Средец (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Средец.
Община Средец се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.
Средец (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Бургас |
Площ | 1149.88 km² |
Население | 16 034 души |
Адм. център | Средец |
Брой селища | 33 |
Сайт | sredets.bg |
Управление | |
Кмет | Иван Кичев (ЗС „Александър Стамболийски“; 2023) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Средец (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината се намира в югозападната част на област Бургас. С площта си от 1149,878 km2 е най-голямата сред 13-те общини на областта, което съставлява 14,84% от територията на областта. Община Средец е и една от най-големите в страната като заема 6-о място от всичките 265 общини на България. Границите ѝ са следните:
- на север – община Карнобат;
- на североизток – община Камено;
- на изток – община Созопол;
- на югоизток – община Малко Търново;
- на северозапад – община Стралджа от област Ямбол;
- на запад – община Болярово от област Ямбол;
- на юг – Република Турция.
Релеф, води, природни и исторически забележителности
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е разнообразен, като в южната част е преобладаващо хълмист и ниско планински, а в северната – равнинен. Около 2/3 от територията на общината, на юг от долината на Средецка река се заема от най-северните разклонения на планината Странджа. На юг от долината на Факийска река се издига същинското било на планината, като тук, южно от село Белеврен, на границата с Република Турция височината достига до 680 m. На югоизток от долината на Факийска река попадат най-западните разклонения на странджански рид Босна с височина до 492 m. Между Факийска река на юг и Средецка река на север се простира най-северния странджански рид Каратепе с максимална височина връх Сарлъка (473 m). В най-западната част на общината, в землищата на селата Загорци и Кубадин попадат най-югоизточните разклонения на възвишението Бакаджици с височина до 263 m, северно от Кубадин. Останалата 1/3 от общината, в северна ѝ част е заета от хълмистите югозападни части на Бургаската низина, като тук в района на язовир Мандра е и най-ниската ѝ точка – 4,5 m н.в.
Води
редактиранеЦялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Най-голямата река в общината е Средецка река (средното и долното ѝ течение), която протича от югозапад на североизток по южната периферия на Бургаската низина, на границата ѝ с най-северния странджански рид Каратепе. Тук тя получава два основни притока: Господаревска река (ляв) и Каракютючка река (десен). В югоизточната част на общината, също от югозапад на североизток протича втората по големина река в общината – Факийска река с най-големия си приток Белевренска река (десен). Във водосборния басейн на Господаревска река има изградени няколко по-големи микроязовира (Зорница 1, Зорница 2, Суходол и др.), водите на които се използват главно за напояване.
Природни и исторически забележителности
редактиранеОбщина Средец е богата на природни и исторически забележителности, по-известни от които са:
- археологическия комплекс на античния римски град Деултум, разположен южно от село Дебелт;
- защитената местност „Белия камък“ (451 ха), в долината на Факийска река, в землищата на селата Варовник и Богданово;
- средновековната крепост „Близнашко кале“, на 2,7 km югоизточно от село Варовник;
- Голямобуковският манастир „Живоприемний източник“, на 4 km източно от село Голямо Буково;
- туристическия комплекс „Божура“, на 7 km южно от град Средец.
Население
редактиранеНаселение на община Средец през годините, според данни на НСИ:[1]
Година | Население |
2010 | 15 975 |
2011 | 14 820 |
2012 | 14 959 |
2013 | 14 867 |
2014 | 14 812 |
2015 | 14 969 |
2016 | 14 842 |
2017 | 14 727 |
2018 | 14 495 |
2019 | 14 265 |
2020 | 14 287 |
2021 | 14 000 |
2022 | 12 907 |
2023 | 12 939 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
редактиранеРаждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[1]
2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | |
Раждаемост | 165 | 223 | 174 | 177 | 165 | 150 | 167 | 165 | 176 | 164 | 138 | 146 | 150 | 128 | 118 | 150 |
Смъртност | 371 | 316 | 359 | 356 | 341 | 355 | 351 | 323 | 286 | 307 | 314 | 318 | 332 | 362 | 309 | 254 |
Естествен прираст | -206 | -93 | -185 | -179 | -176 | -205 | -184 | -158 | -110 | -143 | -176 | -172 | -182 | -234 | -191 | -104 |
Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[1]
2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | |
Раждаемост | 10.0 | 13.7 | 10.9 | 11.9 | 11.0 | 10.1 | 11.3 | 11.0 | 11.9 | 11.1 | 9.5 | 10.2 | 10.5 | 9.1 | 9.1 | 11.6 |
Смъртност | 22.6 | 19.4 | 22.5 | 24.0 | 22.8 | 23.9 | 23.7 | 21.6 | 19.3 | 20.9 | 21.7 | 22.3 | 23.2 | 25.9 | 23.9 | 19.6 |
Естествен прираст | -12.5 | -5.7 | -11.6 | -12.1 | -11.8 | -13.8 | -12.4 | -10.6 | -7.4 | -9.8 | -12.2 | -12.1 | -12.7 | -16.8 | -14.8 | -8.0 |
Етнически състав
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 14 934 | 100.00 |
Българи | 10 912 | 73.06 |
Цигани | 2063 | 13.81 |
Турци | 230 | 1.54 |
Други | 68 | 0.45 |
Не се самоопределят | 47 | 0.31 |
Неотговорили | 1614 | 10.80 |
Населени места
редактиранеОбщината има 33 населени места (32 села и град) с общо население 13 145 жители 7 септември 2021 г.[3]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Белеврен | 6 | 42,973 | Кирово | 31 | 51,631 | Мадлеш (до 1950 г.) | |
Белила | 27 | 20,348 | Кубадин | 47 | 28,498 | Копадина (до 1934 г.) | |
Бистрец | 87 | 31,205 | Бююк бунар (до 1934 г.) | Малина | 51 | 16,657 | Харман къръ (до 1934 г.) |
Богданово | 44 | 61,733 | Българско алагюн (до 1934 г.) | Момина църква | 215 | 82,738 | Къзъ клисе (до 1934 г.), Момина църква (от 1934 г. до 1951 г. и от 1994 г.), Желязково (от 1951 г. до 1994 г.) |
Варовник | 5 | 42,278 | Турско алагюн (до 1934 г.), Богданци (от 1934 г. до 1951 г.) | Орлинци | 354 | 24,009 | Орхан кьой (до 1934 г.), Орханово (от 1934 г. до 1980 г.) |
Вълчаново | 51 | 42,546 | Тагар кьой (до 1934 г.), Тагарево (от 1934 г. до 1978 г.) | Проход | 51 | 23,004 | Дервент дере (до 1934 г.) |
Голямо Буково | 48 | 36,320 | Коджа бук (до 1934 г.) | Пънчево | 20 | 26,638 | Кара кютюк (до 1934 г.) |
Горно Ябълково | 22 | 32,178 | Горно Алмалии (до 1934 г.) | Радойново | 31 | 16,366 | Боклуджа (до 1906 г.), Кирил (от 1906 г. до 1950 г.) |
Гранитец | 9 | 13,253 | Реджеп махле (до 1934 г.), Троица (от 1934 г. до 1952 г.) | Росеново | 16 | 26,585 | Гюрге бунар (до 1934 г.) |
Граничар | 11 | 25,970 | Тикенджа (до 1934 г.) | Светлина | 225 | 26,717 | Бей махле (до 1934 г.), Господарево (от 1934 г. до 1951 г.) |
Дебелт | 1965 | 49,318 | Акезлии, Якезлии (до 1934 г.) | Синьо камене | 11 | 21,161 | Юмрук кая (до 1934 г.) |
Долно Ябълково | 16 | 29,539 | Долно Алмалии (до 1934 г.) | Сливово | 77 | 30,158 | |
Драка | 49 | 28,510 | Средец | 7881 | 63,216 | Карабунар (до 1934 г.), Средец (от 1934 г. до 1950 г. и от 1993 г.), Грудово (от 1950 г. до 1993 г.) | |
Драчево | 524 | 33,474 | Кърк чалъ (до 1934 г.) | Суходол | 91 | 29,952 | Куру дере (до 1934 г.) |
Дюлево | 391 | 49,390 | Айваджик (до 1934 г.) | Тракийци | 2 | в з-щето на с. Кирово | Осман баир (до 1925 г.), Лесково (от 1925 г. до 1950 г.) |
Загорци | 232 | 23,554 | Шабан къръ (до 1934 г.) | Факия | 311 | 73,170 | |
Зорница | 244 | 46,789 | Топузлари (до 1934 г.) | ОБЩО | 13145 | 1149,878 | 1 населено място без землище |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Боклуджа на с. Кирил;
- Указ № 18/обн. 09.02.1925 г. – признава н.м. Осман баир за с. Лесково;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Бююк бунар на с. Бистрец;
- – преименува с. Българско Алагюн на с. Богданово;
- – преименува с. Турско Алагюн на с. Богданци;
- – преименува с. Коджа бук на с. Голямо Буково;
- – преименува с. Горно Алмалии на с. Горно Ябълково;
- – преименува с. Бей махле на с. Господарево;
- – преименува с. Тикенджа на с. Граничар;
- – преименува с. Акезлии (Якезлии) на с. Дебелт;
- – преименува с. Долно Алмалии на с. Долно Ябълково;
- – преименува с. Кърк чалъ на с. Драчево;
- – преименува с. Айваджик на с. Дюлево;
- – преименува с. Шабан къръ на с. Загорци;
- – преименува с. Топузлари на с. Зорница;
- – преименува с. Копадина на с. Кубадин;
- – преименува с. Харман къръ на с. Малина;
- – преименува с. Къзъ клисе на с. Момина църква;
- – преименува с. Орхан кьой на с. Орханово;
- – преименува с. Дервент дере на с. Проход;
- – преименува с. Кара кютюк на с. Пънчево;
- – преименува с. Герге бунар на с. Росеново;
- – преименува с. Юмрук кая на с. Синьо камене;
- – преименува с. Карабунар на с. Средец;
- – преименува с. Куру дере на с. Суходол;
- – преименува с. Тагар кьой на с. Тагарево;
- – преименува с. Реджеп махле на с. Троица;
- Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Кирил на с. Радойново;
- Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Средец на с. Грудово;
- Указ № 290/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Лесково на с. Тракийци;
- Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Мадлеш на с. Кирово;
- Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Богданци на с. Варовник;
- – преименува с. Момина църква на с. Желязково;
- Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Господарево на с. Светлина;
- Указ № 183/обн. 18.04.1952 г. – преименува с. Троица на с. Гранитец;
- Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Грудово за гр. Грудово;
- Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Тракийци;
- указ № 1060/обн. ДВ бр.43/02.06.1978 г. – преименува с. Тагарево на с. Вълчаново;
- указ № 519/обн. ДВ бр. 26/01.04.1980 г. – преименува с. Орханово на с. Орлинци;
- Указ № 1647/обн. ДВ бр.64/1981 г. – отделя с. Дебелт и землището му от община Камено и го присъединява към община Средец;
- Указ № 2/обн. ДВ бр.5/19 януари 1993 г. – възстановява старото име на гр. Грудово – гр. Средец;
- – преименува община Грудово на община Средец;
- Указ № 22/обн. 01.02.1994 г. – възстановява старото име на с. Желязково – с. Момина църква;
- Указ № 109/обн. ДВ бр. 49/07.06.1996 г. – възстановява заличеното през 1975 г. с. Тракийци;
- Указ № 257/обн. ДВ бр.57/11.07.1997 г. – отделя с. Зорница и землището му от община Стралджа, област Ямбол и го присъединява към община Средец, област Бургас;
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134.1 km:
- последният участък от 29,3 km от Републикански път II-53 (от km 182,8 до km 212,1);
- участък от 33,8 km от Републикански път II-79 (от km 39,5 до km 73,3);
- началният участък от 9,2 km от Републикански път III-539 (от km 0 до km 9,2);
- началният участък от 28,7 km от Републикански път III-795 (от km 0 до km 28,7);
- крайният участък от 20,9 km от Републикански път III-908 (от km 19,1 до km 40,0);
- началният участък от 3,2 km от Републикански път III-7907 (от km 0 до km 3,2);
- началният участък от 9 km от Републикански път III-7908 (от km 0 до km 9,0).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-55. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-66. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-67. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ а б в Население на Област Бургас // rzi-burgas.com. Посетен на 30 юни 2015.
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Средец (община)
- Официален сайт на община Средец Архив на оригинала от 2015-10-11 в Wayback Machine.