968 г. – обединява махалите Костино и Тополска в едно населено място – с. Костино;
– признава махалите Бленика, Енчец, Зимзелен, Костино, Крайно село, Пеньово, Сипей и Черна скала за села;
  • Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава с. Гледка и го присъединява като квартал на гр. Кърджали;
– присъединява част от с. Прилепци като квартал на гр. Кърджали;
  • Указ № 409/обн. 27 март 1981 г. – преименува м. Кадънче на м. Невестино;
  • Указ № 583/обн. 14 април 1981 г. – признава н.м. Горна гледка (от гр. Кърджали) за отделно населено място – с. Горна гледка;
  • Указ № 970/обн. 4 април 1986 г. – заличава с. Генево, м. Лъвска и с. Читашко поради изселване;
– заличава с. Доброволец и го присъединява като квартал на гр. Кърджали;
  • Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – закрива община Перперек и заедно с включените в състава ѝ населени места и я присъединява към община Кърджали;
  • Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – заличава с. Горна гледка и го присъединява като квартал на гр. Кърджали;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

ПолитикаРедактиране

Награди за Община КърджалиРедактиране

  • Победител в категория „Спорт и младежки политики“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета инж. Хасан Азис за спортни площадки и зали за насърчаване и развитието на любителския и професионалния спорт.

Природни и исторически забележителности, туризъмРедактиране

Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазената природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат еко-туризъм в приоритет за развитие на общината. На територията ѝ има няколко защитени природни обекта – природните забележителности „Каменната сватба“, „Каменните гъби“ край село Бели пласт; „Скалният прозорец“ край село Костино, а също и няколко защитени местности с находища на световно застрашени представители на флората и фауната – „Венерин косъм“, „Юмрук скала“ и „Средна Арда“.

По поречието на река Арда и язовирите „Кърджали“ и „Студен кладенец“ е поставено началото на изграждане на бази за краткотраен отдих и развитие на всички видове водни спортове и съществуват идеални условия за ловен, риболовен и гребен туризъм.

Множество уникални неолитни паметници, крепости и други археологични находки напомнят за богатото културно-историческо минало на този край. В Историческия музей в град Кърджали се съхранява богата колекция от над 30 000 експоната, като част от тях са уникални в световен мащаб. Експозициите на трите отдела „Археология“, „Природа“ и „Етнография“ проследяват историческото развитие на Източните Родопи от VI хил. пр.н.е. до наши дни. Най-старите исторически пластове датират от новокаменната епоха и преминават през бронзовата и желязната. Крепостите, скалните ниши и светилищата носят белезите на тракийската, гръцката и римската цивилизации. Средновековните манастирски комплекси, крепости и некрополи говорят за величието на Византия и силата на Първото и Второто българско царство.

Продължаващите археологични експедиции на територията на общината откриват нови страници от историята на този кръстопът на народи и култури. През месец август 2000 г. близо до гр. Кърджали, край средновековната крепост „Перперикон“ археолози под ръководството на ст.н.с. Николай Овчаров откриват тракийски царски дворец със светилища от края на V-IV век пр.н.е., разположен под старата крепост. Това е единственият открит свещен тракийски царски дворец от тази епоха.

Малко са градовете в България, които имат реставриран манастирски комплекс от IX-Х век. Това е манастирският комплекс „Св. Йоан Предтеча“, който днес е действащ.

ТранспортРедактиране

През територията на общината преминава участък от 40,9 km от трасето на жп линията РусеГорна ОряховицаСтара ЗагораДимитровградПодкова.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 112,4 km:

Топографска картаРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране