Лясковец (община)

община в България
(пренасочване от Община Лясковец)

Община Лясковец се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.

Община Лясковец
      
Общи данни
ОбластВелико Търново
Площ177.37 km²
Население13 641 души
Адм. центърЛясковец
Брой селища6
Сайтlyaskovets.net
Управление
КметВасил Христов
(ЗС „Александър Стамболийски“; 2023)
Общ. съвет17 съветници
  • ГЕРБ (9)
  • БСП, ЗС „Ал. Стамболийски“, АБВ, БДЦ (6)
  • Реформаторски блок Лясковец (РБ, БДФ) (2)
Община Лясковец в Общомедия

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в централната част на област Велико Търново. С площта си от 177,373 km2 заема предпоследното 9-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 3,81% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф редактиране

Релефът на общината е хълмист и равнинен, като цялата ѝ територията ѝ условно попада в две физикогеографски области: най-северната част на Средния Предбалкан и най-югоизточната част на Средната Дунавска равнина.

В югозападната и в най-източната част на общината попадат части от три ниски възвишения, които принадлежат към Средния Предбалкан. Югозападно от град Лясковец на територията на общината се издигат стръмно най-източните части на Арбанашкото плато. Тук се намира и най-високата точка на общината – 440 m н.в. Южно от него и селата Драгижево и Мерданя, по границата с Община Велико Търново се простират северните склонове на Присовския рид, с максимална височина връх Алиев трап (426 m), разположен западно от село Драгижево. В най-източната част, източно от село Джулюница, по границата с общините Стражица и Златарица се издига уединеното възвишение Романа, с едноименния връх, с височина 427 m.

Северната част на общината се заема от широката и равна долина на река Янтра, като тук се намира и най-ниската точка на общината – 64 m н.в.

Води редактиране

В северната част, основно по границата с община Горна Оряховица протича част от средното течение на река Янтра. В най-източната част, северно от възвишението Романа преминава малка част от най-долното течение на Стара река, заедно с най-долното течение на своя най-голям приток река Веселина. На територията на общината има изградени множество микроязовири, най-големи от които са „Добри дял“ (на югозапад от едноименното село) и „Черни мост“ (северозападно от село Мерданя). Подземните води на територията на общината са карстови и порови.

Климат, почви, растителност редактиране

Климатът на общината е умерено-континентален, характеризиращ се с горещо лято и студена зима. Сравнително ниската средногодишна температура (11.5ºС) и високата годишна амплитуда (25.2ºС) са белези на континенталния климат в района. Годишното количество на валежите е под средното за страната.

Разпространени са главно следните почвени типове: черноземи, тъмносиви и сиви горски почви, които заедно с климатичните особености и разнообразния релеф са предпоставка за високо естествено плодородие. Почвите са подходящи за отглеждането на пшеница, царевица, слънчоглед, лозарство и зеленчукопроизводство.

В сравнение със земеделските земи горските масиви са със сравнително малка площ и включват предимно широколистна растителност.

Население редактиране

Населени места редактиране

 
Изглед към град Лясковец от Петропавловския манастир през 2006 г.

Общината се състои от 6 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Списък на населените места в община Лясковец, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)[1]
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Лясковец 7010 49,472 Административен център на общината
Джулюница 1497 39,558
Добри дял 712 30,679
Драгижево 818 16,823
Козаревец 845 20,021
Мерданя 586 20,820
ОБЩО 11 468 177,3736

Раждаемост, смъртност и естествен прираст редактиране

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

Численост
на
живородените
Численост
на
починалите
Естествен
прираст
Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)
Коефициент
на
смъртност
(в ‰)
Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
1985 160 364 -204 8.9 20.2 -11.3
1988 180 317 -137 9.6 17.0 -7.3
1989 173 317 -144 9.3 17.1 -7.8
1990 162 296 -134 8.8 16.0 -7.2
1991 139 308 -169 7.5 16.6 -9.1
1992 132 303 -171 7.3 16.8 -9.5
1993 157 299 -142 9.1 17.3 -8.2
1994 125 319 -194 7.3 18.6 -11.3
1995 94 289 -195 5.5 16.9 -11.4
1996 117 290 -173 6.9 17.1 -10.2
1997 101 308 -207 6.0 18.2 -12.2
1998 121 322 -201 7.3 19.3 -12.1
1999 101 257 -156 6.1 15.6 -9.5
2000 100 296 -196 6.2 18.2 -12.1
2001 74 285 -211 4.7 18.2 -13.5
2002 99 283 -184 6.6 18.8 -12.2
2003 115 260 -145 7.8 17.6 -9.8
2004 103 261 -158 7.1 17.9 -10.9
2005 102 262 -160 7.1 18.2 -11.1
2006 96 253 -157 6.8 17.9 -11.1
2007 106 236 -130 7.6 16.9 -9.3
2008 111 266 -155 8.0 19.2 -11.2
2009 107 249 -142 7.8 18.1 -10.3
2010 110 247 -137 8.1 18.2 -10.1
2011 95 243 -148 7.1 18.2 -11.1
2012 91 267 -176 6.9 20.3 -13.4
2013 77 212 -135 5.9 16.3 -10.4
2014 95 267 -172 7.4 20.9 -13.5
2015 88 248 -160 7.0 19.6 -12.6
2016 84 251 -167 6.7 20.0 -13.3
2017 72 287 -215 5.9 23.3 -17.5
2018 75 300 -225 6.3 25.1 -18.8
2019 82 261 -179 6.9 22.1 -15.2
2020 72 320 -248 6.1 27.1 -22.1
2021 78 355 -277 6.8 30.9 -24.1

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 13 397 12 113 307 263 59 46 609 100.00 90.41 2.29 1.96 0.44 0.34 4.54
Лясковец 8225 7406 150 106 32 31 500 Лясковец 90.04 1.82 1.28 0.38 0.37 6.07
Джулюница 1895 1858 3 8 20 Джулюница 98.04 0.15 0.42 1.05
Добри дял 960 650 144 143 0 11 12 Добри дял 67.70 15.00 14.89 0.00 1.14 1.25
Козаревец 895 891 0 3 0 Козаревец 99.55 0.00 0.33 0.00
Драгижево 831 736 5 6 18 2 64 Драгижево 88.56 0.60 0.72 2.16 0.24 7.70
Мерданя 591 572 5 0 13 Мерданя 96.78 0.84 0.00 2.19

Вероизповедания редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 13 397 100.00
Православие 10 037 74.91
Католицизъм 40 0.29
Протестантство 84 0.62
Ислям 388 2.89
Друго 14 0.10
Нямат 548 4.09
Не се самоопределят 576 4.29
Непоказано 1710 12.76

Транспорт редактиране

През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България:

  • в северната част, по долината на река Янтра – участък от 17,2 km от трасето на жп линията СофияГорна ОряховицаВарна;
  • в югозападната част, през общинския център и село Драгижево – участък от 12 km от трасето на жп линията Горна Оряховица – Елена[5]. През 2002 г. пътническото движение по линията е преустановено със заповед на Правителството. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерския съвет.[6]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 48 km:

Топографски карти редактиране

Източници редактиране

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. Демографски анализ на Област Велико Търново. // riokoz-vt.com. Архивиран от оригинала на 2015-06-18. Посетен на 20 декември 2018.
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 декември 2018. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 декември 2018. (на английски)
  5. www.lyaskovets.net
  6. Постановление № 324 от 23 декември 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии

Външни препратки редактиране