Средец (община)

(пренасочване от Община Средец)
Вижте пояснителната страница за други значения на Средец.

Община Средец се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

Средец (община)
Общи данни
ОбластОбласт Бургас
Площ1149.88 km²
Население16 034 души
Адм. центърСредец
Брой селища33
Сайтsredets.bg
Управление
КметИван Жабов
(ГЕРБ)
Общ. съвет17 съветници
  • ГЕРБ (8)
  • НФСБ И СЕК (5)
  • БСП (2)
  • ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (2)
Средец (община) в Общомедия

География Редактиране

Географско положение, граници, големина Редактиране

Общината се намира в югозападната част на област Бургас. С площта си от 1149,878 km2 е най-голямата сред 13-те общини на областта, което съставлява 14,84% от територията на областта. Община Средец е и една от най-големите в страната като заема 6-о място от всичките 265 общини на България. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни и исторически забележителности Редактиране

Релеф Редактиране

Релефът на общината е разнообразен, като в южната част е преобладаващо хълмист и ниско планински, а в северната – равнинен. Около 2/3 от територията на общината, на юг от долината на Средецка река се заема от най-северните разклонения на планината Странджа. На юг от долината на Факийска река се издига същинското било на планината, като тук, южно от село Белеврен, на границата с Република Турция височината достига до 680 m. На югоизток от долината на Факийска река попадат най-западните разклонения на странджански рид Босна с височина до 492 m. Между Факийска река на юг и Средецка река на север се простира най-северния странджански рид Каратепе с максимална височина връх Сарлъка (473 m). В най-западната част на общината, в землищата на селата Загорци и Кубадин попадат най-югоизточните разклонения на възвишението Бакаджици с височина до 263 m, северно от Кубадин. Останалата 1/3 от общината, в северна ѝ част е заета от хълмистите югозападни части на Бургаската низина, като тук в района на язовир Мандра е и най-ниската ѝ точка – 4,5 m н.в.

Води Редактиране

Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Най-голямата река в общината е Средецка река (средното и долното ѝ течение), която протича от югозапад на североизток по южната периферия на Бургаската низина, на границата ѝ с най-северния странджански рид Каратепе. Тук тя получава два основни притока: Господаревска река (ляв) и Каракютючка река (десен). В югоизточната част на общината, също от югозапад на североизток протича втората по големина река в общината – Факийска река с най-големия си приток Белевренска река (десен). Във водосборния басейн на Господаревска река има изградени няколко по-големи микроязовира (Зорница 1, Зорница 2, Суходол и др.), водите на които се използват главно за напояване.

Природни и исторически забележителности Редактиране

Община Средец е богата на природни и исторически забележителности, по-известни от които са:

Население Редактиране

Население на община Средец през годините, според данни на НСИ:[1]

Година Население
2010 15 975
2011 14 820
2012 14 959
2013 14 867
2014 14 812
2015 14 969
2016 14 842
2017 14 727
2018 14 495
2019 14 265
2020 14 287
2021 14 000

Раждаемост, смъртност и естествен прираст Редактиране

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[1]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021
Раждаемост 165 223 174 177 165 150 167 165 176 164 138 146 150 128
Смъртност 371 316 359 356 341 355 351 323 286 307 314 318 332 362
Естествен прираст -206 -93 -185 -179 -176 -205 -184 -158 -110 -143 -176 -172 -182 -234

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[1]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021
Раждаемост 10.0 13.7 10.9 11.9 11.0 10.1 11.3 11.0 11.9 11.1 9.5 10.2 10.5 9.1
Смъртност 22.6 19.4 22.5 24.0 22.8 23.9 23.7 21.6 19.3 20.9 21.7 22.3 23.2 25.9
Естествен прираст -12.5 -5.7 -11.6 -12.1 -11.8 -13.8 -12.4 -10.6 -7.4 -9.8 -12.2 -12.1 -12.7 -16.8

Етнически състав Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 14 934 100.00
Българи 10 912 73.06
Цигани 2063 13.81
Турци 230 1.54
Други 68 0.45
Не се самоопределят 47 0.31
Не отговорили 1614 10.80

Населени места Редактиране

Общината има 33 населени места (32 села и град) с общо население 13 145 жители 7 септември 2021 г.[3]

Списък на населените места в община Средец, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Белеврен 6 42,973 Кирово 31 51,631 Мадлеш (до 1950 г.)
Белила 27 20,348 Кубадин 47 28,498 Копадина (до 1934 г.)
Бистрец 87 31,205 Бююк бунар (до 1934 г.) Малина 51 16,657 Харман къръ (до 1934 г.)
Богданово 44 61,733 Българско алагюн (до 1934 г.) Момина църква 215 82,738 Къзъ клисе (до 1934 г.), Момина църква (от 1934 г. до 1951 г. и от 1994 г.), Желязково (от 1951 г. до 1994 г.)
Варовник 5 42,278 Турско алагюн (до 1934 г.), Богданци (от 1934 г. до 1951 г.) Орлинци 354 24,009 Орхан кьой (до 1934 г.), Орханово (от 1934 г. до 1980 г.)
Вълчаново 51 42,546 Тагар кьой (до 1934 г.), Тагарево (от 1934 г. до 1978 г.) Проход 51 23,004 Дервент дере (до 1934 г.)
Голямо Буково 48 36,320 Коджа бук (до 1934 г.) Пънчево 20 26,638 Кара кютюк (до 1934 г.)
Горно Ябълково 22 32,178 Горно Алмалии (до 1934 г.) Радойново 31 16,366 Боклуджа (до 1906 г.), Кирил (от 1906 г. до 1950 г.)
Гранитец 9 13,253 Реджеп махле (до 1934 г.), Троица (от 1934 г. до 1952 г.) Росеново 16 26,585 Гюрге бунар (до 1934 г.)
Граничар 11 25,970 Тикенджа (до 1934 г.) Светлина 225 26,717 Бей махле (до 1934 г.), Господарево (от 1934 г. до 1951 г.)
Дебелт 1965 49,318 Акезлии, Якезлии (до 1934 г.) Синьо камене 11 21,161 Юмрук кая (до 1934 г.)
Долно Ябълково 16 29,539 Долно Алмалии (до 1934 г.) Сливово 77 30,158
Драка 49 28,510 Средец 7881 63,216 Карабунар (до 1934 г.), Средец (от 1934 г. до 1950 г. и от 1993 г.), Грудово (от 1950 г. до 1993 г.)
Драчево 524 33,474 Кърк чалъ (до 1934 г.) Суходол 91 29,952 Куру дере (до 1934 г.)
Дюлево 391 49,390 Айваджик (до 1934 г.) Тракийци 2 в з-щето на с. Кирово Осман баир (до 1925 г.), Лесково (от 1925 г. до 1950 г.)
Загорци 232 23,554 Шабан къръ (до 1934 г.) Факия 311 73,170
Зорница 244 46,789 Топузлари (до 1934 г.) ОБЩО 13145 1149,878 1 населено място без землище

Административно-териториални промени Редактиране

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Боклуджа на с. Кирил;
  • Указ № 18/обн. 09.02.1925 г. – признава н.м. Осман баир за с. Лесково;

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Бююк бунар на с. Бистрец;

– преименува с. Българско Алагюн на с. Богданово;
– преименува с. Турско Алагюн на с. Богданци;
– преименува с. Коджа бук на с. Голямо Буково;
– преименува с. Горно Алмалии на с. Горно Ябълково;
– преименува с. Бей махле на с. Господарево;
– преименува с. Тикенджа на с. Граничар;
– преименува с. Акезлии (Якезлии) на с. Дебелт;
– преименува с. Долно Алмалии на с. Долно Ябълково;
– преименува с. Кърк чалъ на с. Драчево;
– преименува с. Айваджик на с. Дюлево;
– преименува с. Шабан къръ на с. Загорци;
– преименува с. Топузлари на с. Зорница;
– преименува с. Копадина на с. Кубадин;
– преименува с. Харман къръ на с. Малина;
– преименува с. Къзъ клисе на с. Момина църква;
– преименува с. Орхан кьой на с. Орханово;
– преименува с. Дервент дере на с. Проход;
– преименува с. Кара кютюк на с. Пънчево;
– преименува с. Герге бунар на с. Росеново;
– преименува с. Юмрук кая на с. Синьо камене;
– преименува с. Карабунар на с. Средец;
– преименува с. Куру дере на с. Суходол;
– преименува с. Тагар кьой на с. Тагарево;
– преименува с. Реджеп махле на с. Троица;
  • Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Кирил на с. Радойново;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Средец на с. Грудово;
  • Указ № 290/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Лесково на с. Тракийци;
  • Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Мадлеш на с. Кирово;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Богданци на с. Варовник;
– преименува с. Момина църква на с. Желязково;
  • Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Господарево на с. Светлина;
  • Указ № 183/обн. 18.04.1952 г. – преименува с. Троица на с. Гранитец;
  • Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Грудово за гр. Грудово;
  • Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Тракийци;
  • указ № 1060/обн. ДВ бр.43/02.06.1978 г. – преименува с. Тагарево на с. Вълчаново;
  • указ № 519/обн. ДВ бр. 26/01.04.1980 г. – преименува с. Орханово на с. Орлинци;
  • Указ № 1647/обн. ДВ бр.64/1981 г. – отделя с. Дебелт и землището му от община Камено и го присъединява към община Средец;
  • Указ № 2/обн. ДВ бр.5/19 януари 1993 г. – възстановява старото име на гр. Грудово – гр. Средец;
– преименува община Грудово на община Средец;

Транспорт Редактиране

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134.1 km:

Топографска карта Редактиране

Източници Редактиране

Външни препратки Редактиране