Петрич (община)

Петрич (община) Координати: 41°24′00″ с. ш. 23°13′01.2″ и. д. / 41.4° с. ш. 23.217° и. д.
Общи данни
Област	Област Благоевград
Площ	650.13 km²
Население	55 714 души
Адм. център	Петрич
Брой селища	55
Управление
Кмет	Димитър Бръчков; (ГЕРБ)
Общ. съвет	33 съветници; ГЕРБ (7); Глас народен (4); Народен съюз (4); Заедно за промяната (4); Роден край (4); Движение 21 (3); За коректно управление на община Петрич (2); ВМРО (2); Земеделци за Петрич (1); БСП (1)

Вижте пояснителната страница за други значения на Петрич.

Община Петрич се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината се намира в най-югозападната част на България и на област Благоевград и с площта си от 650,132 km² заема 2-ро сред 14-те общини на областта и 10,01% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на север – община Струмяни;
на североизток и изток – община Сандански;
на юг – Република Гърция;
на запад – Северна Македония.

Релеф, води, климат, туристически обектиРедактиране

РелефРедактиране

Територията на община Петрич представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. По-голямата (северна и северозападна част) се заема от северните, източните и южните склонове на планината Огражден с най-висока точка връх Билска чука (1644 m), разположен северно от село Баскалци, в близост до границата с Северна Македония. В югозападната част на общината, по границата с Гърция се извисява планината Беласица с максимална височина – граничния връх Радомир – 2029 m (най-високата точка на общината). Между двете планини и източно от тях в обсега на общината попада западната и южна част на Санданско-Петричката котловина. Източно от Беласица е разположено малкото Марикостинско поле и тук в коритото на река Струма, при устието на Пиринска Бистрица, на границата с Гърция е и най-ниската точка на общината – 68 m н.в.

ВодиРедактиране

През източната част на общината, от север на юг, преминава около 27 km от течението на река Струма, която протича през южната част на Санданско-Петричката котловина и Марикостинското поле, а между тях образува късия Марикостински пролом. Тя има два десни притока, водещи началото си от Северна Македония – реките Лебница и Струмешница и един ляв, събиращ водите си от Пирин – река Пиринска Бистрица.

Река Струмешница води началото си от Северна Македония и в община Петрич са нейните последни 33 km преди да се влее отдясно в Струма. На българска територия тя получава шест къси десни притока водещи началото си от планината Беласица – реките Свигьовица, Рамешница, Камешница, Коларовска, Иваник (Бела) и Луда Мара (Петричка река) и един ляв – река Градешница, извираща под връх Билска чука в планината Огражден.

Безценно природно богатство са откритите минерални извори, локализирани в 3 основни находища: в местността Рупите, край село Марикостиново и тези в близост до общинския център.

КлиматРедактиране

Поречията на реките Струма и Струмешница, които в границите на община Петрич обхващат част от Санданско-Петричката котловина, се характеризират с типичен преходно-средиземноморски климат. Тук през цялата година се чувства осезателно топлото беломорско влияние, което нахлува по Струма от юг. Зимата е мека, настъпва късно и е безснежна (средна януарска температура 2,4 °C); пролетта започва още от началото на март; лятото е сухо и горещо (средна юлска температура 24,7 °C), а през юли и август максималните температури достигат до 40 – 42 °C; есента е дълга и топла. Средната слънчева радиация е около 2436 часа/год. - най-високите стойности за страната. Валежите са средно 700 мм/год. и са предимно от дъжд с главен максимум през ноември-декември. Ветровете обикновено нахлуват по долината на Струма от юг (топли) и север (по-студени), като преобладават тези с южна компонента. Освежаващ ефект през топлото полугодие има планинско-долинният вятър. С увеличаване на надморската височина в Огражден и особено в Беласица средиземноморското влияние постепенно отслабва като в по-високите части се наблюдават типичните черти на планинския климат: кратко и прохладно лято и студена зима.

Туристически обектиРедактиране

Основните туристически обекти в общината са два:

местността Рупите – свято място, скътано в кратера на единствения в България угаснал вулкан Кожух, където бликат множество горещи минерални извори с високо съдържание на сяра.
Националния парк-музей Самуилова крепост, разположен западно от село Струмешница, на десния бряг на река Струмешница.

В общината са създадени и два природни резервата: „Конгура“, в планината Беласица, южно от Петрич и „Соколата“, разположен по долината на река Лебница (в община Петрич е част от резервата), северно от село Драгуш.

НаселениеРедактиране

Етнически състав (2011)Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	54 006	100.00
Българи	46 337	85.80
Турци	270	0.50
Цигани	2 769	5.13
Други	247	0.46
Не се самоопределят	137	0.25
Не отговорили	4 246	7.87

Населени местаРедактиране

Общината има 55 населени места с общо население 54 006 жители (01.02.11 г.)^[2].

**Списък на населените места в община Петрич, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2019 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2019 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Баскалци	51	27,007		Кукурахцево	35	8,942	Кукурахцово
Беласица	984	26,066	Елешница	Кулата	694	8,270
Богородица	12	13,517	Сестрино	Кърналово	1534	15,342
Боровичене	40	6,220		Марикостиново	1137	13,936
Вишлене	42	12,660	Вишнени	Марино поле	248	5,515
Волно	9	7,821	Робово	Мендово	76	4,065
Габрене	653	14,754		Митино	286	6,055
Гега	203	15,772		Михнево	958	18,839	Михново
Генерал Тодоров	608	9,134	Припечене	Ново Кономлади	122	4,965	Ени чифлик, Нови чифлик
Горчево	4	-	в з-щето на с. Долене	Петрич	26932	80,421
Долене	11	12,067		Право бърдо	40	9,335
Долна Крушица	156	14,590		Първомай	3166	6,763
Долна Рибница	294	24,449		Рибник	142	3,907
Долно Спанчево	93	6,591		Рупите	926	9,257	Ширбаново, Мулетарово
Драгуш	40	16,490		Ръждак	266	-	в з-щето на гр. Петрич
Дрангово	487	8,622	Покровник, Свобода	Самуилова крепост	0	-	в з-щето на с. Ключ
Дреновица	20	-	Дреновца, в з-щето на с. Вишлене	Самуилово	718	11,979	Димидово
Дреново	70	9,116		Скрът	848	12,165
Зойчене	31	5,749		Старчево	497	12,179
Иваново	4	-	в з-щето на с. Крънджилица	Струмешница	299	3,815
Кавракирово	1522	31,155	Орман	Тонско дабе	3	-	в з-щето на с. Яково
Камена	240	12,408		Тополница	658	9,342	Нова Тополница
Капатово	184	6,607		Чурилово	33	5,928
Кладенци	27	5,481	Масли чифлик	Чуричени	117	23,297
Ключ	782	17,883		Чучулигово	159	3,839
Коларово	1633	30,299	Коларево	Яворница	717	13,626
Кромидово	114	4,797		Яково	61	24,406
Крънджилица	6	18,075	Кранджилица	ОБЩО	54006	650,132	6 населени места са без землища

Административно-териториални промениРедактиране

Указ № 765/обн. 09.11.1921 г. – признава н.м. Чучулигово (от с. Кулата) за м. Чучулигово;
Писмо № 6259/обн. 17.07.1922 г. – признава н.м. Чешма 5-и полк за м. Покровник;
Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава м. Чучулигово за с. Чучулигово;
през 1932 г. – м. Покровник е преименувана без административен акт на м. Дрангово
Писмо № 7366/обн. 15.06.1932 г. – признава н.м. Рибник за с. Рибник;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ени чифлик (Нови чифлик) на с. Ново Кономлади;
МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Димидово на с. Самуилово;
МЗ № 2915/обн. 16 януари 1943 г. – признава м. Дрангово за с. Дрангово;
през периода 1946 – 1956 г. м. Водениците е изселена и заличена без административен акт;
Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Богородица на с. Сестрино;

– преименува с. Робово на с. Волно;

– преименува с. Дрангово на с. Свобода;

– преименува с. Орман на с. Кавракирово;

– преименува с. Масли чифлик на с. Кладенци;

– преименува с. Ширбаново на с. Мулетарово;

Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Първомай (от с. Мендово) за с. Първомай;
1956 г. – с. Вишнени е преименувано без административен акт на с. Вишлене;

– с. Дреновца е преименувано без административен акт на с. Дреновица;

– уточнява името на с. Кукурахцово без административен акт на с. Кукурахцево;

Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Долни край и я слива като квартал на с. Гега;

– заличава к. Мечково и ги слива като квартал на с. Баскалци;

– заличава с. Рибник и го слива като квартал на с. Старчево;

– заличава м. Учкунци и я слива като квартал на с. Гега;

Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Елешница на с. Беласица;
Указ № 139/обн. 19.04.1960 г. – признава м. Боровичене за с. Боровичене;

– признава м. Гега за с. Гега;

– признава м. Чурилово за с. Чурилово;

Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – отделя кв. Рибник от с. Старчево и го признава за с. Рибник;

– признава н.м. Самуилова крепост (от бивша община Първомай) за с. Струмешница;

Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Коларево на с. Коларово;

– осъвременява името на с. Кранджилица на с. Крънджилица;

– осъвременява името на с. Михново на с. Михнево;

– преименува с. Нова Тополница на с. Тополница;

Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – възстановява старото име на с. Свобода – с. Дрангово;
Указ № 3147/обн. 28.10.1984 г. – преименува с. Припечене на с. Генерал Тодоров;
Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/09.10.1987 – закрива община Коларово и община Първомай и включените в състава им населени места и техните землища се присъединяват към община Петрич;
Указ № 83/обн. 09.04.1993 г. – преименува с. Мулетарово на с. Рупите;
Указ № 186/обн. ДВ бр.59/21.06.1995 г. – възстановява старото име на с. Сестрино – с. Богородица;
На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
Реш. МС № 755/24.09.2015, обн. ДВ бр.76/02.10.2015 г. – заличава с.Гюргево;

– заличава с. Занога;

ТранспортРедактиране

По долината на река Струма преминава участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата и от жп гара Генерал Тодоров до град Петрич.

През общината преминават частично или изцяло 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 82,2 km:

последния участък от 13,2 km от Републикански път I-1 (от km 440,6 до km 4453,8);
последния участък от 10,2 km от Републикански път III-108 (от km 2,5 до km 12,7);
последния участък от 42,6 km от Републикански път III-198 (от km 52,1 до km 94,7);
началния участък от 2,3 km от Републикански път III-1082 (от km 0 до km 2,3);
целия участък от 13,9 km от Републикански път III-1084.