Петрич (община)
Вижте пояснителната страница за други значения на Петрич.
Община Петрич се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.
Петрич (община) |
|
---|---|
![]() |
|
Общи данни | |
Област | Област Благоевград |
Площ | 650.13 km² |
Население | 55 714 души |
Адм. център | Петрич |
Брой селища | 55 |
Управление | |
Кмет |
Димитър Бръчков (ГЕРБ) |
Общ. съвет |
33 съветници ГЕРБ (7) Глас народен (4) Народен съюз (4) Заедно за промяната (4) Роден край (4) Движение 21 (3) За коректно управление на община Петрич (2) ВМРО (2) Земеделци за Петрич (1) БСП (1) |
![]() |
ГеографияРедактиране
Географско положение, граници, големинаРедактиране
Общината се намира в най-югозападната част на България и на област Благоевград и с площта си от 650,132 km2 заема 2-ро сред 14-те общини на областта и 10,01% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Струмяни;
- на североизток и изток – община Сандански;
- на юг – Република Гърция;
- на запад – Северна Македония.
Релеф, води, климат, туристически обектиРедактиране
РелефРедактиране
Територията на община Петрич представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. По-голямата (северна и северозападна част) се заема от северните, източните и южните склонове на планината Огражден с най-висока точка връх Билска чука (1644 m), разположен северно от село Баскалци, в близост до границата с Северна Македония. В югозападната част на общината, по границата с Гърция се извисява планината Беласица с максимална височина – граничния връх Радомир – 2029 m (най-високата точка на общината). Между двете планини и източно от тях в обсега на общината попада западната и южна част на Санданско-Петричката котловина. Източно от Беласица е разположено малкото Марикостинско поле и тук в коритото на река Струма, при устието на Пиринска Бистрица, на границата с Гърция е и най-ниската точка на общината – 68 m н.в.
ВодиРедактиране
През източната част на общината, от север на юг, преминава около 27 km от течението на река Струма, която протича през южната част на Санданско-Петричката котловина и Марикостинското поле, а между тях образува късия Марикостински пролом. Тя има два десни притока, водещи началото си от Северна Македония – реките Лебница и Струмешница и един ляв, събиращ водите си от Пирин – река Пиринска Бистрица.
Река Струмешница води началото си от Северна Македония и в община Петрич са нейните последни 33 km преди да се влее отдясно в Струма. На българска територия тя получава шест къси десни притока водещи началото си от планината Беласица – реките Свигьовица, Рамешница, Камешница, Коларовска, Иваник (Бела) и Луда Мара (Петричка река) и един ляв – река Градешница, извираща под връх Билска чука в планината Огражден.
Безценно природно богатство са откритите минерални извори, локализирани в 3 основни находища: в местността Рупите, край село Марикостиново и тези в близост до общинския център.
КлиматРедактиране
Поречията на реките Струма и Струмешница, които в границите на община Петрич обхващат част от Санданско-Петричката котловина, се характеризират с типичен преходно-средиземноморски климат. Тук през цялата година се чувства осезателно топлото беломорско влияние, което нахлува по Струма от юг. Зимата е мека, настъпва късно и е безснежна (средна януарска температура 2,4 °C); пролетта започва още от началото на март; лятото е сухо и горещо (средна юлска температура 24,7 °C), а през юли и август максималните температури достигат до 40 – 42 °C; есента е дълга и топла. Средната слънчева радиация е около 2436 часа/год. - най-високите стойности за страната. Валежите са средно 700 мм/год. и са предимно от дъжд с главен максимум през ноември-декември. Ветровете обикновено нахлуват по долината на Струма от юг (топли) и север (по-студени), като преобладават тези с южна компонента. Освежаващ ефект през топлото полугодие има планинско-долинният вятър. С увеличаване на надморската височина в Огражден и особено в Беласица средиземноморското влияние постепенно отслабва като в по-високите части се наблюдават типичните черти на планинския климат: кратко и прохладно лято и студена зима.
Туристически обектиРедактиране
Основните туристически обекти в общината са два:
- местността Рупите – свято място, скътано в кратера на единствения в България угаснал вулкан Кожух, където бликат множество горещи минерални извори с високо съдържание на сяра.
- Националния парк-музей Самуилова крепост, разположен западно от село Струмешница, на десния бряг на река Струмешница.
В общината са създадени и два природни резервата: „Конгура“, в планината Беласица, южно от Петрич и „Соколата“, разположен по долината на река Лебница (в община Петрич е част от резервата), северно от село Драгуш.
НаселениеРедактиране
Етнически състав (2011)Редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 54 006 | 100.00 |
Българи | 46 337 | 85.80 |
Турци | 270 | 0.50 |
Цигани | 2 769 | 5.13 |
Други | 247 | 0.46 |
Не се самоопределят | 137 | 0.25 |
Не отговорили | 4 246 | 7.87 |
Населени местаРедактиране
Общината има 55 населени места с общо население 54 006 жители (01.02.11 г.)[2].
Населено място | Население (2019 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2019 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Баскалци | 51 | 27,007 | Кукурахцево | 35 | 8,942 | Кукурахцово | |
Беласица | 984 | 26,066 | Елешница | Кулата | 694 | 8,270 | |
Богородица | 12 | 13,517 | Сестрино | Кърналово | 1534 | 15,342 | |
Боровичене | 40 | 6,220 | Марикостиново | 1137 | 13,936 | ||
Вишлене | 42 | 12,660 | Вишнени | Марино поле | 248 | 5,515 | |
Волно | 9 | 7,821 | Робово | Мендово | 76 | 4,065 | |
Габрене | 653 | 14,754 | Митино | 286 | 6,055 | ||
Гега | 203 | 15,772 | Михнево | 958 | 18,839 | Михново | |
Генерал Тодоров | 608 | 9,134 | Припечене | Ново Кономлади | 122 | 4,965 | Ени чифлик, Нови чифлик |
Горчево | 4 | - | в з-щето на с. Долене | Петрич | 26932 | 80,421 | |
Долене | 11 | 12,067 | Право бърдо | 40 | 9,335 | ||
Долна Крушица | 156 | 14,590 | Първомай | 3166 | 6,763 | ||
Долна Рибница | 294 | 24,449 | Рибник | 142 | 3,907 | ||
Долно Спанчево | 93 | 6,591 | Рупите | 926 | 9,257 | Ширбаново, Мулетарово | |
Драгуш | 40 | 16,490 | Ръждак | 266 | - | в з-щето на гр. Петрич | |
Дрангово | 487 | 8,622 | Покровник, Свобода | Самуилова крепост | 0 | - | в з-щето на с. Ключ |
Дреновица | 20 | - | Дреновца, в з-щето на с. Вишлене | Самуилово | 718 | 11,979 | Димидово |
Дреново | 70 | 9,116 | Скрът | 848 | 12,165 | ||
Зойчене | 31 | 5,749 | Старчево | 497 | 12,179 | ||
Иваново | 4 | - | в з-щето на с. Крънджилица | Струмешница | 299 | 3,815 | |
Кавракирово | 1522 | 31,155 | Орман | Тонско дабе | 3 | - | в з-щето на с. Яково |
Камена | 240 | 12,408 | Тополница | 658 | 9,342 | Нова Тополница | |
Капатово | 184 | 6,607 | Чурилово | 33 | 5,928 | ||
Кладенци | 27 | 5,481 | Масли чифлик | Чуричени | 117 | 23,297 | |
Ключ | 782 | 17,883 | Чучулигово | 159 | 3,839 | ||
Коларово | 1633 | 30,299 | Коларево | Яворница | 717 | 13,626 | |
Кромидово | 114 | 4,797 | Яково | 61 | 24,406 | ||
Крънджилица | 6 | 18,075 | Кранджилица | ОБЩО | 54006 | 650,132 | 6 населени места са без землища |
Административно-териториални промениРедактиране
- Указ № 765/обн. 09.11.1921 г. – признава н.м. Чучулигово (от с. Кулата) за м. Чучулигово;
- Писмо № 6259/обн. 17.07.1922 г. – признава н.м. Чешма 5-и полк за м. Покровник;
- Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава м. Чучулигово за с. Чучулигово;
- през 1932 г. – м. Покровник е преименувана без административен акт на м. Дрангово
- Писмо № 7366/обн. 15.06.1932 г. – признава н.м. Рибник за с. Рибник;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ени чифлик (Нови чифлик) на с. Ново Кономлади;
- МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Димидово на с. Самуилово;
- МЗ № 2915/обн. 16 януари 1943 г. – признава м. Дрангово за с. Дрангово;
- през периода 1946 – 1956 г. м. Водениците е изселена и заличена без административен акт;
- Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Богородица на с. Сестрино;
- – преименува с. Робово на с. Волно;
- – преименува с. Дрангово на с. Свобода;
- – преименува с. Орман на с. Кавракирово;
- – преименува с. Масли чифлик на с. Кладенци;
- – преименува с. Ширбаново на с. Мулетарово;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Първомай (от с. Мендово) за с. Първомай;
- 1956 г. – с. Вишнени е преименувано без административен акт на с. Вишлене;
- – с. Дреновца е преименувано без административен акт на с. Дреновица;
- – уточнява името на с. Кукурахцово без административен акт на с. Кукурахцево;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Долни край и я слива като квартал на с. Гега;
- Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Елешница на с. Беласица;
- Указ № 139/обн. 19.04.1960 г. – признава м. Боровичене за с. Боровичене;
- – признава н.м. Самуилова крепост (от бивша община Първомай) за с. Струмешница;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Коларево на с. Коларово;
- – осъвременява името на с. Кранджилица на с. Крънджилица;
- – осъвременява името на с. Михново на с. Михнево;
- – преименува с. Нова Тополница на с. Тополница;
- Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – възстановява старото име на с. Свобода – с. Дрангово;
- Указ № 3147/обн. 28.10.1984 г. – преименува с. Припечене на с. Генерал Тодоров;
- Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/09.10.1987 – закрива община Коларово и община Първомай и включените в състава им населени места и техните землища се присъединяват към община Петрич;
- Указ № 83/обн. 09.04.1993 г. – преименува с. Мулетарово на с. Рупите;
- Указ № 186/обн. ДВ бр.59/21.06.1995 г. – възстановява старото име на с. Сестрино – с. Богородица;
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
- Реш. МС № 755/24.09.2015, обн. ДВ бр.76/02.10.2015 г. – заличава с.Гюргево;
- – заличава с. Занога;
ТранспортРедактиране
По долината на река Струма преминава участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата и от жп гара Генерал Тодоров до град Петрич.
През общината преминават частично или изцяло 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 82,2 km:
- последния участък от 13,2 km от Републикански път I-1 (от km 440,6 до km 4453,8);
- последния участък от 10,2 km от Републикански път III-108 (от km 2,5 до km 12,7);
- последния участък от 42,6 km от Републикански път III-198 (от km 52,1 до km 94,7);
- началния участък от 2,3 km от Републикански път III-1082 (от km 0 до km 2,3);
- целия участък от 13,9 km от Републикански път III-1084.
Топографска картаРедактиране
- Лист от карта K-34-94. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-95. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-106. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-107. Мащаб: 1 : 100 000.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.