Отваря главното меню
Уикипедия

Петрич (община)

(пренасочване от Община Петрич)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петрич.

Община Петрич се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.

Петрич
Map of Petrich municipality (Blagoevgrad Province).png
Герб на Петрич
Общи данни
Област Област Благоевград
Площ 650.13 km²
Население 55 714 души
Адм. център Петрич
Брой селища 55
Управление
Кмет Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Общ. съвет 33 съветници
   ГЕРБ (7)
   Глас народен (4)
   Народен съюз (4)
   Заедно за промяната (4)
   Роден край (4)
   Движение 21 (3)
   За коректно управление на община Петрич (2)
   ВМРО (2)
   Земеделци за Петрич (1)
   БСП (1)
Bulgaria Petrich Municipality geographic map bg.svg

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината се намира в най-югозападната част на България и на област Благоевград и с площта си от 650,132 km2 заема 2-ро сред 14-те общини на областта и 10,01% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, туристически обектиРедактиране

РелефРедактиране

Територията на община Петрич представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. По-голямата (северна и северозападна част) се заема от северните, източните и южните склонове на планината Огражден с най-висока точка връх Билска чука (1644 m), разположен северно от село Баскалци, в близост до границата с Северна Македония. В югозападната част на общината, по границата с Република Гърция се извисява планината Беласица с максимална височина – граничния връх Радомир – 2029 m (най-високата точка на общината). Между двете планини и източно от тях в обсега на общината попада западната и южна част на Санданско-Петричката котловина. Източно от Беласица е разположено малкото Марикостинско поле и тук в коритото на река Струма, при устието на Пиринска Бистрица, на границата с Гърция е и най-ниската точка на общината – 68 m н.в.

ВодиРедактиране

През източната част на общината, от север на юг, преминава около 27 km от течението на река Струма, която протича през южната част на Санданско-Петричката котловина и Марикостинското поле, а между тях образува късия Марикостински пролом. Тя има два десни притока, водещи началото си от Северна Македония – реките Лебница и Струмешница и един ляв, събиращ водите си от Пирин – река Пиринска Бистрица.

Река Струмешница води началото си от Северна Македония и в община Петрич са нейните последни 33 km преди да се влее отдясно в Струма. На българска територия тя получава шест къси десни притока водещи началото си от планината Беласица – реките Свигьовица, Рамешница, Камешница, Коларовска, Иваник (Бела) и Луда Мара (Петричка река) и един ляв – река Градешница, извираща под връх Билска чука в планината Огражден.

Безценно природно богатство са откритите минерални извори, локализирани в 3 основни находища: в местността Рупите, край село Марикостиново и тези в близост до общинския център.

КлиматРедактиране

Поречията на реките Струма и Струмешница, които в границите на община Петрич обхващат част от Санданско-Петричката котловина, се характеризират с типичен преходно-средиземноморски климат. Тук през цялата година се чувства осезателно топлото беломорско влияние, което нахлува по Струма от юг. Зимата е мека, настъпва късно и е безснежна (средна януарска температура 2,4 °C); пролетта започва още от началото на март; лятото е сухо и горещо (средна юлска температура 24,7 °C), а през юли и август максималните температури достигат до 40 – 42 °C; есента е дълга и топла. Средната слънчева радиация е около 2436 часа/год. - най-високите стойности за страната. Валежите са средно 700 мм/год. и са предимно от дъжд с главен максимум през ноември-декември. Ветровете обикновено нахлуват по долината на Струма от юг (топли) и север (по-студени), като преобладават тези с южна компонента. Освежаващ ефект през топлото полугодие има планинско-долинният вятър. С увеличаване на надморската височина в Огражден и особено в Беласица средиземноморското влияние постепенно отслабва като в по-високите части се наблюдават типичните черти на планинския климат: кратко и прохладно лято и студена зима.

Туристически обектиРедактиране

Основните туристически обекти в общината са два:

  • местността Рупите – свято място, скътано в кратера на единствения в България угаснал вулкан Кожух, където бликат множество горещи минерални извори с високо съдържание на сяра.
  • Националния парк-музей Самуилова крепост, разположен западно от село Струмешница, на десния бряг на река Струмешница.

В общината са създадени и два природни резервата: „Конгура“, в планината Беласица, южно от Петрич и „Соколата“, разположен по долината на река Лебница (в община Петрич е част от резервата), северно от село Драгуш.

НаселениеРедактиране

Етнически състав (2011)Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 54 006 100.00
Българи 46 337 85.80
Турци 270 0.50
Цигани 2 769 5.13
Други 247 0.46
Не се самоопределят 137 0.25
Не отговорили 4 246 7.87

Населени местаРедактиране

Общината има 55 населени места с общо население 54 006 жители (01.02.11 г.)[2].

Списък на населените места в община Петрич, население и площ на землищата им
Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2		 Забележка (старо име) Населено място Население (2011 г.) Площ на землището
km2		 Забележка (старо име)
Баскалци 82 27,007 Кукурахцево 46 8,942 Кукурахцово
Беласица 1120 26,066 Елешница Кулата 849 8,270
Богородица 30 13,517 Сестрино Кърналово 1728 15,342
Боровичене 53 6,220 Марикостиново 1283 13,936
Вишлене 52 12,660 Вишнени Марино поле 301 5,515
Волно 18 7,821 Робово Мендово 101 4,065
Габрене 685 14,754 Митино 344 6,055
Гега 238 15,772 Михнево 1119 18,839 Михново
Генерал Тодоров 693 9,134 Припечене Ново Кономлади 158 4,965 Ени чифлик, Нови чифлик
Горчево 8 - в з-щето на с. Долене Петрич 28902 80,421
Долене 24 12,067 Право бърдо 60 9,335
Долна Крушица 194 14,590 Първомай 3428 6,763
Долна Рибница 361 24,449 Рибник 174 3,907
Долно Спанчево 117 6,591 Рупите 1037 9,257 Ширбаново, Мулетарово
Драгуш 32 16,490 Ръждак 270 - в з-щето на гр. Петрич
Дрангово 528 8,622 Покровник, Свобода Самуилова крепост - - в з-щето на с. Ключ
Дреновица 25 - Дреновца, в з-щето на с. Вишлене Самуилово 802 11,979 Димидово
Дреново 107 9,116 Скрът 961 12,165
Зойчене 43 5,749 Старчево 577 12,179
Иваново 3 - в з-щето на с. Крънджилица Струмешница 360 3,815
Кавракирово 1536 31,155 Орман Тонско дабе 2 - в з-щето на с. Яково
Камена 288 12,408 Тополница 760 9,342 Нова Тополница
Капатово 215 6,607 Чурилово 49 5,928
Кладенци 38 5,481 Масли чифлик Чуричени 167 23,297
Ключ 929 17,883 Чучулигово 184 3,839
Коларово 1880 30,299 Коларево Яворница 803 13,626
Кромидово 150 4,797 Яково 85 24,406
Крънджилица 7 18,075 Кранджилица ОБЩО 54006 650,132 6 населени места са без землища

Административно-териториални промениРедактиране

– преименува с. Робово на с. Волно;
– преименува с. Дрангово на с. Свобода;
– преименува с. Орман на с. Кавракирово;
– преименува с. Масли чифлик на с. Кладенци;
– преименува с. Ширбаново на с. Мулетарово;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Първомай (от с. Мендово) за с. Първомай;
  • 1956 г. – с. Вишнени е преименувано без административен акт на с. Вишлене;
– с. Дреновца е преименувано без административен акт на с. Дреновица;
– уточнява името на с. Кукурахцово без административен акт на с. Кукурахцево;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Долни край и я слива като квартал на с. Гега;
– заличава к. Мечково и ги слива като квартал на с. Баскалци;
– заличава с. Рибник и го слива като квартал на с. Старчево;
– заличава м. Учкунци и я слива като квартал на с. Гега;
  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Елешница на с. Беласица;
  • Указ № 139/обн. 19.04.1960 г. – признава м. Боровичене за с. Боровичене;
– признава м. Гега за с. Гега;
– признава м. Чурилово за с. Чурилово;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – отделя кв. Рибник от с. Старчево и го признава за с. Рибник;
– признава н.м. Самуилова крепост (от бивша община Първомай) за с. Струмешница;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Коларево на с. Коларово;
– осъвременява името на с. Кранджилица на с. Крънджилица;
– осъвременява името на с. Михново на с. Михнево;
– преименува с. Нова Тополница на с. Тополница;
  • Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – възстановява старото име на с. Свобода – с. Дрангово;
  • Указ № 3147/обн. 28.10.1984 г. – преименува с. Припечене на с. Генерал Тодоров;
  • Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/09.10.1987 – закрива община Коларово и община Първомай и и включените в състава им населени места и техните землища се присъединяват към община Петрич;
  • Указ № 83/обн. 09.04.1993 г. – преименува с. Мулетарово на с. Рупите;
  • Указ № 186/обн. ДВ бр.59/21.06.1995 г. – възстановява старото име на с. Сестрино – с. Богородица;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
  • Реш. МС № 755/24.09.2015, обн. ДВ бр.76/02.10.2015 г. – заличава с.Гюргево;
– заличава с. Занога;

ТранспортРедактиране

По долината на река Струма преминава участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата и от жп гара Генерал Тодоров до град Петрич.

През общината преминават частично или изцяло 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 82,2 km:

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петрич_(община)&oldid=9399722“.