Стралджа (община)

(пренасочване от Община Стралджа)

Община Стралджа се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.

Община Стралджа
Straldzha Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Ямбол
Площ 676.29 km²
Население 13 205 души
Адм. център Стралджа
Брой селища 22
Сайт straldzha.net
Управление
Кмет Атанас Киров
(Атака, АБВ)
Общ. съвет 17 съветници
   МК „Атака, АБВ“ (10)
   БСП за България (6)
   ГЕРБ (1)
Map of Straldzha municipality (Yambol Province).png
Топографска карта на община Стралджа.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в североизточната част на област Ямбол. С площта си от 676,285 km2 е 3-та по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 20,39% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в пределите на Източна Стара планина, източната част на Сливенската котловина и северната част на Тунджанската хълмиста област.

Крайната северна част на общината е заета от южните склонове на Терзийски баир, най-южно разклонение на Източна Стара планина. В него, на около 5 km североизточно от село Лозенец, на границата с община Сунгурларе се издига най-високата му точка връх Кръста 472,3 m, който е и най-високата точка на цялата община.

В централните части на община Стралджа се простира обширното Стралджанско поле, което е източно продължение на Сливенската котловина с надморска височина от 130 до 180 m.

Южно от него в пределите на общината попадат югоизточните хълмисти части на възвишението Бакаджици. На 5 km южно от село Иречеково се намира най-високата им точка връх Еньовичиния манастир 461,8 m на територията на общината.

В най-източната точка на община Стралджа, източно от село Правдино, на границата с община Средец, в коритото на Господаревска река е разположена най-ниската ѝ точка – 72 m н.в.

ВодиРедактиране

В централната част на общината, от изток на запад, на протежение от около 28 – 30 km протича част от долното течение на река Мочурица (ляв приток на Тунджа), коритото на която е коригирано с водозащитни диги. На територията на общината река Мочурица получава най-големият си проток – река Мараш. Река Мараш води началото си от Стидовска планина (част от Източна Стара планина). Тече в източна посока в широка асиметрична долина (със стръмни десни склонове) по северното подножие на планината Гребенец (част от Стара планина). Южно от село Пъдарево (община Котел) завива на юг, навлиза в община Стралджа и образува дълбок пролом (Марашки пролом), дълъг 7 km между планината Гребенец на запад и рида Терзийски баир на изток. Северно от пътния възел „Петолъчката“ излиза от пролома и навлиза в Стралджанско поле. Тук долината ѝ е широка и плитка, коригирана с водозащитни диги. Влива отдясно в река Мочурица на 138 m н.в., при село Воденичане. Площта на водосборния r̀ басейн възлиза на 232 km2, което представлява 18,15% от водосборния басейн на река Мочурица.

Поради издигнато си положение спрямо околните територии, от южната, хълмиста част на общината водят началото три по-големи реки принадлежащи към Беломорския и Черноморския водосборни басейни. На югозапад покрай селата Тамарино и Каменец протича горното течение на река Боадере (Геренска река, ляв приток на Тунджа). В най-южната част покрай селата Поляна и Александрово протича най-горното течение на Средецка река, принадлежаща към Черноморския водосборен басейн. В централната част на общината, от запад на изток покрай селата Люлин, Първенец и Правдино протича горното течение на Господаревска река (Бунарска река, Голямата река, ляв приток на Средецка река).

Населени местаРедактиране

 
Изглед от централния площад в град Стралджа през 2016 г.
 
Изглед от жп линията към село Зимница през 2017 г.
 
Изглед от жп линията към село Правдино през 2008 г.

Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Александрово 177 37,264 Хасаноглу Люлин 183 23,030 Ени махле
Атолово 200 10,346 Маленово 309 34,931 Паша кьой, Пашино
Богорово 85 12,017 Арпач Недялско 280 44,422 Афтане
Воденичане 404 32,480 Дермен кьой Палаузово 142 27,313 Авлалии
Войника 389 40,931 Поляна 253 43,464 Бургунджи кьой
Джинот 275 16,125 Чинкоджа Правдино 128 24,272 Довруклии
Зимница 1804 45,695 Къшла кьой Първенец 269 31,739 Башалии
Иречеково 455 47,189 Арнаут кьой Саранско 138 13,146 Саранлии
Каменец 425 31,672 Саранлъ ени кьой, Телец Стралджа 5702 79,305
Леярово 37 17,902 Дюкмен Тамарино 220 21,408 Тюркмени
Лозенец 616 28,703 Сеймен Чарда 290 22,931 Суруджалии
ОБЩО 12781 676,285 няма населени места без землища

Административно-териториални промениРедактиране

  • Административен правилник № 91/обн. 30.09.1883 г. – преименува с. Хасаноглу на с. Александрово;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Къшла кьой на с. Зимница;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Английско село за отделно населено място – с. Атолово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Арпач на с. Богорово;
– преименува с. Дермен кьой на с. Воденичане;
– преименува с. Чинкоджа на с. Джинот;
– преименува с. Арнаут кьой на с. Иречеково;
– преименува с. Дюкмен на с. Леярово;
– преименува с. Сеймен на с. Лозенец;
– преименува с. Ени махле на с. Люлин;
– преименува с. Афтане на с. Недялско;
– преименува с. Авлалии на с. Палаузово;
– преименува с. Паша кьой на с. Пашино;
– преименува с. Бургунджи кьой на с. Поляна;
– преименува с. Довруклии (Доуруклии) на с. Правдино;
– преименува с. Башалии на с. Първенец;
– преименува с. Саранлии на с. Саранско;
– преименува с. Тюркмени на с. Тамарино;
– преименува с. Саранлъ ени кьой (Ени кьой) на с. Телец;
– преименува с. Суруджалии на с. Чарда;
  • Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Телец на с. Каменец;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Пашино на с. Маленово;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Стралджа за с.гр.т. Стралджа;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Стралджа за гр. Стралджа;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Войника и присъединява включените в съставът ѝ населени места към община Стралджа;
– отделя с. Търнава и землището му от община Стралджа и го присъединява към община Тунджа;

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 29 630
1946 32 445
1956 31 347
1965 27 391
1975 22 514
1985 18 822
1992 18 074
2001 15 828
2011 12 781

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 12781 9866 241 2403 68 84 119 100,00 77,19 1,88 18,80 0,53 0,65 0,93
Стралджа 5702 4037 198 1334 12 40 81 Стралджа 70,79 3,47 23,39 0,21 0,70 1,42
Александрово 177 117 0 57 3 0 0 Александрово 66,10 0,00 32,20 1,69 0,00 0,00
Атолово 200 141 3 53 3 0 0 Атолово 70,50 1,50 26,50 1,50 0,00 0,00
Богорово 85 84 0 0 0 Богорово 98,82 0,00 0,00 0,00
Воденичане 404 337 0 55 1 Воденичане 83,41 0,00 13,61 0,24
Войника 389 362 0 24 0 Войника 93,05 0,00 6,16 0,00
Джинот 275 252 0 18 3 Джинот 91,63 0,00 6,54 1,09
Зимница 1804 1385 12 374 11 5 17 Зимница 76,77 0,66 20,73 0,60 0,27 0,94
Иречеково 455 371 0 83 0 Иречеково 81,53 0,00 18,24 0,00
Каменец 425 395 0 24 6 0 0 Каменец 92,94 0,00 5,64 1,41 0,00 0,00
Леярово 37 35 0 0 1 Леярово 94,59 0,00 0,00 2,70
Лозенец 616 276 10 327 2 Лозенец 44,80 1,62 53,08 0,32
Люлин 183 180 0 0 3 0 0 Люлин 98,36 0,00 0,00 1,63 0,00 0,00
Маленово 309 305 0 0 1 Маленово 98,70 0,00 0,00 0,32
Недялско 280 254 0 24 0 0 2 Недялско 90,71 0,00 8,57 0,00 0,00 0,71
Палаузово 142 120 8 14 0 0 0 Палаузово 84,50 5,63 9,85 0,00 0,00 0,00
Поляна 253 244 0 0 1 Поляна 96,44 0,00 0,00 0,39
Правдино 128 123 0 0 4 Правдино 96,09 0,00 0,00 3,12
Първенец 269 254 12 0 2 Първенец 94,42 4,46 0,00 0,74
Саранско 138 125 8 0 5 0 0 Саранско 90,57 5,79 0,00 3,62 0,00 0,00
Тамарино 220 184 0 25 9 0 2 Тамарино 83,63 0,00 11,36 4,09 0,00 0,90
Чарда 290 285 2 Чарда 98,27 0,68

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 12 781 100,00
Православие 7 066 55,28
Католицизъм 51 0,39
Протестантство 362 2,83
Ислям 38 0,29
Друго 5 0,03
Нямат 1 548 12,11
Не се самоопределят 1 697 13,27
Непоказано 2 014 15,75

ТранспортРедактиране

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 18,5 km.

През общината преминават изцяло или частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 164 km:

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)

Външни препраткиРедактиране